О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№306
София,18.06.2019 година
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 605 от 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. К. Б. като пълномощник на И. И. А. с ЕГН [ЕГН], Ф. А. А., М. М. А., И. И. А. с ЕГН [ЕГН], Г. Т. А. и Е. А. А. срещу въззивно решение № 4953, постановено на 02.11.2018 г. по в. гр. д. № 518/2018 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за признаване на установено по отношение на всички касатори – ответници правото на собственост при описани дялове в полза на ищците на основание наследствено правоприемство и възстановяване на собствеността върху следния недвижим имот, находящ се в [населено място], [община]: УПИ *.-* в кв.* по плана на населеното място и осъждане на ответниците да им предадат владението върху описаните идеални части от процесния имот и за признаване за установено по отношение на касаторите И. И. А. с ЕГН [ЕГН] и Ф. А. А. правото на собственост на ищците на същото придобивно основание върху поземлен имот пл. сн. № * в кв.* в землището на същото населено място и осъждане на посочените ответници да им предадат владението върху описаните идеални части от имота. На основание чл.537, ал.2 ГПК са отменени констативните нотариални актове от 21.03.2013 г. и 02.07.2012 г., издадени в полза на ответниците И. и Ф. А., до размера на притежаваните от ищците права.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси, разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, както и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото:
1. счита ли се владението смутено, а придобивната давност – прекъсната, с „неприятни работи“ и „бой“, за установяването на които не са ангажирани показания на свидетели – очевидци, като се поддържа противоречие с решение № 376/12.03.2013 г. по гр. д. № 260/2012 г. на ВКС, първо г. о. и решение № 115/07.11.2018 г. по гр. д. № 3954/2017 г. на ВКС, първо г. о.
2. длъжен ли е въззивният съд в мотивите на съдебния акт да обсъди всички доказателства по делото и то по отношение на всеки от процесните имоти, както и да изложи съображения по въведените доводи и възражения на страните; 3. не следва ли да се уважи искането за преразпит на свидетел, когато в протокола, в който са обективирани показанията му, не са отразени задаваните от страните въпроси. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Ищците са предявили искове по чл.108 ЗС срещу всички ответници за установяване правото на собственост и за предаване на владението върху описани идеални части от урегулирания имот и срещу ответниците И. И. А. с ЕГН [ЕГН] и Ф. А. А. по отношение на втория процесен имот. Въвели са като придобивно основание наследствено правоприемство от общия на страните наследодател С. А. С., починал през 1945 г. и възстановяване на собствеността с акт на органа по земеделска реституция в полза на всички наследници. Посочили са, че имотите се владеят от съсобственика им И. И. А., който заедно със съпругата си Ф. А. А., се е снабдил с констативни нотариални актове, удостоверяващи правото им на собственост в пълен обем, като урегулираният имот е бил предмет на покупко-продажба между посочените ответници и ответниците М. М. А. и И. И. А. с ЕГН [ЕГН]. Ответниците са посочили, че правото на собственост е принадлежало на прекия им наследодател И. М. А., починал през 1998 г.
По делото е установено, че с влязло в сила на 04.01.2000 г. решение по гр. д. № 359/1999 г. на РС – Гоце Делчев, на основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е признато право на възстановяване на собствеността върху процесните имоти в полза на наследниците на С. А. С.. Административната преписка за възстановяване на собствеността е била образувана въз основа на заявление на И. А. в качеството му на наследник на С. С.. С решение № 8152/28.05.2007 г. на ОС „Земеделие и гори“ – [населено място] в полза на наследниците на общия наследодател е възстановена собствеността върху нива от 0,562 дка, находяща се в строителните граници на [населено място], м. „С.“, имот пл. сн. № * в кв.*. По силата на решение № 8152/20.01.2011 г. им е възстановена и собствеността върху нива от * дка в същото землище и местност. Цитираните решения за възстановяване на собствеността са издадени въз основа на влязло в сила на 01.04.2006 г. решение по гр. д. № 264/2004 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е признато за установено, че към момента на коопериране на земите правото на собственост е принадлежало в полза на общия наследодател С. А. С.. Ответниците И. и Ф. А. са се снабдили с констативни нотариални актове № */*** г. и № */*** г., с които правото им на собственост е било признато върху целите имоти на основание давностно владение. Същите са прехвърлили с договор за покупко-продажба /нотариален акт № * от *** г./ правото на собственост в полза на ответниците М. и И. А. върху процесния урегулиран имот. Ищците също са се снабдили с констативен нотариален акт /№ * от *** г./, издаден въз основа на писмени доказателства, в който са удостоверени дяловете им в съсобствеността съобразно наследствените им права.
Въззивният съд е препратил към изводите на районния съд, като е изложил и собствени мотиви, че ищците не са изгубили правото си на собственост върху притежаваните на основание наследяване идеални части от процесните имоти. Същите не са били придобити от ответниците на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, предвид липсата на доказателства за отблъскване на владението на останалите сънаследници. Този извод е обоснован въз основа на гласните доказателства, обективирани в показанията на свидетелите Х. А. и К., от които се установява проявата на насилие между страните във връзка с упражняването на фактическата власт и противопоставянето на ищците.
Не съществуват предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения първи материалноправен въпрос. В цитираното с жалбата решение № 376 от 12.03.2013 г. по гр. д. № 260/2012 г. на първо г. о., касационното обжалване е допуснато по въпроса „счита ли се владението на недвижим имот смутено, а придобивната давност – прекъсната, с подаване до прокуратурата на жалба от собственика на имота с твърдение за извършено престъпление във връзка с неговото придобиване“. В него са изложени съображения, че упражняваното владение е спокойно, когато не е установено с насилие. Освен да не е установено с насилие, то не следва и да се поддържа с насилие. Владението престава да бъде спокойно и когато се оспорва с насилие, в резултат на което се смущава намерението да се държи вещта като своя. Въпрос на фактическа преценка във всеки отделен случай е дали владението е смутено чрез извършване на определени действия, но във всички случаи тези действия следва да сочат на противопоставяне от страна на невладеещия собственик за продължителен период от време на поведението на владеещия несобственик по отношение на владения имот. Това, че спокойно е владението, което не е установено с насилие, както и че предявяването на извънсъдебни претенции не смущава владението, нито прекъсва придобивната давност, е прието и в съдебната практика /напр. р. № 262 от 13.07.2012 г. по гр. д. № 944/2011 г. на ВКС, І-во г. о./. Дадено е разрешение, че не може да се счита за смутено владението на един недвижим имот, което не е придобито и поддържано с насилие, нито придобивната давност – прекъсната, с подаване до прокуратурата на жалба от собственика на имота. Прието е, че и в този случай владението остава необезпокоявано /несмущавано, непрекъснато/, тъй като не се касае за противопоставяне от собственика на имота на поведението на владелеца по отношение на имота. Не се разкрива сходство с конкретния случай, в който се касае за сънаследствен имот и в който владението на касаторите е било смущавано. Отделно от това, не се установява и наличието на предварителна уговорка между И. М. А. /баща на касатора И. И. А./, неговия брат Х. И. и сестра Е. К. /починали съответно през 2005 г. и 2014 г./, както и с техния баща М. А. за предаване на владението върху процесните имоти. Напротив, налице са данни за съществуването на спорове по отношение на тези имоти /включително заявени съдебни претенции от ответниците по касация/, които първоначално /през 1994 г./ са били възстановени в полза на М. А..
Не съществува и основание за допускане на касационно обжалване по отношение на формулираните процесуалноправни въпроси, тъй като не се разкрива противоречие с формираната съдебна практика /например решение № 194 от 02.07.2012 г. по гр. д. № 92 от 2012 г. на ВКС, второ г. о./, в която се приема, че при преценка на гласните доказателства съдът е длъжен да изложи съображения защо не дава вяра на свидетелите, чиито показания приема за недостоверни, а когато свидетелите, посочени от едната страна са в еднаква или нееднаква степен на родство с двете страни, съдът е длъжен да изложи съображения за обективността на техните показания. Горната преценка е извършена от въззивния съд. Отказът за преразпит на свидетеля М. А. във въззивното производство не съставлява процесуално нарушение, тъй като не са били налице предпоставки за допускането му /самото искане не е било обосновано с неточно възпроизвеждане на показанията в протокола, а с липса на отразени въпроси на страните към свидетеля/.
Не следва да се допуска касационно обжалване и на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставените въпроси, предвид наличието на константна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване, както и на основанието по чл.280, ал.2, изр. ГПК, тъй като не се установява очевидна неправилност на въззивното решение.
Изложеното обуславя отказ да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото касаторите трябва да заплатят на ответниците по жалба направените разноски в настоящото производство, възлизащи на сума в общ размер от 300 лв. /за адвокатско възнаграждение/.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 4953, постановено на 02.11.2018 г. по в. гр. д. № 518/2018 г. по описа на Благоевградския окръжен съд.
Осъжда И. И. А. с ЕГН [ЕГН], Ф. А. А., М. М. А., И. И. А. с ЕГН [ЕГН], Г. Т. А. и Е. А. А. със съдебен адрес: адв. К. Б., [населено място], [улица], да заплатят на В. М. К., И. М. К., С. М. А., Н. Х. С. и Ф. Х. С. от [населено място], [община], сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща направени по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: