О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
[населено място] , 13,04, 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2627/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Ж. К. против решение №1012/19.05.2015г. по в.гр.д.№ 1208/15г. на Софийски апелативен съд ГК 12 с-в ,с което е потвърдено решение №1/05.01.15г. по гр.д.№7464/14г. на СГС І ГО 20 с-в в частта,с която предявеният от касаторката против ЗК [фирма] пряк иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ е отхвърлен за разликата от 30 000 лв. до 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП,възникнало на 24.09.2012 г. по вина на водача на застраховано при ответното дружество моторно превозно средство, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
В касационната жалба се твърди,че въззивното решение е необосновано и неправилно поради нарушение на принципа за справедливост при определяне размера на дължимото обезщетение, залегнал в нормата на чл. 52 ЗЗД вр. Според касаторката присъденото й застрахователно обезщетение е значително занижено с оглед причинените й психически и травматични увреждания.Навежда доводи,че въззивната инстанция се е задоволила да изброи уврежданията,без да обсъди техния характер и тежестта им; не е взела предвид свидетелските показания, установяващи психическото и емоционалното й състояние непосредствено след инцидента и в оздравителния период; не е съобразила установените с тези показания факти ,че известно време пострадалата е била зависима от грижите на нейните близки,което накърнявало човешкото й достойнство, че е изпитала шок от постъпването й в болница,че злополуката е била внезапна и непредвидима,което засилва негативните психически преживявания.
Ответникът по касация ЗК [фирма] в писмено становище по касационната жалба е навел твърдения за неоснователност на изложените в нея доводи срещу решението на въззивния съд,което ,според него, отговаря напълно на законоустановения принцип за справедливост.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на обжалваното решение,за да потвърди първоинстанционното решение в частта,с която е отхвърлен предявения от ищцата иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ за разликата от присъдените 30 000 лв. до претендираните 60 000 лв.,въззивният съд се е позовал на събраните по делото доказателства,установяващи фактическата обстановка по спора. При определяне на справедлив размер на дължимото обезщетение,съобразно критериите в ППВС №4/68 г., САС е съобразил вида и характера на причинените на ищцата телесни увреждания; младата й възраст,предполагаща по-бързо възстановяване; продължителността на лечебно-възстановителния период; обстоятелството,че пострадалата още не се е възстановила напълно и предстоящата трета оперативна интервенция, предполагаща допълнителни болки,стрес и неудобства; прогнозите за здравословното й състояние в бъдеще.По тези мотиви въззивният съд е намерил размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от 30 000 за справедлив и адекватен на обществено-икономическите условия в страната към релевантния момент – датата на настъпване на увреждането.
В изложението по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен материалноправен въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД, а само са преповторени доводите,свързани с основанията по чл.281 т.3 от ГПК. Тези твърдения не са относими към първата фаза на касационно производство и не могат да обосноват наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК вр. с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС,според което касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото,разрешен в обжалваното решение, като ВКС няма задължение да го извежда от изложението към касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Наред с това не се установява допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване, в сочената от касатора хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.Твърдението за противоречие със задължителна съдебна практика – ППВС № 4/1968 г. не се потвърждава и такова не се констатира. Изложените от въззивния съд мотиви при определянето на справедлив размер на обезщетението не влизат в несъответствие със задължителните указания, залегнали в ППВС № 4/1968 г.,доколкото в същото са изследвани всички релевирани от страната и доказани в производството обективни обстоятелства,относими към определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Изложеното мотивира настоящият състав на ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
С оглед горното, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение на Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1012/19.05.2015г. по в.гр.д.№ 1208/15г. на Софийски апелативен съд ГК 12 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.