4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 306
С., 14.03. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 10 март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1446/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Е. М. против въззивно решение на С. градски съд от 01.06.2010 год. по гр. дело № 1055/2010 год., с което е потвърдено решение от 18.11.2009 год. по гр. дело № 23905/2009 год. на С. районен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Д. А. П. сумата 4770 лв., получена без основание със законна лихва от дата на подаване на исковата молба 26.06.2009 год. до окончателното изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос за приложението на чл. 140 ГПК, като задължение на първоинстанционния съд, както и по твърдения за липса на мотиви в решението на въззивния съд, с оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК и чл. 272 ГПК.
Ответникът Д. А. П. в писмен отговор на касационната жалба оспорва наличието на мотивирано изложение за допускане на касационно обжалване, поради липса на формулирани правни въпроси от значение за изхода на делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя процесуалноправни въпроси, които не обуславят хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. С обжалваното решение посочените процесуални разпоредби са приложени съобразно установената съдебна практика на Върховния касационен съд.
С определение от 03.02.2010 год., постановено по реда на чл. 267 ГПК и с обжалваното решение въззивният съд е изложил подробни съображения по приложението на чл. 266 ГПК, за правомощията на въззивния съд и условията, при които може да се събират нови доказателства във въззивното производство, обсъдени във връзка с разпоредбите на чл. 133, чл. 140, чл. 146 и чл. 147 ГПК уреждащи задължения на първоинстанционния съд по подготовката и разглеждането на делото. Прието е, че първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си в съответствие с изискванията на чл. 131, ал. 1 ГПК, чл. 140 ГПК и чл. 146 ГПК – изпратена е исковата молба за отговор на ответника, ответникът е предоставил отговор, съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание, направил е доклад по делото и съобразно с него са дадени точни указания до страните, за кои твърдени факти не сочат доказателства, дадена им е възможност във връзка с доклада и указанията да предприета съответните процесуални действия. След доклада в съдебно заседание ответникът-жалбоподател не е направил никакви доказателствени искания по чл. 190, ал. 1 и чл. 175, ал. 1 ГПК, поради което е прието, че заявените доказателствени искания във въззивното производство са несвоевременни и преклудирани по смисъла на чл. 266, ал. 1 ГПК. Тези изводи на съда по приложението на посочените процесуалноправни норми са в съответствие със съдебната практика на Върховния касационен съд установена по реда на чл.290 ГПК, която има задължителен характер – решение № 549/29.10.2010 г. по гр. дело № 56/2010 год., ІV г. о.; решение № 385/10.05.2010 год. по гр. дело № 1245/2009 год., ІІІ г. о.; решение № 700/06.12.2010 г. по гр. дело № 304/2010 г. ІІІ г.о.; решение № 859/11.01.2011г. по гр. дело № 1295/2009 год. Наличието на задължителна съдебна практика по поставените процесуалноправни въпроси изключва хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По твърдението за липса на изложени мотиви от въззивния съд с обжалваното решение.
С обжалваното решение въззивният съд е поставил вярната правна квалификация на спорното материално право – чл. 55 ЗЗД, получено нещо без основание, отговорил е на оплакванията на въззивника, настоящ касатор, като е обяснил, защо са неоснователни твърденията му за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения по подготовката и разглеждане на делото и е препратил към установените от първия съд фактически обстоятелства, с оглед разпоредбата на чл. 272 ГПК, т. е. въззивното решение съдържа собствени правни изводи за основателността на предявения иск изградени въз основа на правилно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка.
С обжалваното решение е даден отговор на въпроса, как следва да се разпредели доказателствената тежест между страните по предявения иск, който съответства на трайно установената съдебна практика, а тя е в смисъл, че когато платецът на една парична сума не е посочил основание за извършеното плащане, както е станало в настоящия случай, в тежест на получателя на сумата е да докаже основанието, на което е получил плащането. Платецът черпи правото си от извършеното плащане и затова трябва да го докаже, получателят черпи своето право от основанието за получаване на сумата и затова трябва да го докаже Така се разпределя доказателствената тежест, когато платецът претендира връщане на даденото без основание, а от обстоятелствата по делото е било видно, че жалбоподателят – получил сумата, платена от ищеца като физическо лице, при направеното оспорване, не е доказал, че плащането по вносната бележка е извършено на договорно основание от името на търговско дружество за погасяване на задължение на това дружество, в какъвто смисъл са били твърденията му.
Предвид изложеното касационно обжалване на решението в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не следва да се допусне.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати направените от другата страна в настоящето производство съдебни разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.06.2010 год. по гр. дело № 1055/2010 год. на С. градски съд.
ОСЪЖДА П. Е. М. да заплати на Д. А. П. съдебни разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