3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
София, 11.06.2018година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 646/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. К. К. от [населено място] против решение №1195 от 13.10.2017г. по гр.д.1380/2017г. на Пловдивски окръжен съд .
Ответникът по касация- [фирма], [населено място], чрез пълномощника си- юрк.В. З. е на становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Изложени са и подробни доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, представено след проведено производство по чл. 285,ал.1 ГПК, касаторът е поставил въпросите : „ Може ли предсрочната изискуемост да бъде обявена на кредитополучателя не от банката – кредитор, а от цесионер който не е кредитна институция и 2/ „ Носител на предвиденото в Закона за кредитните институции потестативно право на предсрочна изискуемост само на кредитна институция ли е предоставено от законодателя или и на трети лица, приобретатели на вземанията по договор за банков кредит и от кой може да бъде упражнявано правото.” Страната е поддържала, че дадения от възивният съд отговор на тези въпроси противоречал на ТР ОСГТК №4/13г., с което било изяснено, че при вземане, произтичащо от банков кредит, предсрочната изискуемост на целият дълг била обусловена от упражненото право на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Касаторът счита, че в същото тълкувателно решение било указано, че само банка, но не и трето лице може да упражни такова право. Посочено е още, че с решение № 12 /12г. на КС на РБ било прието, че банковата дейност била особен вид дейност, която може да бъде упражнявана само от кредитни институции, но не и на други финансови институции.Това противоречие е сочено като относимо към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Касаторът е поддържал и третото основание на чл.280,ал.1 – това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвел и лаконично е посочил, че икономическите условия в момента налагали прехвърляне на вземания по договорите за банкови кредити на трети лица и „така възниквали много въпроси”. По основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е поставен въпросът – „ Длъжен ли е съдът да обсъди както доводите на страните, така и всички събрани доказателства”. Посочено е, че съдът следвало да обсъди всички представени доказателства, в това число и договора за прехвърляне на вземанията и приложение №1 към него, като ако били обсъдени съставът щял да стигне до извод, че нотариалната покана не била уведомление за предсрочна изискуемост на целия дълг, а само уведомявала за осъществената цесия, за което единствено бил упълномощен ищеца от цедента. Изброени са съдебни актове на ВКС. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставените първи и втори въпрос са със сходно съдържание и от тях би могло да бъде изведен релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК въпрос. Т.е налице е общо основание. Не е налице, обаче, по тези въпроси обосноваване на допълнителен критерий. Страната е поддържала, че отговора на тези въпроси бил обоснован от въззивният съд в противоречие с приетото в ТР ОСГТК № 4/13г. Фактически невярно е твърдението, че с това тълкувателно решение било прието, че само банка може да обяви кредита за предсрочно изискуем, респективно, че с неговите разрешения е подкрепено разбирането на касатора за наличие на противоречие, тъй като според него със задължителна практика е отречено правото на цесионера по договор за цесия на такова вземане да направи кредита предсрочно изискуем в хипотеза, при която със самият договор за кредит е уговорено, че неплащането на две и повече вноски има за правна последица такова задължаване по отношение на целия дълг, без да е необходимо друго изявление от страна на кредитодателя. Такава хипотеза изобщо не е разглеждана от ВКС при тълкуване на разпоредбите на ЗКИ. Освен това със своя практика – решение №204 от 25.01.2018г. по т.д. №2230/16г., ВКС, ІІ т.о. е дал отговор на въпросите, в смисъл, че и дори и при липса на изрично дерогирано право от цедента, цесионера има право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Изцяло в съответствие с тази практика е и постановеното от въззивният съд решение. Нищо различно от приетото от КС на РБ в цитираното от касатора решение не е приемал възивният съд, който изобщо не е разглеждал банковата дейност, а и това решение на КС не дава отговор на така поставените от страната въпроси.
Поставеният в раздел втори във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпрос е общ. Страната го е уточнила като е отбелязала, че въззивният съд не бил „изследвал” договора за цесия от 08.12.2014г. и приложението №1 към него, като ако бил направил това, щял да стигне до твърденията на касатора за неоснователност на иска. Страната е развила оплакване за неправилност, така квалифицирано и от нея в тази връзка, като е извела довод не за допуснато нарушение на процесуалните правила, което би довело до неправилно формирани правни изводи, а до несъгласие с възприемането на установените факти, които следва според нея да бъдат приемани единствено в подкрепа на защитната й теза. В случая, съдът е съобразил не само цитираните от касатора доказателства – договорите и анексите към тях, но ги е и съпоставил, като е извел правото на цесионера да придобие всички права и задължения по договора, от който произтича цедираното вземане, включително и привилегиите и обезпеченията. Т.е. цитираните доказателства са обсъдени подробно и съпоставени с останалия доказателствен материал. Несъгласието с изводите на състава, обосновава единствено довод за неправилност на решението, но не и за наличие на общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС. На основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски в размер на 300лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1195 от 13.10.2017г. по гр.д.1380/2017г. на Пловдивски окръжен съд .
ОСЪЖДА В. К. К. от [населено място] да заплати на [фирма], [населено място], направените в настоящето производство разноски в размер на 300лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: