О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
С., 04.07.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 10.05.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРАВНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №5480/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№12343/10.11.2016г.,подадена от М. В. П. против решение №410/30.09.2016г. на Плевенски окръжен съд,гражданско отделение, ІV-ти гр.въззивен състав,постановено по в.гр.д.№552/2016г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №188/20.02.2016г. на Районен съд-Червен бряг,постановено по гр.д.№761/2015г. по описа на същия съд за отхвърляне на иска предявен от М. В. П. против П. В. П.,за признаване за установено по отношение на ответника,че ищцата е собственик на имот/новообразуван/, с площ от 493 кв.м,находящ се в землището на [населено място] бряг,ЕКАТТЕ 80501,в местн.”М. могила”,съставляващ имот №9520244 по плана на новообразуваните имоти в землището на [населено място] бряг,одобрен със Заповед № РД-13-49/2005г. на областния управител на Плевенска област,заедно със застроената част в имота сграда,двуетажна,масивна със застроена площ от 38 кв.м при описани в решението граници,както и за отмяна, на основание член 537,ал.2 ГПК,на нотариален акт №137/2013г. на нотариус Я. Я.,с рег №022 и район на действие-района на РС Червен бряг.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон и необосновано,като се иска неговата отмяна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищцата М. П. и ответникът П. П. са наследници на родителите си-В. П. Й.-поч.1989г. и К. М. Й.-поч.2013г.,като приживе на наследодателя В. Й. е предоставено право на ползване,на основание ПМС №1/07-01.1981г. на нива от 1050 кв.м,№321,322,кв.9,в местн.”М. могила” в землището на [населено място] бряг,съгласно данните по удостоверение №49/20.05.1982г.,издадено от Председателя на бившия ИК на ОбНС-Червен бряг,в който имот е била изградена сезонна постройка,съгласно одобрен проект на името на страните по делото.Съдът е посочил,че впоследствие,съгласно удостоверение №2011/05.06.1990г.,издадено от Председателя на ОбНС-Червен бряг,на преживялата съпруга на първоначалния ползвател В. Й.-К. М. Й.,е предоставено право на ползване върху същата земя,която е била предоставена за ползване на наследодателя В. Й.,като по повод подадена молба вх.№821/29.06.1992г.,подадена от К. Й., да придобие на основание параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ земеделска земя в размер на 0,500 дка,масив №9,парцел №1126 в местн.”М. могила”, със Заповед №РД-01-03-1473/24.10.2005г. на Кмета на Община-Червен бряг е наредено на основание параграф 4 к,ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а,ал.1 от ППЗСПЗЗ,вр. с пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ и съгл. одобрен със заповед от 2005г. план на новообразуваните имоти за горепосочената местност,включително документ за платена сума за влязла в сила оценка,К. М. Й. да придобие право на собственост върху новообразуван имот извън строителните граници с номер 9520244,с площ 493 кв.м,при описани граници,заедно с построената в него двуетажна сграда с номер 01,със застроена площ 38 кв.м,за който имот приживе наследодателката К. Й. се снабдила с констативен нотариален акт №137/2005г.,след която с договор за покупко-продажба сключен на 30.08.2012г.,обективиран с нот.акт №86/2012г. последната продала имота на сина си П. В. П.-настоящия ответник по делото.Съдът след анализ на тези доказателствата по делото,свързани с предоставяне правото на ползване върху процесния имот на наследодателката К. Й.,с оглед данните съдържащи се в удостоверението от 1990г.,е стигнал до извода, че след като към този момент ПМС №1/1982. е било отменено,преживялата съпруга-К. Й.,не е придобила правото на ползване на собствено основание,а като една от наследниците на починалия ползвател,комуто това права е било предоставено през 1982г.В тази връзка съдът е отбелязъл,че правото на ползване е наследимо и е налице законова възможност за трансформирането на правото на ползване в право на собственост, съгласно предвиденото в закона,но единствено ползвателката-преживялата съпруга на общия наследодател- К. Й. е подала молба за изкупуване на имота/което и самата ищца сочи в исковата молба/, и е осъществила за себе си ,предвидената за това процедура,като изрично е посочено,че законодателят не е регламентирал правна възможност,молбата за изкупуване по параграф 4 а или 4 б от ПЗР на ЗСПЗЗ да ползва и останалите сънаследници.