4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 305
София, 24.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 1018 по описа за 2016 година
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на РБ срещу решение № 2494/16.12.2015 г, постановено по гр.дело № 2480/2015 г на Софийски апелативен съд, Първи граждански състав, с което е потвърдено решение от 3.12.2014 г, по гр.дело № 2756/14 г на Софийски градски съд, I-14 състав и допълнително такова от 4.3.2015 г, с което основното решение е допълнено, чрез присъждане на законната лихва върху главницата.С първоинстанционното решение № 18805/3.12.2014 г, Софийски районен съд, Гражданско отделение, I-14 състав е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на С. Д. Д. на основание чл.2 ал.1 т.3 предл1 от ЗОДОВ сумата 6 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и подържано обвинение.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано.
Ответникът по касационната жалба С. Д. Д. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв.А. Д..Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.Респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна, поради което въззивното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.Претендира разноски, сторени в производството пред ВКС.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел за установено, че ищецът С. Д. е бил привлечен като обвиняем с постановление от 16.11.2010 г, за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК за това, че на 10.4.2010 г в [населено място], действайки в условията на съучастие с Г. Б. М., като съизвършител, причинил на непълнолетния А. Л. К. лека телесна повреда по хулигански подбуди.С постановление от 20.12.2010 г на Районна прокуратура-И. е предложено на Районен съд-Ихтиман, ищецът да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание по реда на чл.78а от НК. Определена му е била мярка за неотклонение „подписка“.Образувано е наказателно дело от административен характер под № 483/10 по описа на РС Ихтиман, по което са проведени 7 съдебни заседания.С решение от 29.11.11 г ищецът е признат за невиновен по повдигнатото обвинение и е оправдан.По жалба на обвиняемите е образувано кнахд № 120/12 г на СОС, приключило с окончателно решение на 14.6.12 г, с което двамата са оправдани и по обвинението по чл.130 ал.1 от НК. След преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за присъждане на обезщетение за незаконно повдигнато и подържано обвинение.При определяне на размера на същото съдът е взел предвид, че макар, в случая да е определена най-леката мярка за неотклонение-подписка, същата е поставила ограничения за придвижването на пострадалия.Отчетено е че в двете фази-съдебна и досъдебна наказателното производство е протекло в продължение на 2 години, период, в който ищецът е търпял неимуществени вреди.Същият е бил потиснат психически и емоционално и огорчен от несправедливото обвинение.Поради това му е определено справедливо обезщетение в размер на 6 000 лв.
По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното :
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК-противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС по въпроса относно начина на определяне на неимуществените вреди, след преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД. Според него по този въпрос обжалваното решение противоречи на т.ІІ от ППВС №4/23.12.1968г-касационно основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.Подържа се противоречие със следните решение, постановени по реда на чл.290 от ГПК и представляващи задължителна съдебна практика : решение № 191 от 24.11.2014 г на ВКС по гр.дело № 1836/14 г на Трето ГО, ГК и решение № 95 от 23.4.14 г на ВКС по гр.дело № 5805/13 на Трето ГО.
По поставения въпрос.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Повдигнатият въпрос обуславя крайното решение.Той обаче не е разрешен от съда в противоречие, а в съответствие с трайно установената съдебна практика. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие със задължителната съдебна практика. Съобразена е и задължителната съдебна практика, според която отговорността на държавата по исковете с правно основание чл. 2 ЗОДОВ, се определя съобразно всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди. Задължително се преценяват видът и характерът на упражнената процесуална принуда, постановяването на една или повече присъди от различни съдебни инстанции преди оправдаването на лицето, общата продължителност и предметът на наказателното производството, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД задължава съда да определя размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост. 3а да определи дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил конкретните факти и обстоятелства. Представените от касатора решения се отнасят за присъдени обезщетения за водени наказателни производства за различни престъпления и са постановени при различна фактическа обстановка, поради което са неотносими.
Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2494/16.12.2015 г, постановено по гр.дело № 2480/2015 г на Софийски апелативен съд, Първи граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.