4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
София, 21.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 7457/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Р. К. като процесуален представител на Е. П. М., против решението на Софийски градски съд, постановено на 10.07.2013 г. по гр.д. № 12 496/2012 г. С него е отменено решението на Софийски районен съд от 26.03.2012 г. по гр.д. № 57546/09 г. и е постановено друго по съществото на спора, с което Е. П. М., П. И. М. и Я. И. М. са осъдени да предадат на основание чл. 38а ЗЖСК на Д. З. С. владението върху следния недвижим имот: апартамент № 116, находящ се в сградата на Ж. ”Български художник”, построена в УПИ І в кв. 133 д по плана на [населено място], м. “К. село – плавателен канал”, представляваща блок № 259, а по строителните книжа- блок № 10, вх. К, ет.3, със застроена площ на жилището 129.25 кв.м, заедно със съответните идеални части от общите части на входа.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение като необосновано. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката е поставила два правни въпроса, за които твърди, че са обусловили изхода на спора и че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, съответно – разрешавани противоречиво от съдилищата: 1/ Може ли да бъде уважен искът по чл. 38а ЗЖСК срещу лице, което черпи права от съсобственик на процесния апартамент; 2/ Може ли ответниците по иска по чл. 38а ЗЖСК да се защитават с възражение за придобиване на идеални части от процесното жилище по давност. За да обосноват сочените основания за допускане на касационно обжалване се позовават на решение № 774 от 10.02.2011 г. по гр.д. № 643/09 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 71 от 17.04.2012 г. по гр.д. № 1000/ 2011 г. на ВКС, ІІ г.о.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Д. З. С. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателката предпоставки по чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът Д. З. С. е бил приет за член- кооператор в Ж. ”Български художник” с решение на общото събрание от 16.12.2006 г., на което му е било разпределено конкретно жилище в жилище в кооперацията. С последващо решение на общото събрание на Ж. от 27.06.2009 г. на ищеца е бил разпределен процесният апартамент № 116 в бл. 10. Сградата, в която се намира жилището, предмет на иска, е станала съсобствена по приращение между собствениците на земята Ж. ”Български художник” и трето неучастващо по делото лице. Като съсобственик на процесния апартамент Ж. има право да претендира връщането на цялата вещ от всяко трето лице, което я владее или държи без основание, което от своя страна обуславя правото на всеки член- кооператор да иска връщането на обекта, който му е разпределен, от всяко трето лице, което не черпи права от отношенията си с някой от другите съсобственици. Приел е, че в случая ответниците не притежават такива права. В качеството си наследници на И. Г. М. те са получили владението върху жилището от строителя на сградата- [фирма] въз основа на сключен договор за строителство. Това дружество обаче не е било съсобственик на земята, следователно- и съсобственик на сградата и отделните обекти в нея. Оттук въззивният съд е направил извод, че ответниците са получили имота от несобственик, поради което го държат без основание. В обобщение е приел, се са налице всички предпоставки за уважаване на предявения от Д. С. иск по чл. 38а ЗЖСК.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените в изложението правни въпроси. Данните по делото сочат, че препис от исковата молба, заедно с препис от приложените към нея доказателства, са били връчени лично на жалбоподателката Е. М. на 24.02.2010 г. в канцеларията на съда. От тази датата е започнал да тече едномесечният срок по чл. 131 ГПК за подаване на отговор на исковата молба. Такъв е подаден от името на тримата ответници – Е. М., Я. М. и П. М., на 22.10.2010 г., която датата се явява извън срока по чл. 131 ГПК и за тримата. Едва с него е направено възражение, че ответниците са придобили правото на собственост върху процесното жилище на основание наследство и придобивна давност, тъй като го владеят от 07.06.1996 г., когато жилището им е било предадено от строителя- [фирма], на основание сключен между него и общия на ответниците наследодател – И. М. предварителен договор за продажба от 1996 г. В рамките на срока по чл. 131 ГПК е бил подаден друг отговор от останалите двама ответници – П. М. и Я. М., но те не са направили възражение за придобивна давност – бранили са се с възражение, че ищецът не е легитимиран да предяви иска по чл. 38а ЗЖСК, тъй като представените с исковата молба доказателства не доказват членственото му правоотношение с Ж.” Български художник” и правото му да владее процесния апартамент като разпределен му с протокол на общото събрание, че липсва обект, който може да бъде защитаван чрез този иск, тъй като няма съставен акт за приемането му и че не владеят жилището. Тези обстоятелства са надлежно отразени в извършения от първоинстанционния съд доклад по делото. Нотариалният акт от 2008 г., с който ответниците са били признати за собственици на спорния имот при посочените в акта идеални части, е представен от жалбоподателката в първото по делото заседание. Поради това и възражението за придобиване по давност на идеални части от жилището от ответниците не е било обсъждано от въззивния съд и той не се е произнасял по въпроса дали е допустимо ответникът по иска по чл. 38а ЗЖСК да се брани с възражение за придобивна давност. В т.4 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че възражението за придобивна давност се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба, доколкото по естеството си това възражение не може да се основава на нововъзникнал факт, защото с предявяване на иска давността се прекъсва. С оглед на това разрешение, като не е разгледал на възражението на ответниците за придобиване на имота по давност, като незаявено в срока по чл. 131 ГПК, въззивният съд не е процедирал в противоречие със практиката на ВКС.
Не обуславя допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 или 2 ГПК другият въпрос- може ли да бъде уважен искът по чл. 38а ЗЖСК срещу лице, което черпи права от съсобственик на процесния апартамент. В решение № 774 от 10.02.2011 г. по гр.д. № 643/09 г. на ВКС, ІV г.о., е прието, че ако не съществува правно основание ответникът да владее или държи имота, е без правно значение каква идеална част от него е собственост на ищеца, тъй като той може да го ревандикира целия от третото лице. Собственикът на идеална част обаче не може да претендира владението или държането от собственика на другата идеална част/ съсобственика./. Въззивното решение не влиза в противоречие с тази практика, тъй като в случая въззивният съд е приел, че процесният имот е съсобствен между Ж.” Български художник” и трето, неучастващо по делото лице, но ответниците по настоящия иск не установяват да черпят права от другия съсобственик. Доколко този извод кореспондира със събраните по делото доказателства е въпрос, който не може да се преценява в настоящото производство, тъй като необосноваността не е основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по поставените от жалбоподателката правни въпроси.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решението на Софийски градски съд, постановено на 10.07.2013 г. по гр.д. № 12 496/2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: