О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
София, 27.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 1695/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от А. И. Д. срешу определение № 19203 от 27.11.2012 г. по гр.д. № 15127/2012 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение подадената от А. Д. частна жалба против разпореждане от 02.08.2012 г. по гр.д. № 6841/2012 г. на Софийски районен съд, с което е върната подадената от него искова молба поради недопустимост на предявения иск.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение поради това, че въззивният съд не е взел предвид данните по делото за висящо съдебно производство по иск за собственост, предявен от жалбоподателя, поради което повторно предявения иск за собственост на същия имот би бил недопустим.
Счита, че въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като при постановяването му решаващият съд не е съобразил разпоредбите на чл. 358 и чл. 359 ГПК и забраната за предявяване на установителен иск за собственост, което е в противоречие с практиката на съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответната страна [фирма] в писмен отговор изразява становище, че частната касационна жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че производството по гр.д. № 6841/2012 г. по описа на Софийски районен съд е образувано по иск с правно основание чл. 76 ЗС, предявен от А. И. Д. против [фирма] за възстановяване на владение върху недвижим имот, в който е извършен въвод на ответника на основание постановление за възлагане на недвижим имот, изнесен на публична продан. В тези случаи, съгласно изричната разпоредба на чл. 498, ал.2 ГПК, лицата, срещу които е извършен въводът, могат да се бранят само чрез иск за собственост. С оглед на това е намерил, че предявеният владелчески иск е недопустим, поради което е потвърдил разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба.
В изложението към частната касационна жалба жалбоподателят не е посочил кой е същественият правен въпрос, разрешен от въззивния съд, който е обусловил изхода на делото, нито е посочил или представил други съдебни актове, в които е третиран въпросът за способите за защита на трети лица, заварени в имота при извършване на въвод във владение на купувач по публична продан. Поради това не може да се приеме, че е обосновано наличието на предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Нормата на чл. 498, ал.2 ГПК, която предвижда, че въводът на купувача от публична продан се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота и че това лице може да се брани само с иск за собственост, е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й има формирана трайно установена съдебна практика. Въводът във владение на купувача от публична продан се осъществява не само срещу длъжника, но и срещу всички трети за изпълнителното производство лица, включително и срещу действителния собственик, независимо от това дали са установили владение преди или след предявяване на иска, решението по което се изпълнява. В тази хипотеза третите лица не се ползват от защитата по чл. 523 и 524 ГПК. Публичната продан има вещноправно действие. Съгласно чл. 496, ал.2 ГПК от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Публичната продан обаче е деривативен способ за придобиване на право на собственост, поради което ако е продаден чужд имот, тя е непротивопоставима на действителния собственик. Затова ако той е не е отблъснал насочването на принудителното изпълнение върху имота чрез обжалване на действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал.4 или чрез иск по чл. 440 ГПК, може да се брани срещу въвода само с иск за собственост, а не чрез владелчески иск.
По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 19203 от 27.11.2012 г. по гр.д. № 15127/2012 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: