О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
гр.София, 18.03.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №3095 по описа на І г.о. за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Я. А. М. от гр. П., против решението от 31.03.2008г., постановено по гр.д. №3/2008г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 15.11.2007г. по гр.д. №1629/2006г. на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен предявения от Д. Х. Д. против Община-гр. П. положителен установителен иск за собственост на недвижим имот.
Касаторът счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Община-гр. П. не взема становище по основателността на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от Д. Х. Д. против Община-гр. П. иск за признаване за установено, че е собственик по силата на наследство и изтекла в негова полза придобивна давност, присъединявайки давностното владение на наследодателите му, продължило от 1920г. до 2004г., а от 2004г. до датата на предявяване на исковата молба на 16.05.2006г. от него самия върху дворно място от 150кв.м. с построените върху него едноетажна паянтова сграда на около 40кв.м. и барака от около 20кв.м., съставляващо имот пл. №1096, включен в УПИ *,1095, 1096 от кв.610 по плана на V-та градска част на гр. П..
Решаващите мотиви на въззивният съд за неоснователност на иска, са че има влязло в сила решение по приложеното гр.д. №7468/2000г. на ПРС по иск за собственост на Д. Д. на същото придобивно основание, предявен срещу същия ответник Община-П. , по отношение на същия имот, с което искът е отхвърлен, което решение съгласно чл.220, ал.1 от ГПК/отм./ е задължително за страните и за съда, а за времето от 2004г. до 2006г. не е установено да е владял явно и необезпокоявано имота, а отделно в този период, съгласно изменението на §1 от Закона за допълнение на ЗС /ДВ, бр.105/2006г. и бр.113/2007г./ давността спира по отношение на придобиване на държавни и общински имоти до 31.12.2008г.
Касаторът не е формулирал съществен правен въпрос. Позовал се е на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Сочи като практика на Върховния касационен съд, на която счита, че въззивното решение противоречи, постановеното касационно решение, с което е оставено в сила въззивното решение, с което е оставено в сила решението по гр.д. №7468/2000г. на ПРС, с което е отхвърлен иска му за собственост на имота срещу същия ответник на същото придобивно основание. Решаващите мотиви на атакуваното въззивно решение се позовават на формираната сила на пресъдено нещо с влязлото в сила съдебно решение по спора за собственост, а въпросът за приложението на §1 от ЗДЗС, съгласно изменението му с ДВ, бр.105/2006г. и бр.113/2007г. не е разглеждан в решението, на което касаторът се позовава. Не е обосновано и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. На основание тази разпоредба на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторът само е посочил това основание, но не се е позовала нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 31.03.2008г., постановено по гр.д. №3/2008г. на Пловдивски окръжен съд, по касационна жалба от Я. А. М..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: