О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
София, 25.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 16.04.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 1672 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], гр.Б. против определение на Бургаския апелативен съд № 413 от 18.12.2012 год., по възз.т.д.№ 264/2012 год., с което е оставена без разглеждане молбата на настоящия частен жалбоподател за обезсилване на постановеното от същия съд въззивно решение № 98/01.11.2012 год., по горепосоченото възз.т.д.№ 264/2012 год..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му.
Основното несъгласие на частния жалбоподател е с извода на въззивния съд, че процесуална възможност за обезсилване на въззивния съдебен акт, както и на постановеното от първоинстанционния съд решение във въззивното производство съществува единствено в хипотезата на чл.249 ГПК, но не и при констатирана след постановяване на въззивния съдебен акт недопустимост на предявения иск.
Допълнително в тази вр. са изложени доводи, свързани с правното естество на оттегленото от ЧСИ овластяване на кредитора да предяви специалния иск по чл.517 ГПК за прекратяване на ТД, в което длъжникът е съдружник, както и за правомощията на въззивния съд при констатирана липса на процесуалните предпоставки за същия, след като е обявил съдебното си решение.
Ответната по частната жалба страна не е заявила становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС прекратителен съдебен акт, постановен за първи път от въззивния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение Бургаският апелативен съд е приел, че обезсилване на постановеното съдебно решение от страна на съда, който го е постановил е допустимо единствено и само в хипотезата на чл.249 ГПК- ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати делото, какъвто не е разглежданият случай.
Изложени са съображения, че доколкото действията на съдебния изпълнител са правноирелевантни след като е налице постановен от въззивния съд съдебен акт в проведеното общо исково производство по делото, то извършеното от последния оттегляне овластяването на кредитора- взискател за предявяване на иска по чл.517, ал.4 ГПК не би могло да има за своя правна последица обезсилване на въззивното решение от съда, който го е постановил.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
С нормата на чл.246 ГПК е въведена изрична забрана за отмяна или изменение на съдебното решение от съда, който го е постановил, като същата влиза в сила от деня на неговото обявяване. Именно тази разпоредена от процесуалния закон неоттегляемост / неизменимост/ на съдебното решение от постановилия го съд, нито по почин на последния, нито по почин на страните, нямаща времево ограничение и необвързана от влизането му в сила, се явява и един от елементите на неговия стабилитет, който не би могъл да бъде преодолян извън изрично предвидените от законодателя изключения.
Следователно, доколкото изключение от така установената процесуална забрана е предвидена единствено в хипотезата на чл.249 ГПК – когато в срока за обжалване, т.е. преди влизане на постановеното съдебно решение в сила страните по спора, а не само някоя от тях, заявят, че са се спогодили и изразят общата си воля прекратяване на делото, то извън правомощието на решаващия съд е да обезсили собственото си решение на друго основание.
Или, обстоятелството, че такава спогодба между страните по делото не е налице и молбата за обезсилване на постановеното от Бургаския апелативен съд въззивно решение по възз.т.д.№ 264/2012 год. и за прекратяване на производството по делото изхожда единствено от ответника по спора, настоящ частен жалбоподател, изключва да е налице хипотезата на чл.249 ГПК, поради което правилно въззивният съд е счел, че отсъства процесуална възможност за преодоляване на въведената с чл.246 ГПК забрана.
Що се касае до твърдяната от частния жалбоподател недопустимост на предявения иск по чл.517, ал.4 ГПК, настъпила след постановяване на въззивния съдебен акт, поради оттегляне овластяването на взискателя С. Д. Г. от страна на ЧСИ , то този факт е правно ирелевантен за стабилитета на въззивното съдебно решение и сам по себе си не би могъл да обоснове обезсилването му от съда, който го е постановил. Затова, като е съобразил горното, излагайки аналогични правни съждения Бургаският апелативен съд правилно е приложил процесуалния закон.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че именно поради вмененото от процесуалния закон задължение на съда във всяко положение на делото да следи за наличие на процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск, при отпадане на някоя от тях след обявяване на съдебното решение в отделната инстанция, каквато е последващото оттеглено от съдебния изпълнител овластяване на взискателя в изпълнителното производство за предявяване на иска по чл.517, ал.4 ГПК, страната разполага и със съответен процесуален път за защита, който обаче, не е предприетият с така подадената частна жалба.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТРЪЖДАВА определение № 413 от 18. 12.2012 год., по възз.т.д.№ 264/2012 год. на Бургаския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: