О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№306
16.06.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на петнадесети юни, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1387 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ж. И. И. срещу разпореждане №93 от 06.04.2015 на Председателя на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС, постановено по преписка с вх.№16803/15.12.2014 г., с което е отказано образуването на търговско дело по преписката и е върната молба по чл.47 от ЗМТА, подадена от Ж. И. И. за отмяна на постановеното на 16.01.2014 г. по В. №876/2013 г. арбитражно решение на арбитър ad hoc Б. Г. по иск на [фирма].
В жалбата се излагат съображения, че разпореждането е неправилно. Посочва се, че след получаване на уведомление, че исковата молба е оставена без движение, жалбоподателката е изпълнила дадените указания, включително за представяне на доказателства, кога е узнала за процесното решение, чрез искане за съдебно удостоверение, за издаването на което обаче не е получила уведомление от съда. Навеждат се доводи, че за нея не е съществувало задължение да проверява движението на исковата молба, поради което се иска отмяна на обжалвания съдебен акт.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
С разпореждането от 06.04.2015 г., е отказано образуването на търговско дело по преписка вх.№16803/15.12.2014 г. и е върната молба по чл.47 от ЗМТА, подадена от Ж. И. И., като към разпореждането са изложени мотиви, че в предоставения срок, ищцата не е отстранила нередовностите на исковата молба по чл.47 от ЗМТА.
Разпореждането е правилно.
С разпореждане от 18.12.2014 г., подадената от Ж. И. И. искова молба по чл.47 от ЗМТА е оставена без движение, като съобщението за отстраняване на недостатъците /изразяващи се в непредставяне на доказателства за внесена в пълен размер държавна такса по сметка на ВКС и за момента на узнаване на решението от ищцата, в непосочване на имената и адреса на ответника, и цената на иска и в непредставяне на заверен препис от арбитражното решение/ е редовно връчено на ищцата на 12.01.2015 г., чрез процесуалния й представител. С разпореждане от 21.01.2015 г., по повод постъпила на 19.01.2015 г. молба /с която са изпълнени указанията за представяне на доказателства за внесена в пълен размер държавна такса по сметка на ВКС, за посочване на имената и адреса на ответника и цената на иска, и за представяне на заверен препис от арбитражното решение/, е постановено да се издаде искано от ищцата съдебно удостоверение за снабдяване от ЧСИ Б. Б. с доказателства относно момента на връчване на поканата за доброволно изпълнение.
Т.е. установява се, че в указания срок, изтекъл в края на 19.01.2015 г., ищцата не е представила доказателства, установяващи датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение /с оглед извършване на преценка за спазване на срока по чл.48 от ЗМТА/. Несъмнено е, че в задължение на ищцата е да проявява процесуална активност и то не само като подаде в срок молба за издаване на съдебно удостоверение, но и в същия срок да представи необходимия документ /покана за доброволно изпълнение в цялост, връчена й по изпълнително дело, по което може да иска и получи преписи от всякакви документи и без издаването на съдебно удостоверение, тъй като е страна по изпълнението/, а в случай, че даденият срок е бил недостатъчен, е съществувала процесуалната възможност да подаде молба по чл.63 от ГПК. Независимо, че не е поискала продължаване на срока, исканото съдебно удостоверение е било издадено, но за период повече от два месеца ищцата дори не е извършила проверка дали молбата за съдебно удостоверение е удовлетворена /за съда не съществува задължение да уведомява ищцата за това/, респективно за същия период указанията отново не са изпълнени.
Поради изложеното ищцата следва да бъде обвързана от неблагоприятните правни последици, настъпващи при проявено процесуално бездействие, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №93 от 06.04.2015 на Председателя на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС, постановено по преписка с вх.№16803/15.12.2014 г.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.