О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
София, 10.05.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№569/2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Н. Т. срещу решение №1937 от 18.10.2016г., постановено по в.т.д.№2381/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 9 с-в., с което е потвърдено решение №118/15.01.2016г. по т.д.№2229/2014г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-2 с-в.
В касационната жалба се поддържа, че както въззивното, така и първоинстанционното решение, са недопустими. Сочи се, че съгласно чл.74 ТЗ предмет на съдебно обжалване може да бъде само валидно решение на общото събрание на дружеството с ограничена отговорност. Според касатора съдът, констатирайки нищожността на атакуваните по реда на чл.74 ТЗ решения на общото събрание на [фирма] от 8.04.2014г., е следвало да прекрати производството по делото като недопустимо и да върне исковата молба. Същевременно се поддържа неправилност на въззивното решение поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдилищата са били длъжни да спрат производството на основание чл.229 т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила акт на т.д.№1994/2014г. на СГС, ТО, VІ-6 с-в, решението по което е от значение за правилното решаване на настоящия спора. Претендира се обезсилване на въззивното решение, респ. неговата отмяна по реда на чл.293 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е формулирал три процесуалноправни въпроса, за които твърди, че са от значение за изхода на делото и че са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, както и че се решават противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, а именно:
1.„Длъжен ли е съдът да остави предявени по нищожни решения на общо събрание на О. искове без разглеждане като недопустими и да прекрати делото или следва да ги отхвърли като неоснователни?”. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с указанията, дадени в Тълк.решение№1/6.12.2002г. по т.д.№1/2002г. на ВКС, ОСГК.
2.„Следва ли въззивния съд с оглед недопустимостта на решението на първоинстанционния съд да го обезсили и прекрати делото или трябва да се произнесе по същество с решение?”. Касаторът поддържа, че въпросът е решен Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с Тълк.решение№1/9.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ВКС, ОСГТК.
3.„Може ли съдът да мотивира своя краен акт с факти, които са предмет на доказване в друго производство?”. В изложението се твърди, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата като е направено позоваване на определение №701/4.11.2014г. по ч.т.д.№2699/2014г. на ВКС, ІІ т.о., на определение №31/13.01.2015г. по ч.гр.д.№7392/2014г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение №66/16.06.2014г. по гр.д.№5605/2013г. на ВКС, І г.о.,
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор [фирма]- [населено място], в който се поддържа, че обжалваното решение не е недопустимо като предпоставка за допускането му до касационно обжалване. Излагат се доводи и се цитира съдебна практика на ВКС в подкрепа на тезата, че преценката за допустимост на иска по чл.74 ТЗ следва да бъде извършена единствено с оглед качеството на ищеца като съдружник към момента на провеждане на общото събрание, чиито решения се атакуват в срока по чл.74 ал.2 ТЗ. В отговора се твърди, че и трите поставени от касатора въпроси не обосновават наличието на общата предпоставка за допускане на обжалваното решение до касационен контрол по чл.280 ал.1 ГПК, както и че посочената в изложението практика на ВКС е неотносима за конкретния правен спор.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение №118/15.01.2016г. по т.д.№2229/2014г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-2 с-в., с което са отхвърлени предявените от С. Н. Т. против [фирма] искове с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на взетите решения от общото събрание на [фирма], проведено на 8.04.2014г. За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че на 31.03.2014г. е било проведено общо събрание на съдружниците на ответното дружество [фирма], на което са взети решения за изключване на съдружника М. Д., поемане на дружествените му дялове от съдружника С. Т., преобразуване на дружеството в Е. и приемане на нов учредителен акт. Съдът е посочил, че от извършената служебна справка в търговския регистър се установяват безспорните между страните факти, че промените в подлежащите на вписване обстоятелства съобразно приетите решения на общото събрание от 31.03.2014г. са заявени за вписване в търговския регистър като регистърното производство е спряно по реда на чл. 536 ГПК. В обжалваното решение е отразено, че съществува висящ спор по искове на М. Д. срещу ответното дружество за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците на ответното дружество от 31.03.2014г. като по тези исковете е образувано т.д.№1194/2014г. по описа на СГС, ТО, което не е приключило с влязло в сила решение.
Въззивният съд е посочил, че на 08.04.2014г. е било проведено общо събрание на [фирма], на което по т.1 от дневния ред е констатирано наличието на извършени от съдружника С. Т. нарушения, допуснати в периода от м. май 2013 г. до м. февруари 2014 г., обективирани в нотариална покана per. № 1633/20. 02. 2014 г. и класифицирани като нарушения по чл.126, ал. 3, т. 1 ТЗ и чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ.; по т.2 от дневния ред са приети обясненията на съдружника Т., като е счетено, че същите не обосновават правомерен отказ на Т. да подпомага дейността на дружеството; по т.3 от дневния ред е изключен съдружника С. Т. от членствения състав на [фирма] поради отказ от негова страна да съдейства при осъществяваната от дружеството търговска дейност; извършване на действия против интересите на дружеството чрез прояви на агресия срещу служители на дружеството и разрушаване на дружествено имущество; извършване на действия против интересите на дружеството чрез ограничаване на достъпа на дружеството до използваните от него средства за реклами и подмяна на публикуваните от дружеството ценови предложения.
Апелативният съд е приел, че обжалваното пред него решение е валидно и допустимо, тъй като са налице процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ТЗ всеки съдружник или акционер може да предяви иск за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Съдът се е позовал на разясненията, дадени в т.3 от Тълк. решение №1/2002 г. по т. д. № 1/2002 г. на ОСГК, съобразно конститутивното действие на съдебното решение, с което се уважава иск по чл. 74 ТЗ настъпва занапред – от влизането му в сила, като заличаването на вписването, като последица от успешното му провеждане, също има действие занапред. Посочил е, че правото на иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ принадлежи на съдружниците и акционерите в търговското дружество и се упражнява в предвиден от закона преклузивен срок.
Въззивният състав не е възприел доводите на въззивника С. Т. за наличност на пречка за упражняването на правото на иск с оглед наличието на висящ процес относно спор по чл. 74 ТЗ по исковете на М. Д. срещу решението от 31.03.2014г. на общото събрание на съдружниците в ответното дружество за изключването му като съдружник (по т. д. № 1994/2014 г. на СГС, ТО) или наличието на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството до разрешаването с влязъл в сила съдебен акт на спора по цитираното дело. Според съда в случая не е налице преюдициалност на едното дело спрямо другото, тъй като е изключен извода за обусловеност на настоящото дело от спора по исковете по чл. 74 ТЗ на Д. срещу дружеството, с които същият е упражнил потестативното си право да иска отмяната на решението на общото събрание от 31.03.2014г. за изключването му като съдружник предвид изясненото конститутивно действие занапред на решението, с което се уважава иска по цитираната норма. В решението е отразено, че липсата на обратно действие на отмяната на решенията на общото събрание за изключване на съдружник по иск по чл. 74 ТЗ към датата на приемане на незаконосъобразното или противоуставното решение тази отмяна не е от значение за качеството на съдружник в ответното дружество на Д. към датата на вземане на процесиите решения на общото събрание от 8.04.2014г., съответно за валидността им с оглед обстоятелството, че са взети от изключения съдружник. Посочено е също, че е без значение за горния извод обстоятелството, че изключването на цитирания съдружник не е вписано поради спирането на регистърното производство на основание чл. 536 ГПК.
Въззивният съд е намерил предявените искове за неоснователни като е изложил следните съображения: Предмет на предявените конститутивни искове за отмяна са нищожни решения на общото събрание на съдружниците на ответното дружество, поради което исковете по чл. 74 ТЗ подлежат на отхвърляне. Този извод е предпоставен от установените по делото факти, че решенията са взети от съдружника Д., който към датата на вземането им – 8.04.2014г., е бил изключен като съдружник /с решението от 31.03.2014г./ и от незабавното действие на решението за изключване на съдружник във вътрешните отношения между дружеството и неговите съдружници. Съгласно Тълк.решение №1/2002 г. по т.д.№ 1/2002 г., ОСГК на ВКС, т.1 наред с изрично посочените от закона нищожни решения на общото събрание, такива са и липсващите /невзети/ решения на общото събрание, отразени като съществуващи в протокола на събранието или в протоколната книга на дружеството, а също така и ако са вписани в търговския регистър, както и постановените решения извън пределите на компетентност на общото събрание. Към нищожните решения наред с посочените в цитираната задължителна практика следва да се отнесат и решенията, приети от лица, които са извън състава на общото събрание, какъвто е настоящият случай. Според въззивния състав в случая са налице решения, взети от изключения на 31.03.2014г. като съдружник М. Д., тъй като решенията на общото събрание за промяна в персоналния състав на съдружниците, в частност за изключване на съдружник и за избор и освобождаване на управител, пораждат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството и неговите съдружници, а предвиденият в чл. 140 ал.4 ТЗ конститутивен ефект на вписването им се проявява единствено по отношение на трети за същото лица.
В заключение въззивният съд е посочил, че с оглед упражненото с предявените искове по чл.74 ТЗ потестативно право на съдружника Т. по отношение на [фирма] от значение е визираното незабавно действие на решението за изключване на съдружника Д. с адресат дружеството и неговите съдружници. Предявеният от изключения съдружник М. Д. иск по чл.74 ТЗ няма суспензивен ефект върху настъпването на правните му последици или за ограниченото от субективна страна незабавно действие на това решение спрямо дружеството и останалите съдружници, поради което висящият процес по иска на Д. не може да се приеме, че поддържа качеството на съдружник на изключения.
С оглед извода за нищожност на решенията на общото събрание на съдружниците на ответното дружество, предмет на претендираната отмяна с предявените искове по чл.74 ТЗ, въззивният съд е приел, че спорното потестативно право на ищеца, което може да бъде само с предмет валидни решения, следва да бъде отречено и конститутивните искове следва да бъдат отхвърлени. Съдът е акцентирал върху обстоятелството, че ищецът не е предявил искове за нищожност на решенията на общото събрание, поради което е изключено същите да бъдат прогласени за такива. В тази връзка се е позовал на разрешенията по цитираното тълкувателно решение, че установителните искове за нищожност на решения на общото събрание могат да бъдат съединени с искове по чл.74 ТЗ, но само при условията на евентуалност на конститутивния иск. Посочил е, че правото да се релевира нищожността на решенията на общото събрание не е ограничена във времето и че при евентуалното им вписване, на разположение на притежаващия правен интерес е иск по чл.29 З. за установяване на вписване на несъществуващо обстоятелство.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Въззивното решение не е вероятностно недопустимо като възможна предпоставка за допускане на касационно обжалване с оглед разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г.по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав изцяло споделя съображенията на въззивния състав за допустимостта на предявените искове по чл.74 ТЗ и респ. за допустимостта на постановеното първоинстанционно решение, с което исковете са отхвърлени по същество. Допустимостта на иска по чл.74 ТЗ е обусловена от качеството на ищеца на съдружник или акционер към момента на провеждане на общото събрание, чиито решения са атакуват ( в този смисъл е налице непротиворечива съдебна практика на ВКС, включително и тази, обективирана в цитираните от ответното дружество в отговора на касационната жалба решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК: решение№128/19.11.2009г. по т.д.№269/2009г. на ВКС, І т.о. и решение №2014/6.06.2012г. по т.д.№898/2010г. на ВКС, ІІ т.о. Ето защо без значение за допустимостта на исковата молба, с която е предявен от съдружник иск по чл.74 ал.1 ТЗ в срока по чл.74 ал.2 ТЗ е установяването дали решенията на общото събрание са валидни и законосъобразни, което следва да бъде преценено от съда по съществото на спора. В тази връзка формулираният от касатора процесуалноправен въпрос: .„Длъжен ли е съдът да остави предявени по нищожни решения на общо събрание на О. искове без разглеждане като недопустими и да прекрати делото или следва да ги отхвърли като неоснователни?” нито обуславя допускане касация поради вероятна недопустимост на въззивното решение (за което касационният състав следи служебно), нито обосновава наличието на основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросът е решен от въззивния съд изцяло в съответствие с практиката на ВКС, включително и с разясненията, дадени в Тълк.решение№1/6.12.2002г. по т.д.№1/2002г. на ВКС, ОСГК.
Поставеният въпрос от касатора: Следва ли въззивния съд с оглед недопустимостта на решението на първоинстанционния съд да го обезсили и прекрати делото или трябва да се произнесе по същество с решение?” не е значим за конкретния правен спор, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда. Както бе посочено по-горе въззивният съд е изложил съображения за допустимостта на първоинстанционния съдебен акт и на тази база е разгледал въззивната жалба, произнасяйки се по съществото на спора с решение, с което е потвърдил решението на Софийски градски съд
Не покрива изискването за наличие на общо основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и въпросът: Може ли съдът да мотивира своя краен акт с факти, които са предмет на доказване в друго производство?”. И. във въпроса твърдение на касатора, че съдът е мотивирал своя краен акт с факти, предмет на доказване по друго дело, не отговаря на истината, тъй като въззивният състав е решил спора изцяло на базата на установените факти по висящото пред него производство – наличието на взети решения на общото събрание на дружеството от 31.03.2014г. за изключването на М. Д. като съдружник, както и обстоятелството, че промените в подлежащите на вписване обстоятелства съобразно приетите решения на общото събрание от 31.03.2014г. са заявени за вписване в търговския регистър като регистърното производство е спряно по реда на чл. 536 ГПК. Въззивният съд не е обсъждал евентуалната основателност на исковете на М. Д. за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците на ответното дружество от 31.03.2014г., въз основа на които е образувано т.д.№1194/2014г. по описа на СГС, ТО, нито се е позовавал на факти, установени в другото производство. Що се отнася до посочената от касатора съдебна практика, свързана с приложението на разпоредбата на чл.229 т.4 ГПК, следва да се има предвид от една страна, че същата е неотносима към така формулирания въпрос и от друга страна, че в представените от касатора определение №701/4.11.2014г. по ч.т.д.№2699/2014г. на ВКС, ІІ т.о., определение №31/13.01.2015г. по ч.гр.д.№7392/2014г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение №66/16.06.2014г. по гр.д.№5605/2013г. на ВКС, І г.о., въобще не е бил предмет на спора въпросът за обусловеност на делата при атакуване по реда на чл.74 ТЗ на решения, взети на проведени различни общи събрания.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество разноски в размер на 2 700лв. – заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС на 20.02.2017г. по договор за защита и представителство от 2.02.2017г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1937 от 18.10.2016г., постановено по в.т.д.№2381/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 9 с-в.
ОСЪЖДА С. Н. Т.-ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк]зона „В-1” вх.А ет.13 ап.81 да заплати на [фирма] – ЕИК[ЕИК] от [населено място],[жк] [улица][жилищен адрес] сумата 2 700лв. /две хиляди и седемстотин лева/- разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :