5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 306
С., 15.12. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 13 декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 857/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Т. М. против въззивно решение № 72 от 22.03.2011 г. по гр. дело № 28/2011 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1022 от 29.10.2010 г. по гр. дело № 3763/2009 г. на Старозагорски районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя против Прокуратурата на Република България и Областна дирекция „Полиция” при МВР [населено място] по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. за сумата 4590 лв. обезщетение за имуществени вреди представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът би получавал на длъжността „инспектор” към РПУ [населено място] и полученото от него обезщетение за безработица от Бюрото по труда за периода 30.06.2004г.-м.03.2005 г.; за сумата 860 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи разлика между трудовото възнаграждение, което ищецът би получавал на длъжността „инспектор” към РПУ [населено място] и полученото от него възнаграждение по трудов договор за периода м.04.2005г.-м.06.2005г.; за сумата 1200 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи разлика между трудовото възнаграждение, което ищецът би получавал на длъжността „инспектор” към РПУ [населено място] и полученото от него възнаграждение на длъжността „асистент” към Тракийски университет [населено място] за периода м.06.2005г.-м.11.2005г. и за сумата 171000 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи разлика между трудовото възнаграждение, което ищецът би получавал на длъжността „асистент” по шифър 050224 „Организация и управление извън сферата на материално производство” към факултет „Полиция” при Академия на МВР [населено място] и полученото от него възнаграждение за длъжността „асистент” към Тракийски университет [населено място] за периода м.11.2005г.-м.01.2009г., ведно с искане за присъждане на законна лихва върху главниците.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателя поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика е разрешен материалноправния въпрос за наличието на причинна връзка между незаконното обвинение и уволнението на ищеца, респ. причинените му имуществени вреди. Позовава се на Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, решение по гр. дело № 1023/99 г. на ВКС и решение по гр. дело № 1559/2000 г. на ВКС, чрез които обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответниците Прокуратура на Република България и Областна дирекция „Полиция” при МВР [населено място] не са представили писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. намира следното:
Касационната жалба в частта, с която е обжалвано въззивното решение по обективно съединените исковете за парично вземане с цена на иска под 5000 лв. е процесуално недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК и в тази част следва да се остави без разглеждане.
Касационната жалба в частта, с която се обжалва въззивното решение по иска за парично вземане с цена на иска 17100 лв. е допустима, подадена е в срок и редовна.
Поставеният в изложението правен въпрос за наличието на причинна връзка между незаконното обвинение и уволнението на ищеца, респ. причинените му имуществени вреди представляващи разлика между трудовото възнаграждение, което би получавал на длъжността „асистент” по шифър 050224 „Организация и управление извън сферата на материално производство” към факултет „Полиция” при Академия на МВР [населено място] и полученото от него възнаграждение за длъжността „асистент” към Тракийски университет [населено място] в размер на 17100 лв. за периода м.11.2005г.-м.01.2009г., касае съществото на спора, тъй като установяването на причинно – следствена връзка между незаконното обвинение и претендираната вреда, в случая от имуществен характер, винаги е свързано с конкретна фактическа обстановка, която за всеки отделен случай е различна.
По този иск на жалбоподателя с обжалваното решение е прието, че ищецът е кандидатствал за посочената длъжност и не е бил допуснат до конкурс, което не означава, че е ако е бил допуснат, той би бил одобрен и назначен на длъжността. Прието е, че не може да се присъди обезщетение, което се претендира под условие, като се търсят правни последици от събитие, за което не се знае дали ще настъпи, при липса и на доказателства, че отказа да бъде допуснат се дължи на регистрацията на ищеца като извършител на престъпление.
Приетото с обжалваното решение не влиза в противоречие със задължителната съдебна практика установена с ТР № 3/22.04.2004 год. на ОСГК на ВКС т. 11, според която държавата отговоря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането, а обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай, т. е. причинната връзка зависи от особеностите на конкретния случай. Законът не въвежда презумция за претърпени вреди. На общо основание те подлежат на доказване, доколкото не се касае до факти признати и от двете страни по делото. Изводите на съда за неоснователност на претенцията по иска не влизат в противоречие и с представената съдебна практика, която урежда конкретни случаи различни от процесния – по гр. дело № 1023/99 г. на ВКС за наличието на причинна връзка между незаконно обвинение и обезщетение за неимуществени вреди, в който случай работодателят е отказал продължаването на срочен трудов договор с лице, срещу което е било повдигнато обвинение в извършване на тежко престъпление, отменено впоследствие от самия работодател и как това би се е отразило като морална вреда изразена в несигурност, тревога и безпокойство относно бъдещото трудово положение на лицето; присъждане на обезщетение за имуществени вреди от пропуснати ползи при бездействие на общината и нейни служители по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 З., в което се сочи, че когато се касае до вреди под формата на пропуснати ползи, вероятността те да настъпят се преценява с оглед на обичайната причинно-следствена връзка между явленията, съображения по решение по гр. дело № 1559/2000 г. на ВКС, относими към обосноваността на съдебния акт по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 З..
В производството по допускане на касационно обжалване не е допустимо да се навлиза в съществото на спора и да се преценява, как съдът е приложил правилата на формалната логика, опита и научното знание при формиране на вътрешното си убеждение за наличието или липсата причинно – следствена връзка между незаконното обвинение и претендираната вреда, в какъвто смисъл има наведени доводи в изложението.
Предвид изложеното не се установяват предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В касационната жалба, респ. изложението на жалбоподателя – ищец са изложени съображения за неправилност на въззивното решение в частта на съдебните разноски. В тази част касационната жалба следва да се разгледа като молба до въззивния съд с искане за изменение на съдебното решение по реда на чл. 248 ГПК. Този акт подлежи на обжалване по реда на обжалване решението.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на № 72 от 22.03.2011 г. по гр. дело № 28/2011 год. на Старозагорски окръжен съд в частта по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. за сумата 17100 лв. обезщетение за имуществени вреди.
Определението в тази част не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба против решение на № 72 от 22.03.2011 г. по гр. дело № 28/2011 год. на Старозагорски окръжен съд в частта по исковете по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. – обезщетение за имуществени вреди в размер на 4590 лв., разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът би получавал на длъжността „инспектор” към РПУ [населено място] и полученото от него обезщетение за безработица от Бюрото по труда за периода 30.06.2004г.-м.03.2005 г.; в размер на 860 лв., разлика между трудовото възнаграждение, което ищецът би получавал на длъжността „инспектор” към РПУ [населено място] и полученото от него възнаграждение по трудов договор за периода м.04.2005г. -м.06.2005г. и в размер на 1200 лв., разлика между трудовото възнаграждение, което ищецът би получавал на длъжността „инспектор” към РПУ [населено място] и полученото от него възнаграждение на длъжността „асистент” към Тракийски университет [населено място] за периода м.06.2005г.-м.11.2005г.
Определението в тази част може да се обжалва в едноседмичен срок от връчване на препис до страната пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ВРЪЩА делото на Старозагорски окръжен съд за разглеждане искането на А. Т. М. в частта за съдебните разноски, като молба по чл. 248 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: