3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
София, 04.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 6728 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК. Частната жалба е присъединена за разглеждане по реда на чл. 213 ГПК съвместно с касационната жалба на [община] срещу решението по в.гр.д. № 340/2014 г. по описа на окръжния съд в гр. Шумен.
Образувано е по частната жалба на Г. А. М. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. И., против определение № 444 от 23 септември 2014 г., постановено по в.гр.д. № 340 по описа на окръжния съд в гр. Шумен за 2014 г., с което е отхвърлена молбата за изменение на решение № 183 от 24 юли 2014 г., постановено по в.гр.д. № 340 по описа на окръжния съд в гр. Шумен за 2014 г. в частта му за разноските и присъждане в полза на М. на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 780 лева.
В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като непроизнасянето по искане за присъждане на разноски в диспозитива на решението е липса на произнасяне по същество. Определението е и неправилно, защото до приключване на съдебните прения са представени граждански договор и списък на разноските. Поддържа се, че няма изискване в закона да се извършва описване плащането на адвоката, което в случая е осъществено веднага след устните състезания и доказателство за това е представено с искането за изменение. Поддържа се искане за приемане на съответната разписка за извършено плащане като ново доказателство и съответните разноски да бъдат заплатени.
С обжалваното определение въззивният съд приема, че е сезиран с искане за изменение, а не за допълване на решението в частта му за разноските – независимо от липсата на изричен диспозитив, в него се съдържа произнасяне по искането на жалбоподателя за разноски. Искането е счетено за неоснователно, тъй като не са представени доказателства за действителното извършване на разноски в срока по чл. 80 ГПК, а представената с молбата по чл. 248 ГПК разписка за извършено плащане не може да се вземе предвид от съда.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно е разбирането на въззивния съд, че подадената от частния жалбоподател молба по същината си е такава за изменение на решението в частта му за разноските, тъй като съдът в мотивите си се е преценявал искането за присъждане на разноски и го е счел за неоснователно поради непредставяне на доказателство за действителното им извършване.
Искането за изменение на решението основателно е било оставено без уважение. В представения в единственото съдебно заседание пред въззивния съд договор за правна защита и съдействие не е отразено заплащането на договорената сума за адвокатски услуги. Представен е и списък с разноските по чл. 80 ГПК, но той не представлява по същината си разписка за изплащането на сумата. Съгласно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 6/2012 г., ОСГТК, т. 1, само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Това разбиране се гради върху текста на закона, изискващ именно заплащане (ал. 1, респ. – ал. 3 на чл. 78) на разноските като основание за присъждането им в съответствие с изхода на спора. По тази причина ВКС приема, че в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В настоящия спор е ясно, че към момента на приключването на заседанието пред въззивния съд, частният жалбоподател не е представил доказателство за заплащане на съответните разноски, като неговото задължение да представи доказателство за действителното извършване на разхода не може да се замести със своевременното представяне на списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 444 от 23 септември 2014 г., постановено по в.гр.д. № 340 по описа на окръжния съд в гр. Шумен за 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: