О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
гр. София, 05 юли 2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 2637 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 282, ал. 2 от ГПК.
Производството е образувано по молба с вх. № 90544/29.06.2018 г., подадена от [фирма], с която се иска спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 3621/05.06.2018 г. по въззивно гр. дело № 10399/2017 г. на Софийския градски съд, с което, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 80682/03.04.2017 г. по гр. дело № 21883/2016 г. на Софийския районен съд, като краен резултат, молителят е осъден да заплати, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, на Л. С. П., П. К. К. и М. К. Г. – на всеки един от тях тримата, сумата от по 54 854 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.04.2013 г. до окончателното изплащане на сумите, както и разноски по делото.
Молбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 282, ал. 1 от ГПК, подаването на касационна жалба не спира изпълнението на въззивното решение, като съгласно разпоредбата на чл. 282, ал. 2 от ГПК жалбоподателят може да поиска спиране на изпълнението на въззивното решение от ВКС, като представи надлежно обезпечение.
В случая молителят твърди в молбата си, че има правна възможност за обжалване и евентуално изменение на въззивното решение и намаляване на присъдените суми, но не твърди да е подал касационна жалба. Подаване на касационна жалба от молителя не се установява и от книжата по делото, което е изпратено в цялост на настоящата инстанция.
При това положение, молителят няма качеството на жалбоподател, който съгласно цитираните по-горе разпоредби на чл. 282, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ГПК може основателно да поиска спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение.
Това искане на молителя би било основателно едва след подаването на касационна жалба от него в рамките на срока по чл. 283 от ГПК, както и след представяне на доказателства по делото за дадено надлежно обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК – внесени по сметката за обезпечения на ВКС на сумите, присъдени с въззивното решение – изцяло, респ. – съответните части от тях, за които въззивното решение е обжалвано и за които се иска спирането; като такива доказателства за надлежно дадено обезпечение, също не са представени с подадената молба.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 90544/29.06.2018 г. на [фирма] за спиране, на основание чл. 282, ал. 2 от ГПК, изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 3621/05.06.2018 г., постановено по въззивно гр. дело № 10399/2017 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ:
Не споделям становището, че спиране на изпълнението по реда на чл. 282 ГПК може да бъде допуснато само след подаване на касационна жалба. В закона няма установено такова изискване, нито може да бъде извлечено чрез тълкуване на текстовете, уреждащи касационното обжалване.
Срокът за касационно обжалване на въззивното решение е едномесечен от връчването му на страната. Няма основание страната да бъде обвързана от задължение да поиска спиране едва при подадена касационна жалба – искането за спиране е допустимо винаги в срока за обжалване на въззивното решение, което съгласно чл. 404, т.1 ГПК, подлежи на предварително изпълнение. Обратното би ограничило правото на страната да ползва предоставения и от закона едномесечен срок, тъй като интерес от спиране на въззивното решение може да възникне незабавно след постановяването му.
По реда на чл. 282 ГПК, Върховният касационен съд постановява спиране на предварителното изпълнение на невлязлото в сила въззивно решение. В случай, че страната, в чиято полза е допуснато спирането не подаде касационна жалба в едномесечен срок, действието на определението за спиране отпада – въззивното решение влиза в сила и подлежи на изпълнение на това основание. Същевременно, допуснатото спиране на предварителното изпълнение на решението, при влизането му в сила при условията на чл. 296, т. 2 ГПК ще обезпечи изпълнението му.
Съдия Светла Цачева