Определение №305 от по гр. дело №1255/1255 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                          
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 305
 
гр.София, 25.03.2010 година
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  Второ гражданско отделение в закрито заседание на четвърти февруари  две хиляди и десета година в  състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕЛСА ТАШЕВА
                                              ЧЛЕНОВЕ:    СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
                                                                      ЗОЯ АТАНАСОВА
                                                                                                                                                       
изслуша   докладваното  от   
председателя       (съдията)   ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско  дело  под № 1255/2009 година
 
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Е. Н. Д. и П. Н. Д. и двамата от гр. С. против решение от 07.05.2009 год. по гр.дело № 1022/2008 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 28.12.2007 год. по гр.дело № 7* по описа за 2007 год. на Софийски районен съд и иска по чл.109 ЗС е отхвърлен.
Касаторите се позовават общо на основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да аргументират всяка една от хипотезите. От съдържанието на изложението към касационната жалба касационният съд счита, че в него се поддържат аргументи за основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, защото съдът се бил произнесъл по съществения процесуалноправен въпрос, относно разпределението на доказателствената тежест, но в противоречие с практиката на ВКС в цитираното решение по гр.дело № 1522/2005 год. на ІV-А г.о. В останалата си част изложението съдържа доводи и аргументи в подкрепа на касационните отменителни основания, по смисъла на чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба „Ч”АД, гр. С. изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: касаторите, в качеството си на ищци са предявили негаторен иск по чл.109 ЗС, изразяващ се в претенция за демонтиране на съоръжението-въздушен електропровод, преминаващ над имота им, за да бъде възстановен във вида, преди изграждането на съоръжението. По възражението на ответника, че електропроводът е част от разпределителната мрежа на дружеството и е построен през 70-те години, във връзка с позоваването му на приложимата материалноправна норма на чл.60 ЗЕЕЕ/отм./ е била назначена техническа експертиза, която като неоспорена от страните е била приета от съда и въз основа на заключението са обосновани правните изводи, че процесният електропровод е съществуващ енергиен обект, при влизане в сила на ЗЕЕЕ/отм./, поради което за него, по силата на закона е възникнало сервитутно право. Възникналото сервитутно право изключва правната възможност на ищците за защита на правото им на собственост чрез негаторния иск по чл.109 ЗС, съображения на въззивния съд, които са го мотивирали да сподели правните изводи на първоинстанционния съд за неоснователност и недоказаност на претенцията.
Обсъждайки твърденията на касаторите, в качеството им на ищци и възраженията на ответника касационният съд счита, че първите не са установили обстоятелствата, на които основават своите искания, които ответникът е опровергал с доказателствата по делото, затова не е налице противоречиво разрешаване на процесуалноправната норма на чл.127, ал.1 ГПК/отм./. Позоваването на съдебна практика, в цитираното решение по гр.дело № 1522/2005 год. ІV-А г.о. ВКС е неотносима към спорното правоотношение, по което приложимата материалноправна норма на чл.109 ЗС е различна от обсъжданата в касационното решение правна норма на чл.49 ЗЗД, а обсъдената процесуална норма на чл.127, ал.1 ГПК/отм./, по която е дадено разрешение за разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес не е в противоречие с разпределената от въззивния съд доказателствена тежест за ищците и ответника.
В настоящето производство е недопустимо обсъждането на останалите доводи за наличие на касационните отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, по които касаторите са изложили подробни съображения.
Водим от горното, касационният съд счита, че не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, затова
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 07.05.2009 год. по гр.дело № 1022/2008 год. на Софийски градски съд, по касационната жалба на Е. Н. Д. и П. Н. Д. и двамата от гр. С., с вх. № 3* от 17.06.2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
 
 
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top