В резултат на това съдът е стигнал до извода,че майката на страните К. Й. е била единственият собственик на земеделския имот в м.”М. Могила”,закупен на основание параграф 4 а от ПЗР на ЗСПЗЗ,като по делото липсват доказателства другите наследници на ползвателя-общия наследодател,да са правили искане за изкупуване на имота,поради което с договора за покупко-продажба от 30.08.2012г.,наследодателката К. Й.,не е прехвърлила на ответника П. В. П. съсобствен имот,принадлежащ на наследниците на В. П.,а свой собствен имот,поради което предявеният установителен иск е неснователен,като последица от това е и неоснователността на заявената претенция по член 537,ал.2 ГПК.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че са налице основанията по член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК,като/ цитирам/:
„Въпросите,по които въззивния съд се произнася в противоречие с практиката на ВКС /основание за допускане по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК и т.3/ са:
По отношение на установителния иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК
1.Допустимо ли е въззивният съд при постановяване на решението си да изгражда тезата си за валидност на писмен документ,издаден от официален орган на база предположение за основанието за издаването му на един от наследниците на носителя на правото на ползване,без да има доказателства в тази насока?”,като се правят доводи,че съдът е приел удостоверение №2011/1990г.,въз основа на което е издадена заповедта на кмета от 2005г.,неправилно като валиден документ,въпреки че е отчел неговата неприцизност и е направил изводи,които не се подкрепят от доказателствата по делото,в резултат на което е постановил неправилно решение, като в подкрепа се сочи задължителна практика на ВКС.
Преди всичко съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.
Видно от изложеното в решаващите мотиви,цитирани по-горе,този въпрос е неотносим и не е обусловил правните изводи на съда,тъй като изводите на съда ,във връзка са данните по това удостоверение, са че от него не следва,че преживялата съпруга на наследодателя В. Й. е придобила правото на ползване на собствено основание/както е отразено в удостоворението/,а както изрично е посочено в мотивите като наследница на починалия ползвател,на когото е било предоставено правото на ползване,съгласно удостоворение №149/20.05.1982г. на Председателя на ИК на ОБНС,вписано в регистрационния дневник на [община] бряг и Решение №277/21.12.1981г. на ИК на ОНС-П..Освен това,наведените от касатора доводи,всъщност представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.
В точка втора от изложението си касаторът посочва/цитирам/:
„2.Подаденото заявление от един от наследниците на наследодател с надлежно учредено право на ползване върху земи по пар.4 от ЗСПЗЗ за изкупуване на земята и придобиване право на собственост при наличие на законови предпоставки,ползва ли другите сънаследници?”,след което се излагат аргументи за неправилно приложение на закона.
Така формулираният от касатора правен въпрос е по същество,и не такъв по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение,като отново е свързан с касационни оплаквания по член 281,т.3 ГПК,които не са предмет на настоящото производство,тъй като преценката за правилността или не на обжалваното въззивно решение ще бъде направена след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
В точка трета,както и в предходната втора от същото,касаторът се позовава на наличието на хипотезата на член 280,ал.1т.3 ГПК,по отношение на въпроса/цитирам/:
„3.Може ли един от наследниците на ползвател на земи по пар.4 от ЗСПЗЗ да придобие правото на собственост върху целия имот при положение,че има и други наследници и те не са се отказали от правото си или има право да придобие собственост само върху част от имота,съответстваща на наследената от него част от правото на ползване?”
Този въпрос също е неотносим към решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,тъй като освен че не е разрешаван такъв с последните, не е обусловил правните изводи на съда по делото.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №410/30.09.2016г. на Плевенски окръжен съд,гражданско отделение,ІV-ти гр.въззивен състав,постановено по в.гр.д.№552/2016г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: