О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
София, 22.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на осми май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №158/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “Л” А. – гр. П. против решение от №533 от 13.11.2008г. по гр.д.1097/07г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила решение №159 от 18.07.2007г. по т.д.12/2005г. на Пловдивски окръжен съд, за уважаване на предявения от ГД “ Гражданска въздухоплавателна администрация” – гр. С. против касатора иск за присъждане на сумата 233493лв., съставляваща общия размер на събрани от ответника и непреведени на ищеца суми от летищни такси за кацане, за паркиране и за обслужване на пътници на гражданско летище – с. К. за периода 01.01.1999г. -22.10.1999г., заедно със законната лихва върху тази сума, присъдена е и мораторна лихва. Оставено е без разглеждане възражението направено от касатора за прихващане със суми, съставляващи осъществени от него разходи за фактическото осъществяване на функциите на летищната администрация за процесния период.
Ответникът по касация- Г. д. “Гражданска въздухоплавателна администрация” – гр. С. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
В представеното приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал, че решението на апелативния съд третира съществени материалноправни въпроси и процесуалноправни въпроси като – кога била налице погасителна давност и условията за нейното приложение, факти и обстоятелства относно института на прихващането, кога било налице признание по смисъла на закона и налице ли е гестия в конкретния случай след като касаторът извършвал дейност на летищна администрация за друго лице и дали последиците били настъпили в неговата правна сфера. Като такъв въпрос е посочена и необходимостта от касиране на решението, поради неговата необоснованост и постановяването му в противоречие с цялостния доказателствен материал по делото. Посочено е още, че в решение по т.д. 312/07г. на ВКС, ІІ т.о. било прието, че касатора осъществявал дейност на летищна администрация, което съставлявало извършване на чужда работа без пълномощия. Поддържано е, че в нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд е постановил решението си в противоречие с разпоредбата на чл.188 ГПК/ отм./, приложението, на която е свързано с направени от съда неправилни изводи от представените доказателства и без съобразяване с цялостния доказателствен материал. Цитирана е и практика на ВКС по приложението на чл.188 ГПК / отм./. Разгледани са две писма , изходящи от касатора, за които е твърдяно, че в тях не се съдържа признание на вземането, от което е изведено и неправилното, в противоречие с практиката на ВКС приложение на разпоредбата на чл.116, б. а” ЗЗД , цитирани са и конкретни решения с оглед дефиниране на признание по смисъла на разпоредбата. Възпроизведен е и текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, мотивиран с това, че ако останело в сила решението можело да създаде прецедент за неточното приложение на закона.
Касаторът не обосновава приложно поле на нормата на чл. 280, ал.1 ГПК. Страната не е формулирала същественият материалноправен респ. процесуалноправен въпрос, който е задължителен елемент от предпоставките за допустимост на обжалването, тъй като спрямо него се преценява наличието на изброените хипотези в т.1-3 на текста. Поставените общи въпроси нямат такава характеристика, тъй като същественият въпрос е винаги конкретен и свързан с решаващите изводи на съда, обосновали постановения резултат. Така формулирани тези въпроси имат единствено доктринерен отговор. Липсва конкретика и във въпроса относно това дали е налице гестия в разглеждания случай, тъй като той не е свързан с решаващ мотив на въззивния съд, а е формулиран с оглед становището на страната поддържано в процеса.
Развитите доводи на касатора относно това, че било налице решение на ВКС, което съдържало произнасяне по това, че “ Л. П. ” извършвало чужда работа без пълномощие, с оглед осъществената дейност на летищна администрация, също не обосновава извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като въззивният съд не е изградил решаващия си извод за основателност на иска въз основа на това, че не е налице гестия. Въззивният съд е разгледал подробно възражението на касатора, че процесните суми му се дължали именно в качеството му на изпълняващ работа без пълномощие, като е приел, че дори и да се приеме, че е налице обсъжданата правна фигура, тези суми не могат да бъдат задържани от него, тъй като те съставляват приходи на ищеца от дейността, която е осъществявана, а не възнаграждение по смисъла на чл.61, ал.1 ЗЗД.
Касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и във връзка с поддържаното за нарушение на чл.188 ГПК / отм./ . Оплакването за допуснати процесуални нарушения няма относимост към цитираната норма, тъй като се квалифицира по чл.281 ГПК. Такива са и доводите за неправилно приложение на разпоредбата на чл.116, б. “а” ЗЗД. Освен, че касаторът не е формулирал същественият въпрос цитираните решения на ВКС във връзка с приложението на чл.188 ГПК / отм./ разглеждат различни спорове при различна фактическа обстановка, т.е. не е налице обективен идентитет на въпросите поставени в тях и обжалвания съдебен акт. Цитираната практика по чл.116, б. “а” ГПК, доколкото съдържа обща дефинитивност на предпоставките за прекъсване на давността, също не влиза в противоречие с мотивите на въззивния съд, тъй като решаващият състав не е дефинирал тези категории по различен начин, а е мотивирал своя извод съобразно конкретни доказателства. Или сочените от касатора като противоречащи на приетото от въззивния съд правни изводи са направени във връзка с различно установени факти и не обосновават поддържаното основание за допустимост на касационното обжалване.
Не установява основание за допускане на касационно обжалване и твърдението, че “ оставянето в сила на решението можело да създаде прецедент за неточното прилагане на закона”. В производството по чл.288 ГПК, касационният съд не разглежда касационната жалба, а нейното допускане до касационно обжалване, и съответно не може да постанови оставяне в сила на съдебния акт. Освен това, за да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложената от съда правна норма, от която е изведен решаващия мотив да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по конкретния, посочен от касатора, съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. Следователно, с оглед тази дефинитивност не е налице обосноваване на соченото основание
По изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което подадената жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от №533 от 13.11.2008г. по гр.д.1097/07г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: