О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 305
София, 26.02.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 6475/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез адв. Г. П. против решение №1011/07.06.2013 год. По гр.д. №1337/2013 год. На Окръжен съд [населено място] в частта, в която след отмяна на първоинстанционното решение, постановено по гр.д. №11773/2012 год. е постановено ново , с което [фирма] е осъден да заплати на Б. С. Г. сумата от 5 355,62 лв., дължими трудови възнаграждения за периода от м. май 2010год. до м. юни 2011 год., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба -27.07.2012 год. до окончателното й изплащане , разноски в размер на 618,57 лв. и държавна такса в размер на 321,34 лв.
С касационната жалба се представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване.
Ответникът по касационната жалба Б. С. Г. от [населено място], чрез адв. М. Г. , оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото. Счита, че с оглед разпоредбата на чл. 280,ал.2 ГПК касационната жалба е процесуално недопустима.Застъпва и становище, че представеното от касатора решение, постановено при условията на чл. 290 ГПК касае друга фактическа обстановка, поради което соченото основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, не е налице. Претендира разноски в размер на 460 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима.Същата е подадена срещу решение постановено по иск с цена над 5 000 лв., в законоустановения срок и от страна, която има право и интерес от обжалването му.
Не са налице обаче предпоставките , с които законът свързва достъпът до касационно обжалване. Съображенията за това са следните:
С представеното с касационната жалба Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК, касаторът е посочил следните правни въпроси:
„за тежестта на получателя на едно плащане да докаже основанието на което го е получил” и
„за формата и вида на писмените доказателства , с които се доказва това плащане.”
Касаторът счита, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС – решение № 746 от 05.01.2011 год., постановено по гр.д. № 727/2009 год. на ВКС, ІV г.о.С оглед на това като основание за допустимост на касационното обжалване сочи това по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
Такова противоречие не е налице: С цитираното решение е прието, че изпълнението на задължението за изплащане на трудово възнаграждение може да бъде доказано с всякакви писмени доказателства , а неизпълнението на задължението за водене на счетоводство няма гражданскоправни последици.
В обжалваното решение въззивният съд приема, че плащането на претендираното по делото трудово възнаграждение може да се установява с надлежни документи – фишове, ведомости за работна заплата, разписки от работника за получените суми и пр., както е прието и в цитираното решение на ВКС, което съдът изрично коментира. Въззивният съд е приел обаче, че представената тетрадка, на която ответникът по иска се позовава в подкрепа на твърдението, че трудовото възнаграждение е заплатено , преценявана като доказателство с оглед начина на оформянето й и в съвкупност с останалите доказателства по делото, не установява , че възнаграждението е действително заплатено. Следователно съдът не ограничава своята преценка единствено с това, че изплащането на трудовото възнаграждение не е надлежно осчетоводено.
По отношение на разпределението на доказателствената тежест въззивното решение също не влиза в противоречие решението на ВКС по гр.д. №727/2009 год. , с което е прието, че платецът черпи правото си от изпълненото плащане и затова трябва да го докаже , а получателят черпи своето право от основанието за получаване на паричната сума и затова трябва да го докаже.Очевидно , че тази позиция е с оглед хипотеза, различна от настоящата / например когато претенцията е за дадено без основание чл. 55 ЗЗД/.В случая ищцата не твърди, че е получила дължимата като трудово възнаграждение сума, а точно обратното. Доколкото ответниът твърди, че е платил – негова е доказателствената тежест да го докаже.Тъй като с представяната от него тетрадка е отразено заплащане на суми без да е посочено на какво основание е извършено това, негова е била доказателствената тежест да установи, че е извършено плащане именно на процесните трудови възнаграждения.
С оглед на изложеното, не е налице основание за допускане на касационното обжалване.
Разноски в полза на ответницата по касация не следва да се присъждат доколкото не са представени доказателства, че такива са направени. Посоченият в отговора на касационната жалба „договор за правна помощ” не е представен по делото.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1011/07.06.2013 год. по гр.д. №1337/2013 год. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: