1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
гр.София, 01.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 2255/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Н. Д. срещу определение на Софийски градски съд № 4155 от 18.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 16571/ 2018 г., с което е потвърдено определение на Софийски районен съд от 10.10.2018 г. по гр.д.№ 6572/ 2016 г., с което е прекратено производството по предявените от частния касатор против Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) искове за установяване на нищожност на заповеди № РД-07-248/ 29.10.2013 г. и № 018/ 30.10.2013 г., издадени от председателя на КРС и делото е изпратено по компетентност на Административен съд София – град.
Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като съдът прекратил производството по искове, които той не е предявявал. Сочи, че компетентният да разгледа спора съд следва да се определи не според естеството на оспорения акт, а от характера на съществуващия материалноправен спор. Според него тъй като въпросните заповеди са издадени за възстановяването му на работа след незаконното уволнение и за последващо прекратяване на трудовото му правоотношение, компетентен да се произнесе за тяхната валидност е гражданският съд, в който смисъл вече има произнасяне по друг правен спор между него и КРС от смесен 5 – членен състав на ВКС и ВАС. Излага и съображения на какви основания са нищожни издадените от председателя на КРС заповеди. Моли определението за прекратяване на производството пред общия съд да бъде отменено, а като основание за допускане на касационно обжалване от изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК следва да бъде уточнен процесуалноправният въпрос кой съд е компетентен да се произнесе по иск за обявяване на нищожността на заповед, с която работник е възстановен на заемана преди уволнението му длъжност и на заповед, с която трудовото му правоотношение е прекратено. Счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна КРС оспорва частната жалба с доводи, че не са налице основания за нищожност на въпросните заповеди. Освен това излага съображения, че дори да бъде счетен за компетентен общият съд, то производството по делото отново подлежи на прекратяване, тъй като валидността на заповедите е предмет на разглеждане по висящо пред Върховния административен съд адм.д.№ 9367/ 2018 г. Поддържа също, че валидността на заповедите е обсъждана в други влезли в сила решения на административните съдилища и че спорът за това, породили ли са правни последици, не може да бъде заведен повторно.
Частната жалба е допустима, а са налице и предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
Въззивният съд е приел, че производството е образувано по искова молба на Д. Н. Д. против КРС, в която са изложени твърдения за нищожност на заповеди № РД-07-248/ 29.10.2013 г. и № 018/ 30.10.2013 г., издадени от председателя на КРС. С първата от тези заповеди въз основа на влязло в сила съдебно решение ищецът е възстановен на заеманата длъжност „главен експерт”, считано от 29.10.2013 г., а с втората трудовото правоотношение между него и КРС е прекратено поради определяне на тази длъжност за заемане от държавен служител. Ищецът твърди в исковата си молба, че тези заповеди са издадени от некомпетентен орган и не са породили правни последици. Съдът констатирал, че заявеният от ищеца петитум съответства на тези твърдения – поискано е съдът да обяви заповедите за нищожни. Приел обаче, че разрешаването на този спор не е в компетентност на общия съд, тъй като двете заповеди съставляват индивидуални административни актове – издадени са от административен орган в съответната форма и без оглед посочените в тях разпоредби от КТ, уреждат отношения на власт и подчинение. Съдът приел, че компетентен да се произнесе дали заповедите са валидни е административният съд, на когото делото следва да бъде изпратено по компетентност.
С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, поставеният процесуалноправен въпрос е обуславящ, тъй като тя е счела издадените заповеди за възстановяване на работа и за уволнение за административни актове, чието оспорване следва да се извърши пред специализираните съдилища. Няма данни за формирана практика по разрешаването на въпроса, поради което той е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и обжалването следва да се допусне при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По поставения въпрос съдът намира, че волеизявленията на лица, които представляват административни органи, могат да имат както гражданскоправни, така и административноправни последици. Когато волеизявлението е в кръга на властническите правомощия на органа и е насочено към неравнопоставен адресат, спорът за неговата валидност или за правните му последици е в компетентност на административния съд. Когато обаче волеизявлението на представител на административен орган е в рамките на отношения на равнопоставеност и извън кръга на управленските правомощия на органа, спорът за неговата валидност е гражданскоправен и подлежи на разглеждане от общия съд. Ако представител на юридическо лице, което е административен орган, прави волеизявление за възстановяване или прекратяване на трудово правоотношение, това не съставлява упражняване на административни правомощия. С такива волеизявления субектът, в качеството си на страна по трудовото правоотношение, претендира упражняване на възникнали въз основа на това правоотношение потестативни права. Правата може да са съществуващи или не, но когато във връзка с претендираните от волеизявленията последици възникне спор, компетентен да разреши този спор е общият съд. Трудовите правоотношения са такива между равнопоставени субекти, регулират се от гражданското, а не от административното право и спорове във връзка с тяхното възникване съществуване и изпълнение не могат да бъдат разрешавани от специализираните административни съдилища.
С оглед така приетото по поставения правен въпрос, разгледана по същество частната жалба е основателна.
Ищецът сочи в исковата си молба, че след отмяната на незаконно уволнение с влязло в сила съдебно решение бил възстановен на заеманата длъжност и поискал работодателят му да го допусне на работа. Твърди, че по това му искане председателят на КРС издал заповед № РД-07-248/ 29.10.2013 г. за възстановяване на заеманата длъжност „главен експерт”, считано от 29.10.2013 г. Впоследствие, със заповед № 018/ 30.10.2013 г., трудовото правоотношение между него и КРС било прекратено поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител. Според ищеца тези заповеди не са породили правни последици поради тяхната недействителност (като издадени от орган без компетентност), а искането му е тази недействителност да бъде обявена от съда. Въпрос по същество е дали компетентността на органа има някакво отношение към валидността на оспорените волеизявления, но според така формулираните твърдения и петитум правният спор е гражданскоправен. Спорът е породили ли са последици едностранни волеизявления на страна по трудово правоотношение и той не е подсъден на административния, а на общия съд. Обратно е прието в обжалваното определение, поради което то следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за извършване на следващите се процесуални действия по исковата молба.
Не могат да бъдат обсъждани доводите на КРС, че производството по делото подлежи на прекратяване изцяло – защото валидността на въпросните заповеди е обсъждана в други влезли в сила решения на административните съдилища или защото валидността им е предмет на разглеждане по висящо административно дело. В настоящето производство касационната инстанция проверява само процесуалноправното разрешение кой съд е компетентен да разгледа спора, съответно той ще е компетентен и да прекрати производството по него, ако са налице процесуални пречки за разглеждането на исковете. В случай, че пред административен съд вече е образувано дело по оспорване на валидността на процесните две заповеди, производството по по-късно заведеното дело пред общия съд подлежи на прекратяване, а ищецът следва да изиска от административния съд или да постанови решение по този спор или да препрати делото по компетентност на общия съд. Ако е налице влязло в сила решение по иск или жалба за обявяване на процесните две заповеди за нищожни, производството по делото също подлежи на прекратяване, но това следва да стори компетентният (сезираният) съд, а не касационната инстанция.
По аналогични съображения не се обсъждат доводите и на двете страни валидни ли са оспорените от ищеца заповеди – това е въпрос по съществото на спора, а не е въпрос кой съд е компетентен да го разреши, в случай че исковете са допустими.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийски градски съд № 4155 от 18.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 16571/ 2018 г.
ОТМЕНЯ определение на Софийски градски съд № 4155 от 18.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 16571/ 2018 г. и потвърденото с него определение на Софийски районен съд от 10.10.2018 г. по гр.д.№ 6572/ 2016 г.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: