О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
гр. София, 26.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 805 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] и В. П. В. срещу решение № 295 от 15.12.2016г. по в.т.д. № 587 / 2016 г. на Апелативен съд Варна, с което след повторно разглеждане на спора от въззивна инстанция е обезсилено решение № 130/25.11.2014г., постановено по т.д. № 220/2012г. по описа на Окръжен съд Силистра и е прекратено производството по иска.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателите считат, че съдебната спогодба по т.д. № 178/2009г. по описа на Окръжен съд Силистра е нищожна, поради което не може да произведе правни последици и да формира сила на пресъдено нещо. Същевременно поддържат, че въззивният състав не е обсъдил нито един от релевираните доводи, с които са обосновали възражението си за нищожност, включително и това поради невъзможен предмет. Твърдят, че съдът превратно е интерпретирал текста на исковата им молба като е приел, че са определили размера на претенцията си съобразно чл. 125, ал. 3 ТЗ.
Ответникът по жалбата и по иска, [фирма], [населено място], в писмения си отговор излага съображения за неоснователност и недопустимост на жалбата. Иска се присъждане на понесените от дружеството разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният състав на апелативния съд при повторно разглеждане на делото е обезсилил решението на първата инстанция и е прекратил производството по иска, като е приел, че предмет на спора между ищеца [фирма] и ответника [фирма] е претенцията на ищеца за заплащане на сумата 330 000 лв. – придобито от ищеца вземане по силата на договор за цесия, сключен между него и третото лице – помагач, В. В., представляващо вземане на цедента за равностойността на дружествения му дял в ответното дружество, определено съобразно разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ след прекратяване на членственото му правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска – 3.10.2012г. до окончателното изплащане на сумата. Прието е за безспорно установено, че членственото правоотношение на цедента, В. В., във [фирма] е прекратено на 26.06.2009г. по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК, което обстоятелство е вписано в търговския регистър на 27.08.2009г. По предявен от В. В. частичен иск за 200 000 лева от общо вземане от 300 000 лева с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ против [фирма] е било образувано т.д. № 178/2009г. по описа на Окръжен съд Силистра, по което страните са сключили съдебна спогодба, одобрена съда с определение, постановено на 4.11.2009г. В одобрената от съда спогодба, страните по делото са се споразумели, че В. П. В., в качеството му на бивш съдружник във [фирма] има право на дял от имуществото на дружеството, дължимо вследствие на прекратяване на участието му в размер на 200 000 лв. Страните са признали и съществуване на задължение на В. В. към дружеството за връщане на получени суми с разходни касови ордери като неразпределена печалба от учредяване на дружеството до прекратяване на участието на съдружника. Със спогодбата страните са направили изявление за прихващане на двете насрещни задължения и са заявили, че тази спогодба урежда окончателно отношенията между страните във връзка с ликвидиране на възникналите отношения по повод прекратяване участието на В. във [фирма]. В мотивната си част въззивния съд е обсъдил и се е произнесъл по всички възражения на въззиваемото дружество – [фирма] и на третото лице – В. В., негов помагач, за нищожност на договора за спогодба, одобрен от съда по т.д. № 178/2009г., като е приел, че спогодбата е с възможен предмет, не е налице липса на съгласие и противоречие с добрите нрави или императивна разпоредба на закона. Въз основа на горната фактическа обстановка, съставът на въззивния съд е приел, че е сезиран със спор, който е разрешен с одобрена от съда съдебна спогодба, която не противоречи на нормата на чл. 125, ал. 3 ТЗ, и чийто субективни предели се простират и спрямо частния правоприемник по цесията, поради което на основание чл. 299 ГПК във връзка с чл. 234, ал. 3 ГПК служебно е прекратил заведеното дело.
В приложенията по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК поставят следните правни въпроси като се твърди, че те са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Валидна ли е съдебна спогодба по чл.234, ал.1 от ГПК между дружеството и прекратилият членството си съдружник относно размера на вземането му по чл.125, ал.3 от ТЗ за равностойност на дружествения дял, сключена без изготвен междинен баланс и съдебно-счетоводна експертиза – единствено въз основа на твърдения от исковата молба и признания на страните, обективирани в самата съдебна спогодба по същото дело?; Разрешен в противоречие с: решение № 224/10.09.2010 г. по т.д. № 765/2008г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 120/10.07.2012 г. по т.д. № 781/2011г. на ІІ т.о. на ВКС; 2/ Задължен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните?; Разрешен в противоречие с: решение постановено по настоящото дело № 161/04.10.2016 г. по т.д. № 2220/2015г. на І т.о. на ВКС, решение № 212/1.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 127/5.04.2011г. по т.д. № 1321/2009г. на ІV г.о на ВКС, решение № 134/30.12.2013 г. по т.д. № 34/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 68/24.04.2013 г. по т.д. № 78/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС; 3/ След като опрощаването по смисъла на чл.108 ЗЗД е договор и ако последният е каузален /както в случая се приема от въззивния съд/, обусловени ли са съществуването и правния ефект /валидността/ на такъв договор /спогодба/ от индивидуализирането в същите на опрощаващото се задължение, като и от индивидуализацията на валидно насрещно /изпълнявано/ задължение, срещу което се извършва опрощаването?; Разрешен в противоречие с: решение № 78/14.07.2011 г. по т.д. № 605/2010 г. на І т.о. на ВКС.”
Настоящият състав на ВКС, намира, че не са налице предпоставките за допускане на обжалваното решение до касация.
Първият въпрос не може да обуслови допускането на касационния контрол, тъй като обжалваното решение не е постановено в противоречи с цитираната практика на ВКС по приложение на разпоредбата на чл.125, ал.3 ТЗ за определяне на размера на вземането за дружествен дял при прекратяване на членствено правоотношение на съдружник в О.. В конкретния случай, решаващият извод на съда относно размера на вземането за дружествен дял се гради не на начина на определянето му съобразно разпоредбата на чл.125, ал.3 ТЗ, а на обстоятелство, осъществено след възникване на вземането на бившия съдружник по чл.125, ал.3 ТЗ, а именно – сключване на съдебна спогодба между лицето с прекратено членствено правоотношение и дружеството с предмет вземането по чл.125, ал.3 ТЗ, както и на характера на договора за спогодба, като възмезден договор, при който страните прекратяват правен спор чрез взаимни отстъпки, вкл. чрез отказ изцяло или частично от права. Вторият въпрос също не може да предпостави допускането на касационно обжалване на въззивния акт, тъй като не е налице твърдяното във въпроса необсъждане от въззивната инстанция на доводите и възраженията на страните. Решаващият състав подробно е мотивирал становището си по всички твърдения и възражения на страните, вкл. и изводът си за липса на нищожност на спогодбата на релевираните основания. Подобно на втория въпрос, третият въпрос също не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, предвид приетото от въззивната инстанция, че в спогодбата насрещните вземания на страните по нея са индивидуализирани до степен на определяемост на същите, противно на съдържащото се във въпроса твърдение на касатора за липсата на такава индивидуализация.
С оглед на изложеното касационното обжалване не може да бъде допуснато, като на ответника по жалбата следва да се присъдят направените за настоящото производство разноски в размер на 12600 лева.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2168 от 17.11.2016г. по в.т.д. № 4288 / 2015 г. на Апелативен съд София.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], и В. П. В., ЕГН [ЕГН], да заплатят на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], разноски за настоящото производство в размер общо на 12 600 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.