О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 305
София, 13.03.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1361/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Ж. Ц. от [населено място] чрез адв. Ал. Ж. срещу решение от 05.06.2012 год. на Софийския апелативен съд по гр.д.3749/2011 год. , 7-ми състав, с което е обезсилено решение №335/13.06.2011 год. по гр.д. № 569/2008 год. на Софийски окръжен съд , Гражданско отделение 2-ри състав в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с пр. осн. чл. 124,ал.4 ГПК като недопустимо.
Отменено е решението в частта за разноските, в която Д. Ж. Ц. е осъден да заплати на В. И. В. сумата от 5 000 лв.
Оставено е в сила решението в частта, в която е отхвърлен предявеният от Д. Ж. Ц. от [населено място] срещу „Б. М. Фонд Имоти” А. иск с пр. осн. чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 75 000 лв. от смъртта на брат му В. Ж. Ц. при трудова злополука на 31.08.2007 год., както и предявеният от Д. Ж. Ц. от [населено място] срещу В. И. В. от [населено място] иск с пр. осн. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 75 000 лв., настъпили от смъртта на брат му В. Ж. Ц. при трудовата злополука от 31.08.2007 год.
Ответниците по касация „Б. М. Фонд Имоти” А. от [населено място], и В. И. В. от [населено място] не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
По допустимостта на касационното обжалване с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, ВКС, състав на 3-то г.о. приема следното:
При въведената факултативност на касационното обжалване, за да се разгледа жалбата по същество жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В случая тези изисквания на закона не са изпълнени.
С представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи, че касационното обжалване на решението следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК като са цитирани и съдебни актове, с които според касатора обжалваното въззивно решение си противоречи. Във връзка с тези основания / критерии/ за допустимост на касационното обжалване обаче касаторът не е формулирал правен въпрос. Посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване поради което неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато.Последното е обусловено от това , че когато правен въпрос не е формулиран не може да се извърши преценка дали основанията за допустимост на касационното обжалване са изпълнени.
Касаторът е формулирал процесуалноправен въпрос, който според него е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото /основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК/, а именно :
„ Допустимо ли е при две съединени дела между страни отговорни на различно правно основание относно дело с общ спорен предмет, но ангажиращ отговорността на ответниците на различно материално правно основание на закона и при сложен фактически състав смесващ отговорността на ответниците по чл. 45 ЗЗД за ответника В. В. и чл. 49, чл.50 ЗЗД за ответника „Б. М. Фонд Имоти” А. и чл. 49 ЗЗД за ответника [фирма] да се предяви иск в открито съдебно заседание при условие, че за едно от делата заседанието не е първо и следва ли този иск да се допусне и разгледа по същото дело при условие, че този иск е пряко свързан с допустимостта на производството. Представлява ли непроизнасянето на съда по предявения иск в първото съдебно заседание по делото отказ от правосъдие ? Следва ли съдът да постанови в съдебно заседание администриране на предявения иск и представлява ли непроизнасянето по предявения иск бездействие и отказ от правосъдие и достъп до съд ?”
Така формулирания въпрос е неясен и противоречиво формулиран като по съществото си съдържа оплаквания за допуснати процесуални нарушения, които не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство.
По изложените съображения не са налице законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.06.2012 год. на Софийския апелативен съд по гр.д.3749/2011 год. , 7-ми състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: