5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
[населено място] ,14,07,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение,в закрито заседание на единадесети юли,през две хиляди и шестнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 1489/2016 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 213/20.04.2016 год. по ч.т.д.№ 85/2016 год. на Пловдивски апелативен съд,с което е потвърдено определение № 2317/24.11.2015 год. по т.д.№ 567 2015 год. на Пловдивски окръжен съд, за прекратяване като недопустимо производството,образувано по обективно евентуално съединени искове на жалбоподателя против [фирма],за установяване : 1 / че „ към момента на образуване на ч.гр.д.№ 6917 / 2015 год. на Пловдивски районен съд / по реда на чл.417 ГПК / , е било погасено процесуалното право на защита на ответника [фирма], като кредитор на длъжника [фирма] , съгласно чл. 739 ал.1 ТЗ , и същото дружество е нямало право на принудително изпълнение за вземанията си към последното,поради което образуваното заповедно производство е недопустимо„ , с искане като правна последица да бъде обезсилена издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на същата / последващо поддържано обезсилване само на изпълнителния лист/ , както и в евентуалност от неуважаване на първия иск 2 / за установяване, че вземанията на ответника към [фирма] са погасени по давност. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила , като не е зачетен съществуващия за ищеца правен интерес – като собственик на ипотекиран от длъжника [фирма] , в обезпечаване вземанията на [фирма] недвижим имот / терена / , последващо прехвърлен на ищеца – да защити правото си на собственост спрямо насоченото срещу имота принудително изпълнение в полза на [фирма] ,за удовлетворяване на вземанията му към [фирма]. Изразява несъгласие с мотивите на първоинстанционния съд, към които въззивния изрично е препратил по реда на чл.272 ГПК / че предмет на исковете му са чужди права / впрочем тези мотиви са изложени в обосноваване недопустимост единствено на евентуалния иск /, след като защитава правото си на собственост. Доколкото правото на собственост върху имота – обект на принудително изпълнение – би било засегнато от съществуване на вземанията на кредитора – взискател към праводателя на ищеца, страната намира обоснован правния си интерес от воденето на исковете.Изразява несъгласие с извода,че искането за обезсилване на издадения изпълнителен лист е самостоятелна претенция,а не последица от уважаването на предявения отрицателен установителен иск,очевидно визирайки мотивите на въззивния съд, че като трета за заповедното производство страна,ищецът не би могъл да претендира обезсилване на заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, както в рамките на самото заповедно производство, така и в самостоятелно такова. В изложението се акцентира на несъобразяване допълнителната искова молба и независимо от предмета на исковете, разгледани от съдилищата, предпочитаният от тях страната квалифицира като иск за установяване несъществуването на вземане на ответника спрямо [фирма], а по насетне и като „ иск за установяване несъществуването / погасяването / на ипотечното право „.
Ответната страна – [фирма] – оспорва частната касационна жалба и обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване, като изцяло споделя мотивите на атакувания съдебен акт.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване при предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, съдебен акт.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
Ищецът твърди, че е собственик на вещно право на собственост върху недвижим имот / терен /, който е придобило от [фирма] , което дружество го е придобило от [фирма] , с учредена от последното ипотека , в обезпечаване вземания на кредитора [фирма],конституиран като ответник.Длъжникът [фирма] е обявен в несъстоятелност, като е постановено заличаването му като търговец, без съдебното решение за това да е влязло в сила.Междувременно, срещу същото кредиторът – ответник е инициирал заповедно производство и се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист , въз основа на който е образувано принудително изпълнение и изпълнението насочено върху придобития от ищеца недвижим имот ,като обект на ипотеката, учредена в обезпечение на взискателя.Ищецът твърди, че [фирма] не е предявило вземанията си в производството по несъстоятелност, което ответникът оспорва, поради което вземанията му следва да се считат погасени,съгласно чл.739 ал.1 ТЗ,а също и че образуваното – според ответника в съответствие с правото му по чл.637 ал.6 т.3 ТЗ – заповедно производство е недопустимо, тъй като не е налице обезпечение на вземането от вида, визиран от разпоредбата, а се касае за ипотека,учредена от самия длъжник в несъстоятелност, не и от трети лица. Изрично в исковата молба се акцентира, че образуваното заповедно производство е недопустимо, поради непринадлежност / погасяване / на процесуалното право на защита на кредитора,вкл. и предвид неприключилото все още окончателно производство по несъстоятелност, а не на материалното му право на вземане срещу [фирма],в който смисъл е и изрично формулирания петитум.В евентуалност ищецът претендира установяване погасяването на вземанията на ответника от [фирма],предмет на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на същата, поради изтекла погасителна давност. Действително в допълнителната искова молба ищецът е посочил, че цели отричане правото на вземане на ответника, защото така би защитил правото си на собственост върху ипотекирания имот, срещу насоченото върху него принудително изпълнение, но не е изложил нито съответни обстоятелства, нито направил искане за изменение на иска с въвеждането на предмет – отричане материалното право на кредитора , правото му на вземане от третото за спора лице по предпочитания от двата иска.
Първоинстанционният съд е прекратил производството като недопустимо, с решаващият мотив, че главният иск има за предмет установяване недопустимост на друго съдебно производство, каквато проверка не би могла да бъде извършена отделно и извън самото съдебно производство,твърдяно за недопустимо.Поради това, а и изрично установявайки обективната възможност за такава проверка, с оглед образувано по реда на чл.422 ал.1 ГПК исково производство за установяване на същото вземане, от [фирма] против [фирма], съдът е счел, че право на иск с такъв предмет не съществува и компетентен за прогласяване на евентуалната недопустимост е съда, сезиран с иска по чл.422 ГПК. По евентуалния иск съдът е мотивирал недопустимост, предвид упражняването от ищеца на чужди права, като правото му на собственост върху ипотекирания имот – обект на принудително изпълнение – не обосновава правния му интерес от воденето на иск с този предмет.
Въззивният съд е споделил съображенията на първоинстанционния по главния иск, позовавайки се на разрешението в т.3б от ТР № 4 / 2014 год. на ОСГТК на ВКС. Изложил е отделно съображението, че искане за обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист не може да се предяви от трето за заповедното производство лице, както в самото заповедно производство, така и в самостоятелно такова.Самостоятелни мотиви относно недопустимостта на евентуалния иск въззивното определение не съдържа,но изрично препраща към тези на първоинстанционното определение, по реда на чл. 272 ГПК.
В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК жалбоподателят формулира следните три въпроса, обосновавани във всяка от хипотезите на чл. 280 ал.1 ГПК : 1 / Има ли правен интерес от установителен иск за недължимост на вземане собственикът на имот, ипотекиран от предишния му собственик за обезпечаване на това вземане в полза на ответника по иска, когато последният е насочил принудително изпълнение върху ипотекирания имот след настъпване на погасяващи вземането факти ? ; 2 / Ищецът по установителния иск / предмет на първия въпрос / може ли да предяви искане в този исков процес за обезсилване на изпълнителния лист , издаден в полза на ответника в заповедно производство, въпреки че не е страна в същото и последващо образуваното по реда на чл.422 ГПК ? и 3/ Кой е компетентният съд да обезсили изпълнителния лист : съдът в производството по отрицателния установителен иск или заповедният съд , респ. съдът сезиран с иска по реда на чл.422 ал.1 ГПК ?
Никой от формулираните три въпроса не удовлетворява изискването за правен въпрос – включен в предмета на спора и отговор на който да е обусловил решаващите мотиви на въззивното определение . Първият от въпросите не кореспондира с предмета на главния иск,който, както се посочи по-горе, цели отричане / погасяване / на процесуалното право на защита на ответника,по реда на инициираното заповедно производство, т.е. недопустимост на заповедното производство и като последица от това установяване – обезсилване на изпълнителния лист.Въззивният съд не се е произнасял по недопустимост на отрицателен установителен иск,отричащ материалното право на ответника като кредитор,съобразно предпоставките наведени по предпочитания от двата иска,още по-малко са въведени и коментирани правопогасяващи вземането факти,каквато предпоставка поставеният въпрос изрично включва. Вторият и третият от въпросите изхождат от възприемането на мотивите на въззивния съд ,като съдържащи извод за самостоятелност на иск ,с предмет обезсилване на изпълнителен лист,издаден в резултат на проведено недопустимо заповедно производство. Подобен извод не следва от съдържанието на тези мотиви, въпреки непрецизността им, доколкото изрично изложените от въззивния съд такива коментират единствено принадлежността на правото да се претендира обезсилването на изпълнителния лист, издаден в резултат на проведено заповедно производство,не и компетентността относно произнасянето по недопустимостта на заповедното производство.Съдът, обаче, изрично е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното определение,в които произнасянето по обезсилване на изпълнителен лист е разгледано именно като последица от установяване недопустимостта на заповедното производство,каквато впрочем е и поддържаната от жалбоподателя теза. Следователно, отговорът на тези въпроси е всякога обусловен от резултата по предявените искове,респ.мотивите отричащи правото на ищеца да претендира обезсилване на изпълнителния лист не се явяват решаващи,тъй като различен техен отговор,при отречена допустимост на иска за установяване недопустимост на заповедното производство и за погасяване на вземането на ответника – взискател по давност, не би бил възможен.
Жалбоподателят по начало обосновава правният си интерес със защитата на право / правото си на собственост върху ипотекирания имот /, което не е предмет на исковете,нито би било отречено с последиците на проведено принудително изпълнение върху имота,както и не това право съдилищата визират като упражняване на чуждо такова / по евентуалния иск /,а правото на ищеца да се позове на правопогасяващи вземането на ответника факти / какъвто е и погасителната давност / , въпреки че не е страна по облигационното правоотношение,нито обосновава принадлежност на право на такъв иск,какъвто напр. би имало с легитимацията на солидарен длъжник.
Предвид необосноваването на общия селективен критерий,не подлежи,а е и невъзможно,обсъждането на допълнителните селективни критерии.
Водим от горното, Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 213/20.04.2016 год. по ч.т.д.№ 85/2016 год. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] , на основание чл. 81 вр. с чл.78 ал.3 ГПК,да заплати на [фирма] понесените за настоящото производство разноски,в размер на 200 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :