4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
София, 24.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 11.11.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 80 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. И. В. от [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 431 от 16.08.2010 год., по възз. гр.д.№ 1571/2008 год., с което е обезсилено постановеното от Софийски градски съд решение № 37 от 23.05.2008 год., по гр.д.№ 1967/2007 год. и делото е върнато на същия съд за произнасяне по предявените установителни искове с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/ отм./ за признаване нищожност на вписаните в неистински протоколи решения на ОС на съдружниците на [фирма], гр.София и за прогласяване нищожността на договорите за банкови кредити и ипотеки, поради противоречието им с ТЗ.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради допуснато нарушение на закона и на съществените процесуални правила – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Позовавайки се на задължителните постановки в т.4 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, според които когато нередовността на исковата молба е констатирана за първи път пред въззивния съд, това не е основание за обезсилване на първоинстанционното решение като недопустимо, а трябва същият съд да предприеме мерки за отстраняване на установеното несъответствие с изискванията на процесуалния закон, като даде указания на ищеца за привеждане на исковата молба в съгласие с изискванията на чл.98 и чл. 99 ГПК/ отм./, касаторът макар и твърде непрецизно поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение на обусловилите крайния правен резултат по делото, въпроси на процесуалното право, останали, обаче, неконкретизирани са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика, като израз на която освен цитираното по- горе ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС е посочено и решение № 75/15.08.1988 год. на ОСГК на ВС.
Ответната по касационната жалба страна „О. Б. Б.” АД в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените касационни основания.
Ответникът [фирма], гр.София не е заявил становище.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно, поради следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предвид обстоятелствената част и петитума на исковата молба ищецът, в качеството си на съдружник в ответното ТД [фирма], гр.София е предприел защитата на правата си с установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК/ отм./, за прогласяване нищожност на невзети от ОС на съдружниците решения, неподлежащи на вписване и доколкото същите не могат да бъдат разглеждани като особен вид сделки, то и критериите на ЗЗД за нищожност и унищожаемост спрямо тях са неприложими, в каквато насока са и задължителните за съдилищата постановки на ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВС. Затова доколкото ищцовата страна не е твърдяла като основание за нищожност на атакуваните решения, че липсва съгласие между съдружниците за приемането им, то според съжденията на въззивния съд, изложени в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, прогласявайки нищожността им по реда на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, първата инстанция недопустимо се е произнесла по непредявен иск.
За недопустимо, поради произнасяне по иск, с който първоинстанционният съд не е бил надлежно сезиран, е прието и решението на СГС, в частта му по предявените обусловени искове за прогласяване нищожността на сключените между ответниците – ТД [фирма], гр.София и „О. Б. Б.” АД договори за кредит и обезпечителни сделки.
Изложени са съображения, че доколкото соченото в исковата молба основание за нищожност е обосновано със съществуваща в ТЗ и дружествения договор забрана за сключване на сделки на стойност над 5 000 лв. и в хода на делото, като единствено нарушение на императивните норми на ТЗ е конкретизиран чл.137, ал.1, т.7 ТЗ, то произнасянето на СРС по установителни искови претенции за нищожност, поради липса на съгласие, вместо поради противоречие със закона се явява също в нарушение на диспозитивното начало в процеса, тъй като е по непредявен иск.
Следователно освен, че касаторът въобще не е формулирал онзи конкретен въпрос на материалното и/ или процесуално право, който включващ се в предмета на делото и обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд да е релевантен за крайния изход на спора – негово императивно задължение, вменено му изрично от законодателя, то решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволят да се приеме, че в случая не се касае до евентуална недопустимост на постановения въззивен съдебен акт. Дадените от въззивния съд указания са по уточняване правния интерес за ищцовата страна от предявените установителни искови претенции, останали неразгледани от първоинстанционния съд, която е различна хипотеза от тази, обсъдена в т. 4 на цитираното по- горе ТР № 1/ 2001 год. на ОСГК на ВКС.
Само за прецизност следва да се посочи, че произнасяне по непредявен иск е налице, всякога, когато съдът в нарушение на диспозитивното начало не е разгледал ясно очертания от заявените от ищеца в исковата молба обстоятелства предмет на спора и искането, обективирано в петитума на исковата молба, с което е сезиран, а нередовността на исковата молба е свързана със съществуващата неяснота било относно въведения от ищеца спорен предмет, поради неточни или вътрешно противоречиви факти и обстоятелства, било относно отправеното до съда искане, но именно по иска, който е предявен за разглеждане от решаващия съд.
Всъщност изложеното позволява да се обобщи, че аргументирайки приложното поле на касационното обжалване касаторът по недопустим от процесуалния закон начин отъждествява касационните основания по чл.281,т.3 ГПК със специалните предпоставки за допускане на факултативен касационен контрол, въведени с чл.280, ал.1 ГПК, към които първите са правно ирелевантни.
Водим от горните съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд№ 431 от 16.08.2010 год., по възз. гр.д.№ 1571/ 2008 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: