3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.305
София,27.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 4022/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу въззивно решение № 60 от 06.03.2013 г. по в.т.д. № 10/2013 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1216 от 12.07.2012 г. по т.д.№ 1363/2011 г. на Варненски окръжен съд, с което дружеството – касатор е осъдено да заплати на И. Н. К. от [населено място] сумата 57 194 лв. и разноски по делото в размер на 7 133.90 лв.
В касационната жалба бланкетно се поддържа, че въззивното решение е необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, а в допълнение към нея са изложени конкретни касационни оплаквания по чл.281, т.3 ГПК, като се поддържа, че в нарушение на чл.87, ал.1 във вр. с чл.95 ЗЗД въззивният съд е приел, че са налице основания за разваляне на предварителния договор при безспорно установения по делото факт, че ищцата не е погасила последната вноска по него, чийто падеж е настъпил непосредствено след съставения Акт обр.14, представен с отговора на исковата молба по чл.131 ГПК. Твърди се, че решението противоречи на цитирани и приложени с изложението решения на решения на Бургаския апелативен съд, РС-Мадан и Решение по гр.д.№ 920/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК.
Ответната страна И. Н. К. оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Претендира разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С въззивното решение е разгледан иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата 57 194 лв., съединен с искове по чл.92, ал.1 и чл.86 ЗЗД, предявен от И. Н. срещу касатора [фирма], [населено място], претендирани по разваления на основание чл.87, ал.1 ЗЗД предварителен договор от 24.11.2005 г. за продажба на бъдеща вещ със срок за изпълнение 18 месеца от датата на разрешението за строеж, изтекъл на 05.03.2010 г. С решение на Варненския окръжен съд исковете в пълен размер. Варненският апелативен съд приел, че характер на едностранно изявление по чл.87, ал.1 ЗЗД има исковата молба, като счел за неоснователно възражението на ответното дружество по чл. 83, ал. 1 ЗЗД, че забавянето на изпълнението е в резултат на забавата на ищцата да внесе третата последна вноска. Изложени са съображения, че плащането й се дължи след съставяне на акт обр.14, поради което в тежест на ответника е да докаже, че последната е уведомена за неговото съставяне преди отправяне на едностранното изявление по чл.87, ал.1 ЗЗД, което той не е сторил това в случая с гласни или писмени доказателства. Въз основа на това е направен извод, че писменото изявление на ищцата е достигнало до ответника с исковата молба, но той от своя страна в дадения му срок в хода на съдебното производство не е изразил готовност за изпълнение, поради което е прието, че предварителният договор е развален и са настъпили последиците от отпадането му с обратна сила – връщане на даденото на отпаднало основание – чл.55, ал.1,пр.3 във вр. с чл.88, ал.1 ЗЗД, а с оглед уговорената клауза за неустойка при развалянето му е уважен и иска по чл.92 ЗЗД.
ВКС приема, че поставеният от касатора и доуточнен от настоящия състав правен въпрос е този за освобождаването на длъжника от отговорност по чл. 83, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, когато неизпълнението се дължи на обстоятелства за които кредиторът е отговорен.
Независимо, че този въпрос е от значение за изхода на делото, касаторът не е доказал допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване. Представените с изложението решения на различни по степен съдилища са без отбелязване за влизането им в сила и не съставляват съдебна практика, която да обоснове наличието на основанието по чл.2801, л.1, т.2 ГПК, а в постановеното от ВКС решение по реда на чл.290 ГПК този въпрос не е поставян на разглеждане. От друга страна преценката дали длъжникът следва да се освободи от отговорност е направена от съда въз основа на преценката на конкретните възражения от дружеството – продавач и представените от страните писмени и гласни доказателства, а проверката на направения с обжалваното решение извод не може да бъде проверяван в стадия по селекцията на касационната жалба, а само при допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноските за настоящето производство в размер на 500 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 17.10.2013 г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 60 от 06.03.2013 г. по в.т.д. № 10/2013 г. на Варненски апелативен съд в обжалваната му част.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на И. Н. К. от [населено място] разноски по делото в размер на 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: