О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
София,25.03.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1473 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Ф. Г. М. и О. Г. В. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 01.10.2008г. по гр.д. №4194/2007г. в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което предявените по реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ искове са отхвърлени за ? идеални части от нива с площ от 5.5 дка,находяща се в землището на с. Б.,м.”Г”,при съседи : М. М. , път,Тодор Г. , С. Г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за правомощията на въззивната инстанция по преценка на доказателствата в противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в ТР №1/2000г. на ОСГК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че по реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ следва да бъде признато право на възстановяване на собствеността само върху ? идеална част от находящата се в землището на с. Б.,м.”Г” нива въззивният съд е приел,че с представения по делото нотариален акт №75 по н.д. №84/1924г. са установени правата на наследодателя Г върху ? идеална част от имота. Прието е,че твърдението за притежаван от наследодателя по-голям дял е неоснователно, тъй като в т.6 от представения пред въззивния съд протокол от 21.09.1943г. по гр.д. №407/1943г. на софийски околийски съдия е описан друг имот, различен от процесния-описаната в протокола нива,макар да е в същата местност,е с площ от 1 дка и при различни граници.
Поддържаното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване би било налице само ако част от представените и приети по делото доказателства не са били обсъдени, доколкото според дадените в ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС указания по приложението на процесуалния закон въззивният съд извършва правораздавателна,а не проверяваща дейност и съответно е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства и да разгледа спора по същество. В случая въззивният съд е осъществил в съответствие с така дадените задължителни указания именно правораздавателна дейност и е обсъдил както представения пред първоинстанционния съд н.а. №74/1924г.,така и протокол от 21.09.1943г. Описваният в изложението по чл.284 нотариален акт №83/1924г. не е представен по делото. Необсъждането на непредставено по делото доказателство не сочи наличие на основание за допускане до касационно обжалване в поддържания в изложението по чл.284 ГПК смисъл,поради което следва да се приеме,че предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК не са налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 01.10.2008г. по гр.д. №4194/2007г. по описа на Софийски градски съд по подадената от Ф. Г. М. и О. Г. В. касационна жалба вх. №33042/26.11.2008г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: