О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
София, 04.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 1787/2008 година по описа на ІІ гр. отделение на ВКС
Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. М. Р. от гр. С. чрез адв. П против разпореждане от 24.ІХ.2008 г. по гр.д. № 984/2008 г. на Софийския градски съд, ІV въззивен състав за връщане на касационната й жалба срещу решението по същото дело на СГС. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане.
Върховният касационен съд, състав на четвърто отделение разгледа жалбата и провери обжалвания съдебен акт с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С решение от 30.VІ.2008 г. Софийският градски съд, ІV д въззивен състав по гр.д. № 984/2008 г. е оставил в сила решението на СРС, 24 състав от 18. ХІІ.2007 г. по гр.д. № 4648/2004 г. Срещу това решение е постъпила касационна жалба от ищцата В вх. № 22980/26.VІІІ.2008 г., видно от клеймото върху пощенския плик, с който е изпратена. Жалбата е оставена без движение с разпореждане от 27.VІІІ.2008 г. с указания в едноседмичен срок от съобщението “да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв и писмено изложение с четири преписа, в което да посочи съществения правен въпрос, решен с обжалваното решение и обоснове основание по чл. 280 ал.1 от ГПК, при противоречива практика – да я посочи и по възможност и представи”. Тези указания са съобщени на жалбоподателката чрез нейния процесуален представител адв. В на посочения съдебен адрес на 16.ІХ.2008 г. и в изпълнението им на 23.ІХ.2008 г. е постъпило изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 от ГПК, заедно с определената държавна такса от 30 лв. От съдържанието на т.нар.”изложение на основанията за допускане на касационно обжалване” обаче е видно, че жалбоподателката се позовава единствено на липсата на подписи върху изпратения й препис от решението на СГС, като счита, че това представлява наличие на нищожност на постановения въззивен съдебен акт. По повод на постъпилото изложение от жалбоподателката, СГС, с обжалваното с настоящата частна жалба разпореждане от 24.ІХ.2008 г. е приел, че нередовностите на касационната жалба не са отстранени- липсва конкретно и мотивирано формулиран съществения материалноправен или процесуален въпрос, разгледан от въззивната инстанция, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение констатира, че наистина в приложеното “изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от 23.ІХ.2008 г.” на жалбоподателката В. Р. липсва необходимото съдържание по чл. 280 ал.1 от ГПК – не е формулиран съществен материално правен или процесуално правен въпрос, по който въззивната инстанция се е произнесла в противоречие на практиката на ВКС, респ. е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Както в касационната жалба, така и в т.нар.”изложение на основанията за допускане на кас.обжалване” се съдържат оплаквания за необсъждане на конкретни доказателства по делото, но липсва обосновка за наличието на общите критерии за допустимост на касационното обжалване съгласно императивното изискване на чл. 280 ал.1 от ГПК. Посочването единствено на основанията за касационно обжалване по чл. 281 от ГПК – нищожност, недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост не е достатъчно, за да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, без да се уточнят въпросите по чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК, разрешени според жалбоподателя неправилно в това решение. Доводите в частната жалба и в касационната жалба за нищожност на въззивното решение поради липса на подписи на членовете на съдебния състав са несъстоятелни – в оригинала на съдебния акт, приложен към делото са положени необходимите три подписа, а обстоятелството, че в изпратения на страната препис липсват подписи, не представлява доказателство за наличие на посочения порок на съдебния акт.
Като е приел, че нередовностите на касационната жалба и изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК не са отстранени, въпреки дадените конкретни указания за това, Софийският градски съд е постановил съдебния си акт от 24.ІХ.2008 г. в пълно и точно съответствие с изискванията на ГПК, поради което подадената срещу разпореждането от същата дата частна жалба е неоснователна. Налице е хипотезата на чл. 286 ал.1 т.2 от ГПК, по силата на която правилно е върната подадената касационна жалба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждането на Софийския градски съд, въззивно отделение, ІV-д състав от 24.ІХ.2008 г. по гр.д. № 984/2008 г. за връщане на касационната жалба на В. М. Р. вх. № 22980/26.VІІІ.2008 г. срещу решението по същото дело на СГС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: