6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
София, 14.04. 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о.в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4544/19г., за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Я. А. Ж. чрез адв.И. З. от САК срещу решение № 534 от 25.04.19г.по в.гр.дело № 179/19г.на Варненския апелативен съд.С него частично е отменено решение № 4532 от 12.11.18г.по гр.дело № 10660/17г.на Варненския районен съд и в отменената част е постановено друго,с което прието за установено в отношенията между страните,че Я. А. Ж. дължи на С. Я., гражданин на Република К., сумата от 10 000 евро,съставляваща договорна неустойка по т.2.2 от договор за покупко –продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 63/9.12.14г., за неизпълнение на задължението по т.2.2 от договора,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на заявлението -26.04.17г.до окончателното изплащане. Със същото решение потвърдено първоинстанционното решение в частта,с която е уважен предявения от С. Я. срещу Я. А. Ж. иск по чл.415 ал.1 т.1 ГПК вр.с чл.92 ЗЗД и е прието за установено в отношенията между страните,че Я. А. Ж. дължи на С. Я. сумата от 10 000 евро,съставляваща договорна неустойка, уговорена в т.2.1 от договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот.акт № 63/9.12.14г.,ведно със законната лихва,считано от подаване на заявлението в съда – -26.04.17г.до окончателното изплащане,за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 5622/17г.на РС – Варна.
Решението е постановено при участие на трето лице –помагач на страната на ответницата Я. А. Ж. – Б. М. Безус.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателката счита, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси: 1. Дали правният спор е бил решен при редовна искова молба съгласно изискванията на чл.127 ал.1 т.2 ГПК,а именно непосочване на ЕГН,респ.на ЛНЧ на ищеца,да синхронизира изложените в исковата молба твърдения с петитума; 2. Прекратява ли се действието на предварителен договор за покупко-продажба на имот, сключен между продавач, купувач и възложител по клаузите за строителство и изпълнител/ строител чрез писмено споразумение с нотариално заверени подписи на други договарящи се десет лица,между които са и страните по предварителния договор за покупко-продажба на имот, но без последните да се явяват насрещни и без да са прехвърляли права на останалите договарящи лица; 3.Накърнява ли добрите нрави неустойка в размер еквивалентен на стойността на продадената вещ; 4.Нищожна ли е неустоечна клауза за поради накърняване на добрите нрави,когато покрива задължения, за неизпълнението на които е предвидена друга неустоечна клауза от същия договор.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата С. Я. счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ го., като прецени наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че на 18.11.13г.между Я. Ж.-продавач, С. Я. – купувач и възложител и Б. М. Безус- изпълнител по клаузите за строителство, е сключен предварителен договор, според който продавачът се е задължил да продаде на купувача имот – таван № 10, находящ се на четвърти /тавански /етаж на подпокривно ниво в жилищна сграда № 1, изградена в груб строеж, находяща се в [населено място], кв.В., [улица], за сумата от 42 000 евро.Строителят се е задължил да извърши описани в договора СМР,а продавачът се е задължил да го финансира. С договор за покупко –продажба, оформен с нот.акт № 63 / 9.12.14г.С. Я. е купил от Я. Ж. посочения имот, за сумата от 18 500 евро, която сума е заплатена от купувача на продавача по банков път.Ответницата се е задължила към ищеца да довърши самостоятелно или чрез трети лица строителните работи по сградата и по самостоятелния обект,предмет на договора за продажба,подробно описани в т.2.Установено е също,че е поела задължение акт обр.15 да бъде изготвен от нея или трето лице и заверен в [община] в срок най-късно до 1.07.16г.,а удостоверението за въвеждане в експлоатация да бъде издадено най –късно до 31.12.16г.,като при неизпълнение на тези задължения дължи на ищеца неустойка в размер на 10 000 евро – т.2.1.Ответницата е поела и задължение в срок до 1.07.16г.да бъдат извършени лично или чрез трето лице и довършителните работи в продадения имот,описани подробно в договора,като при неизпълнение на това задължение тя дължи на ищеца неустойка в размер на 10 000 евро – т.2.2.
Прието е още, че със споразумение от 26.04.16г.с нотариално заверени подписи на договарящите десет лица, между които и страните по настоящото дело, включително и подпомагащата страна Б. Безус, са се съгласили,че прекратяват всякакви подписани между тях договори, съглашения,декларации,поети задължения за плащане и/или изпълнение, изброени примерно и неизчерпателно, и те нямат и няма да имат за в бъдеще претенции помежду си, за връщане на получени суми по договори или споразумения, а евентуално платените суми остават за получилите ги лица, без да дължат изпълнение.Въззивният съд е направил извод,че със сключване на това споразумение е прекратено действието на предварителния договор от 18.11.13г.
От заключението на съдебно –техническата експертиза е прието за установено,че процесният обект и жилищната сграда,в която се намира,са в степен на завършеност – акт обр.14 /груб строеж/.Пазарната цена на процесния имот към момента на изготвяне на експертизата е 14 000 евро, а към датата на сключване на договора е била 18 500 евро.Пазарната цена на имота в случай,че са изпълнени предвидените в договора за продажба по нот.акт № 63/14г.довършителни работи,би била в размер на 38 500 евро.
Установено е по делото,че ответницата не е изпълнила в уговорените срокове, а и впоследствие, задълженията си по т.2.1 и т.2.2. от договора,сключен с нот.акт № 63/14г.
При тези данни по делото въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответницата за нищожност на договора за продажба поради накърняване на добрите нрави предвид липсата на еквивалентност на уговорените престации, тъй като е установено по делото,че пазарната стойност на процесния имот към момента на сключването му е в размер на 18 500 евро, в какъвто размер е уговорена продажната цена.Изложени са съображения за неоснователност и на другото възражение за нищожност на договора поради привидност.Съдът е приел,че предварителният договор от 18.11.13г.няма характер на обратно писмо.Счел е за неоснователно и възражението на ответницата за нищожност на неустоечните клаузи поради прекомерност.Според въззивния съд уговорената неустойка по т.2.1 и т.2.2 от договора е в общ размер на 20 000 евро,който е еквивалентен на стойността на продадената вещ, а също и на очакваните ползи за купувача, предвид установеното, че стойността на продадената вещ,ако ответницата бе изпълнила задълженията си според клаузите на договора,би била в размер на 38 500 евро.Посочено е още,че уговорените неустойки по т.2.1 и т.2.2 от договора са за неизпълнение на различни по вид задължения ,поети от ответницата. След като същата не ги е изпълнила в уговорените срокове, дължи претендираните неустойки.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Въпросът дали правният спор е решен при редовна искова молба при непосочване на ЕГН ,респ.ЛНЧ на ищеца е неотносим.Ищецът не е български гражданин, а с молба от 6.05.18г.е посочил номер на ЛНЧ.
Въпросът, отнасящ се до предварителния договор,сключен между страните, не е от значение за изхода на спора,тъй като исковата претенция се основава на окончателния договор за продажба на процесния имот, оформен с нот.акт № 63 /14г.
Въпросът: Накърнява ли добрите нрави неустойка в размер, еквивалентен на стойността на продадената вещ, не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС,в т.ч.и с цитираното в изложението решение № 223 от 19.04.16г.по т.д.№ 3633/14г.на ТК,Първо търг.отд. В него е посочено,че преценката за прекомерност на неустойката се извършва въз основа на съотношението между действително претърпените от кредитора вреди и размера на уговорената неустойка, като то се преценява към момента на неизпълнение на договора. Преценка за прекомерност на неустойката не може да бъде извършена само въз основа на уговорения в договора размер, без да бъдат ангажирани доказателства относно действителния размер на претърпените от кредитора вреди. Доказателства за претърпените от кредитора вреди не следва да се събират само при преценката за нищожност на уговорената неустойка поради противоречие с добрите нрави, която се осъществява към момента на сключване на договора. В тази връзка, въпросът за накърняването на добрите нрави по отношение на уговорена неустойка следва да бъде решен чрез комплексна преценка не само на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на други фактори, като свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване.
В решение № 12 от 21.03.11г.по т.д.№ 1056/09г.на ВКС,ТК,Първо търг.отд.се приема,че при намаляване на неустойката доказателствената тежест за претърпените вреди е върху длъжника,тъй като установяването на несъответствието на неустойката с вредата не е въпрос на право,а на факт,който подлежи на доказване.
В решение № 88 от 22.06.10г.по т.дело № 911/09.на ВКС,ТК, Първо търг.отд. е посочено,че при намаляване на неустойката ще следва да се установява съотношението с претърпените вреди, което не означава непременно, че тя следва да бъде сведена точно до тях, и при отсъствие на данни за тези вреди, предвид характера на иска по чл. 92 ЗЗД и при незаявено и необосновано с аргументи искане от страна на длъжника за намаляване на неустойката, не би следвало да се възлага на съда служебно да замества една от страните /неизправната/, чрез промяна в правната сфера на изправната страна по договора.
Като е приел, че уговорените неустоечни клаузи за пълното неизпълнение на различни по вид задължения, поети от ответницата, не накърняват добрите нрави, защото са еквивалентни на вредата и не излизат извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, въззивният съд не се е отклонил от тази практика.
Въпросът :Нищожна ли е неустоечна клауза поради накърняване на добрите нрави, когато покрива задължения, за неизпълнението на които е предвидена друга неустоечна клауза от същия договор, не е релевантен,защото въззивният съд е приел, че са уговорени неустойки за неизпълнение на различни по вид задължения, поети от ответницата.
Преценката на доказателствата, въз основа на която решаващият съд е изградил вътрешното си убеждение за това, че се касае за две отделни, самостоятелни задължения на ответницата, за неизпълнението на всяко от тях е предвидена неустойка, може да доведе до необоснованост на решението, което обаче не е основание за допускане на касационното обжалване, а подлежи на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не следва да допуска до касационно обжалване въззивното решение.
С оглед изхода на производството жалбоподателката следва да заплати на ответницата по жалбата направените за тази инстанция разноски в размер на 1000 лв адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 534 от 25.04.19г. по в.гр.дело № 179/19г.на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Я. А. Ж. да заплати на С. Я. сумата 1000 лв /хиляда/разноски за адвокатско възнаграждение за ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.