Определение №306 от 17.6.2016 по ч.пр. дело №1328/1328 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
София, 17.06.2016 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1328/2016 година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частни касационни жалби на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], [община] против определение № 596 от 16.02.2016 г. по ч. гр. д. № 367/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което, след частично обезсилване и частична отмяна на постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-5 състав определение № 7058 от 13.11.2015 г. по т. д. № 5163/2014 г., е допуснато обезпечение на предявения от [фирма] срещу [фирма] иск по чл. 76, ал. 1, т. 3 вр. чл. 76б, ал. 1, т. 2 ЗМГО за заплащане на сумата 636 284.16 лв. чрез налагане на възбрана върху собствени на ответника недвижими имоти и налагане на запор на банковите му сметки.
По съображения, подробно изложени в частните касационни жалби, се иска отмяна на въззивното определение в съответните негови части.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частните касационни жалби са процесуално недопустими.
Атакуваното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определенията на окръжния или апелативния съд, в случаите, когато този съд е действал като въззивна инстанция по отношение определение за допускане или отказ да бъде допуснато обезпечение на иска, не попадат в нито една от двете законови хипотези. Ето защо, касационният контрол върху тях е недопустим. В този смисъл е и задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1 от 21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Единствената хипотеза, при която касационният контрол върху въззивното определение по допускане на обезпечение е допустим, е посочената в разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК – когато въззивният съд отмени първоинстанционното определение, с което е отказано допускане на обезпечение и допусне същото. Настоящият случай, обаче, не е такъв, тъй като обезпечението е допуснато от първата инстанция, а въззивният съд само е променил условията за обезпечаване на иска, като е определил парична гаранция в по-голям размер от определения от първата инстанция. Поради това, както в частта, с която частично е отхвърлена молбата за допускане на обезпечение, така и в частта, с която такова е допуснато, приложимо е разрешението, дадено в цитираното тълкувателно решение, т. е. подадените частни касационни жалби са недопустими и не следва да бъдат разгледани по същество.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадените от [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], [община] частни касационни жалби против определение № 596 от 16.02.2016 г. по ч. гр. д. № 367/2016 г. на Софийски апелативен съд.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението за постановяването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top