3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
София, 12,04, 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 05.04. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 848/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от Й. С. С., чрез адвокат Л. Л., с вх.№2641/06.07.2011 год. на Окръжен съд [населено място], срещу решение №71 от 07.06.2011 год. по в.гр.д.№145/2011 год. на Търговищкия окръжен съд, с което е потвърдено решение №44/26.01.2011 год. по гр.д.№ 506/2010 год. на Търговищкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма], [населено място] при условие на обективно съединяване иск с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.286 ЗЗД за сумата 10 254.31 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за управление за периода 20.06.2005 год. до 31.01.2007 год., както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 3 238.45 лв., представляваща лихва за забава върху главницата. Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че Договорът за възлагане на управлението на [фирма] е сключен в нарушение на чл.141, ал.7 ТЗ, поради което и на основание чл.26, ал.1, предл. първо ЗЗД е нищожен. Представените по делото разчетно-платежни ведомости и финансови отчети на дружеството за 2005 и 2006 год.,подписани от касатора-ищец, поради липсата на действителен договор за управление, представляват частни писмени документи, които са оспорени от ответната страна, а ищецът С. не е доказал тяхната истинност.
Касаторът Й. С. оспорва обжалваното въззивно решение, като твърди, че е постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Твърди, че неправилно е прието, че изготвените от него документи представляват частни такива, защото са издадени в качеството му на длъжностно лице; не са обсъдени доказателствата по делото; не са съобразени изискванията на ЗСч. относно сроковете за съставяне на разплащателните ведомости, както и изискванията на Наредба № Н-8/29.12.2005 год., че при неизплатени заплати, не възникват задължения към Н. и не следва да се подават декларации. Подържа, че съдът се произнесъл по „съществен въпрос относно основателността на претенцията му, а именно:дали има право на определено възнаграждение в качеството му на управител на [фирма] [населено място]” и дали това право се обуславя от необходимостта искането му да бъде одобрено от възложителя”. Подържа допълнителното основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 ГПК, защото ”в духа на ТР1-2009-ОСГК с приетото от въззивния съд становище се уврежда точното прилагане на закона и развитие на правото.”
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него, преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол- основното- формулиран от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, залегнал в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретния спор, разрешен с обжалваното решение при наличие на допълнителните основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Посочената от касатора Й. С. „основателност на претенцията му като съществен правен въпрос” не представлява изпълнение на задълженията му по чл.284, ал.3,т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК да формулира точно и мотивирано основанията за допускане на касационно обжалване. Значимостта на поставения правен въпрос се определя от решаващата дейност на съда по конкретното дело, поради което за да представлява общото основание за селектиране на касационната жалба, въпросът трябва да бъде обоснован с направените от решаващия съд конкретни правни изводи, а не с общия извод за неоснователност на исковата претенция. По правилността на този извод съдът може да се произнесе едва във фазата на разглеждане на касационната жалба по същество, но само при условие, че тя бъде допусната до касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Чрез преповтаряните в изложението по чл.284, ал.3 ГПК доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, касаторът чрез защитата си допуска смесване на основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК с тези за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Основанията за неправилност на обжалваното решение не могат да представляват същевременно и основания за селектиране на касационната жалба.
Не е налице и допълнително подържаното основание за достъп до касация- това по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Тази допълнителна предпоставка за селекция на касационната жалба е налице тогава, когато законите са непълни , неясни или противоречиви по смисъла на т.4 на ТР1-2010 ОСГКТК, поради което се налага формиране на съдебна практика по тяхното приложение. Нормите на чл.79, ал.1 във вр. с чл.286 ЗЗД и на чл.141, ал.7 ТЗ са ясни и непротиворечиви и не се нуждаят от изправително тълкуване. Касаторът не доказва и наличие на противоречива съдебна практика, която следва да бъде изоставена или променена, поради което и по тази причина не е налице допълнителното основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №71 от 07.06.2011 год. по в.гр.д.№145/2011 год. на Търговищкия окръжен съд, с което е потвърдено решение №44/26.01.2011 год. по гр.д.№ 506/2010 год. на Търговищкия районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: