О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
София, 15.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
ч.т. дело №171/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “Ц” АД – гр. С. против определение №512/ 16.10.2009г. по ч.гр.д. №982/2009г. на Великотърновски окръжен съд и частна касационна жалба против допълнително определение от 10.12.2008г. по ч.гр.д. 982/09г. на Великотърновски окръжен съд.
Ответниците по частните касационни жалби – К. П. П. , Ю. С. П. и И. И. Ж., всичките от гр. В. са на становище, че касатора не установява предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, поради което обжалваните определения не следва да бъдат допуснати до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частните касационни жалби са постъпили в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове.
Изложенията на основанията по 280, ал.1 ГПК към подадените частни касационни жалби срещу постановените определение и допълнително определение на въззивния съд са напълно идентични, поради което следва да се разгледат общо. Касаторът е изразил несъгласие с постановените съдебни актове / идентично в двете изложения без конкретизация на акта на съда/, определено като – частта “досежно отмяната на допуснатото срещу поръчителите изпълнение “. И. е своето разбиране за установената по спора фактическа обстановка, като е поддържал, че поставяла множество въпроси, чието разрешаване имало значение за развитие на правото и точното прилагане на закона, решавали се противоречиво от съдилищата или по някои от тях / неконкретизирани/ липсвала практика, като определението на ВТОС противоречало и на задължителната практика на ВКС – ТРОСТК на ВКС на РБ № 1/2005г. – т.7. Поставени са въпросите – при наличие на идентичност между представляващия главния длъжник и поръчителя – физическо лице по обезпеченото задължение – необходимо ли е отделно и изрично писмено уведомление до поръчителя и осигуряването на срок за доброволно изпълнение на поръчителя, при наличие на идентичност между съдружниците във фирмата необходимо ли е в производството по чл.417, ал.2 ГПК заявителя да ангажира доказателства за писменото уведомяване на поръчителя за състоянието на главното задължение, когато от документа по чл.417, т.2 ГПК, установяващ ликвидността на главното вземане се установява, че то е просрочено, а договора за поръчителство, който има акцесорен характер се установява, че е сключен при просрочено задължение, необходими ли са в заповедното производство други доказателства за предсрочна изискуемост на вземането към поръчителите и поради акцесорния характер на задължението на поръчителя, необходими ли са доказателства за уведомяване на поръчителите и ако са необходими как следва да процедира съдът. Изложени са подробно становищата на страната по повдигнатите въпроси. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Формулираните от него въпроси, дори и да се приемат за релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, съставляват очертаване само на общото основание за допускане на касационно обжалване, което е част от фактическия му състав, тъй като релевантния въпрос следва да бъде разрешен в една от изчерпателно изброените хипотези на чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, възпроизведено като текст от касатора, при липса на конкретни доводи за наличието му, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито лаконичното заявяване, че произнасянето на ВКС, ще допринесе за формирането на практика и оттам и за развитие на правото. Не съставляват такива доводи и развитото разбиране на страната какъв следва да бъде отговора на поставените от нея въпроси. Освен това липсата на доводи, свързани с противоречиво прилагане на правна норма, водят до невъзможност за установяване на наличие на предпоставките за допускане до касационно обжалване на обжалвания акт.
Касаторът не е изложил конкретни доводи и във връзка с твърдяното от него противоречие на мотивите на обжалваното определение с т.7 на ТРОСТК №1/05г. Разрешенията, дадени с т.7 на това тълкувателно решение са относно допустимостта на издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237, б. “б” ГПК / отм./ във вр. чл.42 ЗБ срещу поръчителите, докато в случая допустимостта на издаване на заповед за изпълнение срещу поръчителите въобще не е била предмет на разглеждане от въззивният съд, тъй като съдът е мотивирал неоснователността на искането по чл.417 ГПК срещу поръчителите с недоказаност на предсрочната изискуемост на вземането спрямо тях във връзка с конкретно поетите със сключения договор за поръчителство задължения. Следователно, цитираното тълкувателно решение е ирелевантно спрямо предпоставките за допускане на акта до касационно обжалване. Извън това следва да се отбележи, че обсъжданите разрешения са свързани и с отменен процесуален ред, поради което също не обосновават разбирането на касатора за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и обжалвания съдебен акт не следва да бъде допуснат до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №512/ 16.10.2009г. по ч.гр.д. №982/2009г. на Великотърновски окръжен съд и допълнително определение от 10.12.2008г. по ч.гр.д. 982/09г. на Великотърновски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:`