3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
София, 24.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 17.03.2011година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 195 /2011 година
Производството е по чл.274, ал.2, пр.І, във вр. с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на В. С. И. от[населено място] против разпореждане на Л. окръжен съд от 25.01.2011 год., по в.гр.д.№ 192/2010 год., с което на осн. чл.286, ал.1, т.3 ГПК е върната, като процесуално недопустима, подадената от страната касационна жалба вх.№ 11 326/ 22.12.2010 год. срещу въззивно решение №282 от 22.11.2010 год., по гр. д.№ 192/2010 год. на ЛОС.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и връщане делото на същия съд за продължаване на процесуалните действия по администриране на касационната жалба.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното разпореждане, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да разпореди връщане на подадената от В. И. касационна жалба, Л. окръжен съд комуто, по силата на чл.285, ал.1 ГПК е възложена проверката за редовността и, е приел, че същата е процесуално недопустима, позовавайки се на настъпила със ЗИД на ГПК, публикуван в ДВ бр.100/2010 год. законова промяна в нормата на чл.280, ал.2 ГПК и на въведения от касатора обжалваем интерес, който е под 10 000 лева .
Разпореждането, като краен резултат е правилно.
Съгласно нормата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията и, публикувана в ДВ бр.100/21.12.2010 год. от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационния контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. – за търговски дела, във втората от които категории попада и обжалваното решение на Л. окръжен съд, предвид произхода на претендираното вземане и законовото правило на чл.286, ал.3 ТЗ.
Следователно, при липсата на създаден от законодателя ред за инстанционен контрол над въззивния съдебен акт на ЛОС, настоящият касатор не разполага с потестативно процесуално правомощие да сезира касационната инстанция по реда на чл.280 и сл. ГПК, поради което законосъобразно администриращият касационната му жалба съд е разпоредил връщането и, съгласно чл.286, ал. 1, т.3 ГПК.
Без значение в тази вр. е обстоятелството, че производството по делото пред ЛОС е било образувано преди посоченото по – горе изменение на процесуалния закон.
С § 25 ПЗР на ЗИДГПК законодателят изрично е предвидил, че само висящите производства се приключват по досегашния ред и доколкото не е обвързал висящността на делото с момента на постъпване на исковата молба в съд, какъвто подход е възприет с § 1 и сл. ПЗР на ГПК, то следва да се приеме, че релевантна е единствено висящността на делото в касационната инстанция, към която визираната от касатора норма на чл.125 ГПК е ирелевантна.
Несъмнено е, че висящността на делото пред ВКС настъпва от момента на подаване на касационната жалба в канцеларията на администриращия същата съд, начало на която в случая е датата 22. 12. 2010 год.
От характера на нормата на чл.280, ал.2 ГПК, в горепосочената и редакция и действието на същата във времето следва, че приложното и поле обхваща и вече възникналите процесуални правоотношения, поради което последните, както е и в разглеждания случай, се явяват недопустими и подлежат на прекратяване.
Отделен в тази вр. е въпросът, дали обжалваното разпореждане е прецизно аргументирано, но доколкото крайният правен резултат е законосъобразен, то лишеното от основание в процесуалния закон позоваване от ЛОС на подадената от ответника молба от 24. 01.2011 год. за връщане на касационната жалба, като процесуално недопустима, не обосновава възприемането му за неправилно и неговата отмяна.
Водим от тези съображения настоящият състав на Върховният касационен съд, второ отделение, търговска колегия, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането на Л. окръжен съд от 25. 01.2011 год., по в.гр.д.№ 192/2010 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: