3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 265/12 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 305
гр. София, 23.04.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 265 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Грети Д. Г. обжалва решение № 534 от 02.11.2011 г. по гр. д. № 742/11 г. на Окръжен съд [населено място]. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация И. Й. И. оспорва жалбата.
Ответниците по касация А. И. И., Надежда А. И. и Т. Й. И. не вземат становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С решение от 31.05.2011 г. по гр. д. № 1933/10 г. Районен съд [населено място] е отхвърлил иска на И. И. за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 23.02.2009 г. и иска за възстановяване на запазената и част, накърнена със завещанието. Възстановил е запазената част на И. И. от наследството на баща и чрез намаляване на завещание от 23.02.2009 г. в полза на Грети И., с 3 430.44 лв. Отхвърлил е иска на И. И. за допускане на делба на апартамент в [населено място]. Допуснал е съдебна делба на дворно място в [населено място], парцел Х-433 в кв. 84 с площ 1 810 кв. м., заедно с построената в него двуетажна еднофамилна къща при права 16/24 ид. ч. за Надежда И., 6/24 ид. ч. за А. И. и по 1/24 ид. ч. за И. И. и за Грети Г.. Допуснал е делба на земеделски земи при квоти 4/24 ид. ч. за Надежда И.; 6/24 ид. ч. за А. И., по 1/24 ид. ч. за И. И. и за Грети Г. и 12/24 ид. ч. за Т. И.. Допуснал е делба на лек автомобил “Рено Лагуна” при квоти ? ид. ч. за И. И. и ? ид. ч. за Грети Г. и на лек автомобил “Москвич 412” при квоти по ? ид. ч. за И. И. и Грети Г., както и на сумата 2 320 лв. при квоти от по ? ид. ч.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, в което е отхвърлен предявения от И. И. срещу А. И. иск по чл. 30 ЗН. В отменената част е постановил ново решение, с което е възстановил запазената част на И. И. от наследството на Й. И. със сумата 329.82 лв. Отменил е първоинстанционното решение в частта, в която завещание от 23.02.2009 г. в полза на Грети И. е намалено с 3 430.44 лв., като е намалил същото с 3 793 лв. Отменил е решението в частта, в която е допусната делба на лек автомобил „Москвич 412”, като е отхвърлил иска в тази част. Обезсилил е решението в частта, в която е допусната делба на 2 320 лв. Оставил е в сила решението в останалата му обжалвана част. При постановяване на решението съдът приел, че предмет на делбата е наследство на Й. И., починал на 22.07.2009 г. Негови наследници са съпруга Грети Г. и дъщеря И. И.. През 1996 г. Й. И. придобил собствеността на апартамент в [населено място]. Й. И. бил собственик по наследство на 1/6 ид. ч. от къща и дворно място в [населено място], както и на 1/6 ид. ч. от земеделски земи. На 23.02.2009 г. Й. И. изготвил саморъчно завещание с което завещал апартамента в [населено място] на съпругата си Грети Г., а на брат си А. И. завещал ? ид. ч. от дворното място в [населено място] с построената в него къща и ? ид. ч. от 20 дка земеделски земи. Завещанието било обявено на 06.11.2009 г. от Грети Г.. На 04.03.2010 г. бил вписан нейния отказ от наследството на Й.. На 26.07.2010 г. Грети Г. дарила на сина си И. апартамента в [населено място]. С писмени доказателства било установено, че картова сметка на Й. И. била открита на 27.02.2008 г. и били издадени две карти – основна и допълнителна. Й. И. починал на 22.07.2009 г. в 15.30 ч. От неговата сметка за периода от 09.42 ч. до 18.08 ч. от картодържател Грети Г. били изтеглени 3 520 лв. По делото било установено, че Й. И. сключил договор за банков кредит, от който към момента на смъртта му били дължими 10 953.51 лв. главница и лихви. Имал и задължения за данъци от 434.70 лв. Според счетоводна и техническа експертизи, пазарната цена на апартамента била 25 000 лв., на дворното място с къщата 8 400 лв., а на земеделските земи 9 872.25 лв. Стойността на автомобил „Рено Лагуна” бил 2 350 лв., а на „Москвич 412” – 420 лв.
При установените факти съдът приел че завещанието не е нищожно на посочените основания по чл. 42 б. „б” и б. „в” ЗН. Касаело се за завет, който бил написан и подписан от Й. и имал изискуемите реквизити. Нямало данни че към момента на изготвянето му Й. И. не бил способен да действа разумно, както и че мотивът е противен на закона и добрите нрави. Според съда, със завещанието била накърнена запазената част от 1/3 на дъщеря му И. И.. По отношение на Грети Г. съдът приел, че не е необходимо тя да приема наследството по опис. Съдът приел, че с изтеглянето на парите на Й. на 22.07.2009 г. и депозирането на декларация от 06.11.2009 г., с която е декларирала какво имущество е притежавал наследодателя и Й. към момента на смъртта си, тя е приела наследството, поради което отказът и от наследство бил недействителен. Като извършил оценка на наследството и пасивите му съдът приел че стойността на запазената част на И. И. е 6 841.58 лв. За допълване на запазената и част същата следвало да бъде възмездена в пари, от които от Грети Г. 3 793 лв., а от А. И. – 329.82 лв. Съдът приел че лекия автомобил „Москвич 412” не следва да бъде допуснат до делба, тъй като не е установено че съществува. Решението било недопустимо в частта, в която до делба е допусната паричната сума, тъй като парични суми не могат да бъдат предмет на делба. Лекия автомобил следвало да бъде допуснат до делба при квоти ? ид. ч. за И. и ? ид. ч. за Грети. Решението било правилно и в частта, с която е допусната делба на дворното място с къща в [населено място] и за земеделските земи.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението са формулирани въпросите дали приемането на завет преди изричния отказ от наследство е действие по мълчаливо приемане на наследство и дали разпореждането с имущество предмет на завета, извършено след изричния отказ от наследство представлява мълчаливо приемане на наследство. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Няма противоречие с приетото в т. 14 от ППВС № 4 от 30.10.1964 г., тъй като съдът е обсъдил действията на касаторката и приел за доказано, че тя е имала непоколебимо намерение да приеме наследството.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение, трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение по същия правен въпрос. Анализът на приложената към изложението съдебна практика не води до извод че въззивното решение и противоречи. Според решение № 339 от 27.03.1991 г. по гр. д. № 136/91 г., на ВС I ГО, отказалият се от наследство може да приеме направен в негова полза завет както изрично, така и мълчаливо. За да приеме че касаторката е приела наследството съдът не се е позовал на факта, че е приела направения в нейна полза завет, а на други нейни действия по приемане на наследството. Не може да се счете, че е налице противоречие на въззивното решение и с решение № 596 от 12.06.1991 г. по гр. д. № 353/91 г. на ВС I ГО в което е прието, че съгласно чл. 49 ЗН, приемането на наследството може да стане и мълчаливо, когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството извърши действия, които изявяват намерението му че действително го приема. Съдът е обсъдил действието на касаторката, че часове след смъртта тя е изтеглила влога на наследодателя, като приел че това действие не може да се тълкува като действие по обикновено управление на наследството, затова няма противоречие между приетото във въззивното решение с посоченото решение. По изложените съображения, касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Ответникът по касация И. И. претендира за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, касаторът и дължи заплащане на 500 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 534 от 02.11.2011 г. по гр. д. № 742/11 г. на Окръжен съд [населено място].
ОСЪЖДА Грети Д. Г. да заплати на И. Й. И. 500 лв. разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2