О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
София, 04.06.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №1403/2018г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], [община],, срещу определение №1215 от 12.04.2018г., постановено по в.ч.т.д.№1786/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 11 с-в.
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Излагат се съображения, че с оглед направеното оттегляне на пълномощията на адвокат Б. Б., дружеството [фирма] не е могло да получи съобщението на съда с указанията на внасяне на държавна такса.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следния правен въпрос, за който твърди, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (основание за допускане на касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК), а именно: „Законно ли е действие, извършено по конкретно дело от адвокат с оттеглено пълномощно в случай, че съдът не е уведомен за това?”. В изложението се поддържа и наличието на предпоставката за допускане на касация по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК без да се излагат доводи в подкрепа на тезата, че въззивното решение е очевидно неправилно.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение въззивният състав от САС е потвърдил разпореждане от 12.02.2018г. по гр.д.№ 1597/17 г. на СГС, ТО, VI – 16 състав, с което е върната въззивна жалба на [фирма] вх.№170863/18.12.2017г., срещу решение 22.11.2017г. по гр.д.№1597/17г. на СГС, ТО,VI – 16 състав. Въззивният състав е приел за установено, че с разпореждане от 16.01.2018 г. на и.ф. зам.председател на САС въззивна жалба вх.№ 170 863/18.12.2017 г., депозирана от [фирма] е оставена без движение с указания за представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер на 50% от таксата, дължима за водене на първоинстанционното производство в едноседмичен срок от съобщението. Разпореждането е връчено на пълномощника на жалбоподателя адвокат Б. Б. с призовка, получена на 29.01.2018г., като личното получаване на съобщението от страна на пълномощника не се оспорва от жалбоподателя. В обжалваното определение е посочено, че от представеното по делото оттегляне на пълномощно се установява, че на 25.01.2018г. представляващият дружеството [фирма] е уведомил адвокат Б. Б. за оттегляне на предоставеното по делото пълномощно като това уведомление е получено от адвоката на 26.01.2018г.
За да потвърди разпореждането на връщане на въззивната жалба на [фирма], въззивният състав се е позовал на разпоредбата на чл.35 ГПК, според която доверителят има право да оттегли във всяко време пълномощието си, като уведоми съда, при което като всички действия, извършени законно от пълномощника до оттегляне на пълномощното, остават в сила. Съдът е посочил, че релевантна за валидността на извършеното връчване на съобщението с указанията, е датата на уведомяване на съда за оттегляне на пълномощното. Акцентирал е върху обстоятелството, че доказателството за оттегляне на пълномощно е представено по делото едва с частната жалба срещу обжалваното разпореждане, т.е съдът е надлежно уведомен за предприетото оттегляне на адвокатското пълномощно на 09.03.2018г. Въззивният състав е обосновал извода, че с оглед липсата на уведомяване на съда за оттегленото пълномощно преди посочената дата, всички процесуални действия, извършени от пълномощника до 09.03.2018г. са породили валидни правни последици, поради което връченото на адвокат Б. Б. съобщение за оставяне на въззивната жалба без движение следва да се счита за надлежно връчено на [фирма]. В заключение е посочено, че с оглед липсата на доказателства за изпълнение на дадените указания от жалбоподателя в определения от съда срок, който е изтекъл на 05.02.2018г., разпореждането за връщане на въззивната жалба се явява законосъобразно.
Настоящият касационен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване се предопределя от поставянето от касатора на правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело като по отношение на този въпрос следва да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Въпросът трябва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебния акт.
Поставеният от касатора в изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК въпрос: „Законно ли е действие, извършено по конкретно дело от адвокат с оттеглено пълномощно в случай, че съдът не е уведомен за това?”, не може да обуслови допускане на касационно обжалване поради липсата на общия селективен критерий за това по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът изцяло е относим към правилността на обжалваното определение, която не може да бъде предмет на проверка в производството по допускане на касация. Отделно следва да се има предвид, че в случая не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разпоредбата на чл.35 ГПК, обвързваща правните последици на оттеглянето на пълномощното със задължението на доверителя да уведоми съда за това, нито е неясна, нито предполага необходимост от нейно осъвременено тълкуване.
Немотивираното твърдение в изложението за очевидна неправилност на определението по смисъла на чл.280, ал.2 предл.3 ГПК също не е основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното определение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1215 от 12.04.2018г., постановено по в.ч.т.д.№1786/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 11 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :