1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
гр. София, 24.10.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 4320 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответницата Р. Карани М. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. М. Д. срещу решение № 116 от 13.05.2013г. по в. т. дело № 25/2013г. на Добрички окръжен съд, с което след отмяна на решение № 126 от 30.10.2012г. по гр. дело № 80/2012г. на Балчишки районен съд е признато за установено по отношение на Р. Карани М., че същата към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда има задължение към [фирма], произтичащо от договор за потребителски кредит № FL465828 от 03.10.2008г., в размер 9 708,01 лв., от които 8 824,63 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.08.2011г. до окончателното изплащане на задължението, 810,81 лв. – договорна лихва за периода от 03.11.2008г. до 22.06.2011г., 72,57 лв. – наказателна лихва за периода от 03.12.2010г. до 22.06.2011г., и ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 1 074,83 лв. – разноски за първоинстанционното производство и сумата 194,16 лв. – разноски за въззивното производство.
Касаторът прави оплакване за недопустимост на решението поради постановяването му по недопустима искова и релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като въпросът за недопустимостта на решението е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС и се решава противоречиво от съдилищата /решение № 111/25.05.2011г. по гр. д. № 1120/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 137/15.11.2011г. по т. д № 927/2010г. на ВКС, ТК, І т. о.; ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК, ВКС, ТР № 1/17.07.2001г. на ОСГК, ВКС; решение от 04.04.2011г. по гр. д. № 10322/2010г. на СГС/.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Ч. оспорва касационната жалба и прави възражение за недопустимост на касационната жалба поради необжалваемост на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, евентуално за липса на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, тъй като касаторът не обосновава конкретните основания.
Третото лице помагач [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. Съобразно посочената императивна разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Обжалваното решение е въззивно и с него е уважен иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от [фирма], [населено място] срещу Р. Карани М. от [населено място] за признаване за установено, че Р. Карани М. има задължение към [фирма] /преди [фирма]/, произтичащо от договор за потребителски кредит № FL465828 от 03.10.2008г., в размер 9 708,01 лв., от която сума 8 824,63 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.08.2011г. до окончателното изплащане на задължението, 810,81 лв. – договорна лихва за периода от 03.11.2008г. до 22.06.2011г., 72,57 лв. – наказателна лихва за периода от 03.12.2010г. до 22.06.2011г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК по ч. гр. дело № 639/2011г. на Районен съд Балчик. Делото е търговско, тъй като предявеният иск е по търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ – договор за потребителски кредит, сключен от банката – ищец и кредитополучатели Б. Р. М. и ответницата Р. Карани М.. Искът е под определения минимален размер за касационно обжалване 10 000 лв. и касационната жалба е подадена на 11.06.2013г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Р. Карани М. от [населено място] срещу решение № 116 от 13.05.2013г. по в. т. дело № 25/2013г. на Добрички окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му.
Определението е постановено при участието на трето лице помагач [фирма], [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.