3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
София, 14.06. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 409/2019 година по описа на ВКС, гражданска колегия и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Д. Д. Г., Д. Д. Найдева, С. И. Т., Н. И. С. и Т. Д. Д. чрез процесуалния представител адв.Р.Д. са обжалвали с касационна жалба вх.№32023 от 05.11.2018г. въззивното решение на Варненския окръжен съд № № 1592 от 03.10.208г. по въззивно гражданско дело № 1346/2018г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.3 ГПК предвид предмета на делото – установителен иск за собственост на недвижим имот, поради което е процесуално допустима.
Ответниците Д. С. К. и И. З. К. са подали писмен отговор чрез процесуалния представител адв.А.Г., в който изразяват становище, че решението не е очевидно неправилно, защото е постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правил и е обосновано и молят да не се допуска касационно обжалване.
С обжалваното решение Варненският окръжен съд е отменил решение № 1735 от 23.04.2018г. по гр.д. № 6616/2017г. на Варненския районен съд, X.-ти състав и е решил делото по същество като е отхвърлил предявените от Д. Д. Г., Д. Д. Н., С. И. Т., Н. И. С. и Т. Д. Д. против Д. С. К. и И. З. К. искове с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено , че ищците са собственици на недвижим имот в землището на [населено място], обл. В., местност „М.”, съставляващ новообразуван имот № 49.153 по ПНИ, с площ от 600 кв.м. на основание наследяване и земеделска реституция, както и за осъждане на ответниците да им предадат владението върху описания имот.
Въззивният съд е приел, че ищците основават правото си на собственост по отношение на спорния имот с пл. № 49.153 по ПНИ на наследяване и земеделска реституция, постановена с решение № 13248 от 09.06.1997г. на поземлената комисия [населено място]. Същевременно по делото е установено, че на основание ПМС № 26/1987г. с решение № 8/29.09.1988г. на ИК на ОбНС, [населено място] на И. З. К. е предоставено право на ползване върху земя – хавра, с площ от 1 000 кв.м. в землището на с.„ А., м. „М.“, при посочени граници. Към 01.03.1991г. имотът е бил застроен с едноетажна сграда с площ от 14 кв.м. Предоставеният за ползване имот с площ от 600 кв.м. е закупен от ползвателя и със заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР ЗСПЗЗ № 38 от 21.03.2013г. е признато правото на И. З. К. да придобие собствеността върху новообразуван имот № 49.153 с площ от 600 кв.м. Заплащането на сумата и придобиването на имота е извършено по време на брака на Д. С. К. и И. З. К. и те са се снабдили с констативен нотариален акт № ….. /2013г. Въз основа на тези фактически констатации съдът е направил извод, че предоставеното право на ползване е трансформирано в право на собственост върху земеделска земя на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ при наличие на всички законови предпоставки за това и отсъствие на законови пречки, към момента на заплащане на оценката. Решението на поземлената комисия, с което на ищците като наследници на С. Т. С. е възстановено правото на собственост на процесния имот като част от стар имот № 20 с обща площ 4002 кв.м, не е противопоставимо на ответниците, защото не е породило конститутивно действие.
По основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
Касаторите се позовават на разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК като поддържат, че следва да се подложат на критичен анализ мотивите на въззивния съд, които да се съпоставят с обосновката на първоинстанционното решение. Поставен е и въпросът за липса на мотиви на въззивния съд защо не се кредитира един категоричен извод на техническата експертиза, че липсва идентичност на предоставения за ползване имот на ответниците и процесния имот.
Настоящият състав на ВКС не констатира очевидна неправилност по смисъла на чл. 280 ал.2 ГПК, която може да се установи само от мотивите на обжалвания съдебен акт. Основният спорен по делото въпрос за конкуренцията на права между бивши собственици и ползуватели по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ е разрешен в съответствие с разпоредбите на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и приложимата практиката на ВКС за идентични хипотези, посочена в решението на въззивния съд и съобразена при решаването на спора. Няма основание да се приеме, че решението е постановено при явно нарушение на материалния закон, нито от мотивите може да се констатира явно нарушение на правилата на формалната логика при формиране на изводите на въззивния съд. Изрично на стр.5 от мотивите въззивният съд е обосновал извода си за идентичност на процесния имот, с този, който ответниците са придобили по реда на § 4к ал. 7 от ПЗР ЗСПЗЗ при цялостно обсъждане на основното и допълнително заключение на вещото лице , обясненията на експерта в съдебното заседание и останалите събрани по делото писмени доказателства.
С оглед на изложеното поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.2 ГПК касационната жалба на Д. Д. Г., Д. Д. Н., С. И. Т., Н. И. С. и Т. Д. Д. не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответниците следва да се присъдят поисканите с отговора на касационната жалба разноски в размер на 500 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 14.12.2018г. , доказващ плащането на сумата в брой.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № № 1592 от 03.10.208г. по въззивно гражданско дело № 1346/2018г.
ОСЪЖДА Д. Д. Г., Д. Д. Н., С. И. Т., Н. И. С. и Т. Д. Д. да заплатят на Д. С. К. и И. З. К. сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: