5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
[населено място] , 13,04, 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2828/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №3580/21.05.2015г. по в.гр.д.№14145/14г. на Софийски градски съд ГО 4г въззивен състав,с което е потвърдено решение №II-66-214/07.07.2014г. по гр.д.№4646/13г. на Софийски районен съд,с което е отхвърлен предявения от него срещу [фирма] иск за заплащане на сумата 10 340 лв.,представляваща неплатена част от възнаграждение по договор за посредничество от 02.07.2012г. и анекс от 24.04.2012г.
В касационната жалба се твърди,че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и е постановено при нарушение на процесуалните правила – основание за обжалване по чл.281 т.3 от ГПК. Касаторът твърди,че в решението липсва ясна позиция относно правната квалификация на иска – по чл.258 от ЗЗД или по чл.49 от ТЗ. Счита за неправилен изводът на съда,че част от вписаните в договора между страните задължения на посредника не са изпълнени,без да съобрази това,че търговският посредник не разполага с представителна власт, не участва в сключването на сделката и поради това не може да замести някоя от страните,а има за задача само да свърже и подпомогне страните,ако те решат да сключат сделката. Излагат се доводи за безкритично възприемане от страна на съда на свидетелските показания,установяващи факти по изпълнението,без да се вземе предвид тяхната евентуална заинтересованост,с оглед връзката им с противната страна. Неправилно, според касатора било заключението на съда и по отношение на предадения от посредника-ищец на ответника предварителен договор,тъй като при правилен анализ съдът би достигнал до извода,че посредникът е изпълнил задължението си да представи образец на такъв. Доколкото от свидетелските показания е установено,че ответникът е ползвал услугите на други консултанти и юристи,съдът е следвало да приеме,че е налице оттегляне на поръчката,което е основание за прилагане последицата на чл.288 ал.1 от ЗЗД.В частта,с която съдът е приел,че платената вече част от възнаграждението е еквивалентна на извършената според него от посредника работа /10 000 лв./ , решението се явява необосновано,тъй като не се подкрепя от никакви доказателства и аргументи.
Ответникът [фирма] в писмен отговор е оспорил изложените в касационната жалба доводи и искания.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на обжалваното решение,за да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд макар формално да се е позовал на разпоредбата на чл.272 от ГПК,въз основа на която е препратил към мотивите на районния съд, е изложил подробни мотиви относно приетата от него за установена фактическа обстановка,въз основа на която е направил и правните си изводи. Приел е,че между страните е налице договор за посредничество,по силата на който ищецът е приел да посредничи на ответника по възлагане на последния при продажбата на собствения му недвижим имот,като в договора подробно и изчерпателно са определени конкретните задължения на посредника по осъществяване реклама на имота; по оценяването му с оглед неговите характеристики и в сравнение с други успешни продажби на подобни имоти; по организиране на огледи на имота от потенциални купувачи; по осигуряване организационното обслужване на сделката до сключването на окончателен договор,включително по съдействие за подготовката на необходимите документи след подписването на предварителния договор за прехвърлянето на собствеността върху имота; по организиране нотариалното изповядване на сделката и съдействане при окончателното изплащане на цената.Въз основа на анализ на отделните клаузи на договора , въззивният съд е приел,че задълженията ,поети от посредника, са както за извършване на фактически действия /елементи на договор за посредничество/,така и за извършване на правни действия /елементи на договор за поръчка/.Приел е за доказано,че ищецът е осъществил свързването на продавача с купувач,организирал е два огледа и е участвал в среща с тях за договаряне на продажната цена,след което е изготвил само бланков предварителен договор /в който липсва описание на имота,цената и дължимото капаро/. Намерил е за недоказано ищецът да е извършил действия по оценяването на имота и по организационно обслужване на сделката,включително по изготвяне на пълен предварителен договор с индивидуализация на имота по документи за собственост,въпреки,че е разполагал с тях до сключването на окончателния договор,да е съдействал за набавянето на необходимите документи,да е предоставял съвети и консултации и пр. във връзка с безспорно възникналите в хода на преговорите във връзка с индивидуализацията на имота проблеми и отстраняване на грешки. Като е анализирал подробно показанията на свидетелите,които са разпитани във въззивното производство, съдът е обосновал извода си за недължимост на останалата неплатена и претендирана част от уговореното възнаграждение с това,че ищецът не е изпълнил действия,за които е поел ангажимент с договора,за които е бил информиран и за които е било поискано съдействието му от ответника. С тези съображения съдът е обосновал и извода за липса на твърдяния от ищеца отказ от договора от страна на възложителя.
В приложеното към касационната жалба изложение на основанията по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът е изложил съображения за липса на еднозначно направена от въззивния съд правна квалификация,като в тази връзка , позовавайки се на т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, е навел довод за недопустимост на въззивното решение /очевидно поради препращането към мотивите на първата инстанция,посочила правна квалификация на иска по чл.258 и сл. от ЗЗД,вместо по чл.49 и сл. от ТЗ/. Недопустимо би било решението когато съдът се е произнесъл по иск,с който не е бил сезиран,вместо по предявения такъв. Правното основание,по което следва да се произнесе съдът, се определя от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически обстоятелства и от заявения петитум.Когато съдът е разгледал наведените от ищеца факти,но е подвел същите под несъответстващата им материално-правна норма,това прави решението незаконосъобразно,респ. неправилно,но не и недопустимо.Такова би било в случай,че съдът,в нарушение на принципа за диспозитивното начало,се е произнесъл по предмет,който не е бил въведен с исковата молба, определяйки спорното право въз основа на факти и обстоятелства,на които страните не са се позовали,като по този начин е излязъл извън обхвата на търсената от тях защита.
В конкретния случай с исковата молба са наведени твърдения за възникнало между страните правоотношение по договор за посредничество,по което срещу изпълнението на определени действия в полза на ищеца е уговорено възнаграждение,неплатената част от което е предмет на претенцията му. Първоинстанционният съд е разгледал релевираните от страните факти , така,както са били заявени, подвеждайки ги под неправилна материално – правна норма – на чл.258 от ЗЗД,касаеща договора за изработка. Макар да е препратил към мотивите на първата инстанция, без да цитира конкретната законова разпоредба, уреждаща правоотношението между страните,въззивният съд правилно е приел,че претенцията произтича от такова, възникнало на основание договор за посредничество,който поражда задължения за фактически действия и същевременно съдържа елементи на договор за поръчка /изпълнение на правни действия/.Общото основание на предявения и разгледан от съда иск е това на чл.79 от ЗЗД – неизпълнение на договорно задължение за плащане,което съдът е разгледал съобразно определените от страните рамки. В постановеното от него въззивно решение съдът не е разгледал като основание на иска различни от въведените от ищеца обстоятелства.Поради това атакуваното от касатора въззивно решение е допустимо. Цитираната от касатора задължителна съдебна практика – решения по чл.290 от ГПК не са приложими към настоящия случай, доколкото касаят разликата между договора за посредничество спрямо този за поръчка,какъвто съдилищата по настоящия спор не са приели за предмет на делото.
В останалата част от изложението касаторът,като изрично навежда съображения за смесен характер на договора /с елементи на посредничество и поръчка/, поставя въпроса: Как следва да се квалифицира неизвършването на уговорени в тежест на довереника действия,когато той не е бил осведомен от доверителя за сбъдването на обстоятелство , осъществимо по волята на последния и, което обстоятелство съставлява възлагане извършването на същите действия на трети лица – виновно неизпълнение на договорни задължения или неизпълнение поради оттегляне на поръчката,при което се дължи възнаграждение,съгласно чл.288 ал.1 от ЗЗД? Въпросът се твърди да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС,като основание за допустимост на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.Такава обаче не се сочи от касатора. Вместо това се представят две решения на Варненски апелативен съд,от които само решение №112/2009г. по т.д.№158/09г. осъществява изискванията на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК вр. т.3 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,тъй като има данни за влизането му в сила. За да се допусне касационно обжалване по допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК следва поставеният от касатора въпрос да е от значение за изхода по конкретното дело,да е бил въведен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда за постановяването на решението /т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Обстоятелства за оттегляне на поръчката от страна на възложителя не са били наведени в исковата молба.Със същата се претендира неплатено уговорено възнаграждение на основание изпълнен договор от страна на ищеца-изпълнител,а не дължимост на същото при оттегляне на поръчката – основание за плащане по чл.288 ал.1 от ЗЗД. При така очертания предмет на спора,за да претендира уговореното възнаграждение, ищецът е следвало да установи пълно и точно изпълнение на поетите от него задължения.Тъй като поставеният от него въпрос касае възможност да се търси плащане на друго основание, същият се явява ирелевантен и следователно не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 от ГПК.При липса на общия критерий, доводите за наличие на допълнителния такъв на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК не следва да се разглеждат.
Поради това настоящият състав на Върховен касационен съд,Търговска колегия,Първо отделение намира,че не са налице основания за достъп до касационен контрол на атакуваното въззивно решение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд,Търговска колегия,състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №3580/ 21.05.2015г. по в.гр.д.№14145/14г. на Софийски градски съд ГО 4г въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.