О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
София, 19.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение,в закрито заседание на осемнадесети април , две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Томов
гр. дело №267/2019 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на К. И. Б. срещу въззивно решение №1538 от 21.06.2018г по в гр.д.№ 6603/2017г на Софийски апелативен съд , с което е потвърдено изцяло решение № 7232 от 31.10.2017г на СГС, І-15 състав .Отхвърлен е бил иск на касатора срещу СДВР за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди в резултат на забавяне на разследването по жалба вх.№ 10945/21.12.2012г. в ІV РПУ на СДВР като искът е предявен ,квалифициран и разгледан на основание чл. 49 ЗЗД .
В касационната жалба се изтъква недопустимост на решението, като постановено от пристрастни съдии, типично за страна,в която няма правосъдие. В изложение по допускане на касационно обжалване изготвено от назначения по реда на ЗПрП особен представител адв. В. В. се посочват всички основания по чл. 280 ал.1 от ГПК, поради немотивираност на решението и необсъждане на всички доказателства. Материалният въпрос, по който съдът се е произнесъл е този за справедливостта и измеренията му в съдебната практика – разрешен противоречиво и същевременно от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото .
Отговор не е постъпил.
Касационната жалба е постъпила в срок и е допустима.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Върховен касационен съд ІІІ г.о не намира основание за допускане на касационно обжалване по служебен почин, за да се провери допустимостта на решението,предвид твърденията в касационната жалба. Недопустимо е решение,постановено от некомпетентен съд, по непредявен или недопустим иск, но не и когато касаторът счита, че съдът е бил пристрастен към него и е следвало да се отведе съгласно чл.22, ал.1 т.6 ГПК като не да постановява решение.Въззивният съд е дал отговор на искането на ищеца,в предмета на обжалване,по основанието на заявеното с иска право Разгледан е бил иск по чл. 49 ЗЗД на втора инстанция ,който иск е допустимо правно средство при твърдение,че ищецът е противоправно увреден от лица, действали или бездействали при условията на възлагане и че за него произтича право на обезщетение.
Общо поставеният в изложението,сочен като произнесен материалноправен въпрос за справедливостта и измеренията му в съдебната практика не отговаря на изискването за конкретност и връзка с решаващите съображения на съда. Липсва и обосновка на което и да било от посочените в чл. 280 ал.1 ГПК основания по него. Няма съмнение, че при непозволено увреждане увреденият следва да бъде пълно обезщетен за имуществените вреди и справедливо обезщетен за неимуществените вреди , както няма съмнение и това, че непозволеното увреждане следва да се докаже .
Решаващо за отхвърляне на иска в случая е съображението,че от доказателствата не се установява противоправно действие или бездействие на разследващите длъжностни лица, за които ответникът СДВР да отговаря. Изследването на този първи и основен елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане ,като положително условие за успешно провеждане на иска , е основано в частност и на изискванията на НПК. За случая е изтъкнато,че разследващи органи не са увредили противоправно ищеца с действия или бездействия, забавяйки разследване по негова жалба вх..№ 10945/21.12.2012г., след като няма доказателства да са нарушени сроковете по чл. 234 НПК и общите изисквания в чл.203 НПК, съответно не са ангажирани доказателства за противоправно поведение от служители на ответника СДВР. Не е доказано и осъществяване на второто противоправно действие , твърдяно от ищеца – липсата на отговор от Директора на СДВР, който отговор е бил изпратен и получен.Изтъкната е и липсата на доказателства за претендираните имуществени вреди.Тези мотиви са отговор по същество на иска, същевременно в решението са посочени и обсъдени събраните по делото доказателства. В мотивите разбираемо е посочено защо съдът приема иска за неоснователен.Въззивният съд е възприел фактическите изводи и основния правен извод на първата инстанция съгласно чл. 272 изр.второ ГПК , свързан с липсата на деликт и противоправност . Добавил е и свои съображения по изследваните предпоставки на фактическия състав на непозволеното увреждане, тъй като искът е предявен на това основание,при търсена гаранционна отговорност от СДВР като възложител.
Поради това твърдението в изложението на особеният представител адв. В.,че липсват мотиви в решението , не обосновава противоречие по правен въпрос относно задължението на съда да мотивира актовете си. Също така защитата не сочи конкретно кои доказателства счита за необсъдени, в съвкупност и взаимна връзка.
Както вече се изтъкна , с общо формулираната в изложението теза че справедливостта и нейните измерения в съдебната практика са решаващо произнесен правен въпрос не е отговорено на общ критерии за формулиране на правен въпроси специалните критерии за обосновка (основание по чл.280, ал.1 т.1 – 3 ГПК)по такъв въпрос, който е конкретно свързан с решаващите съображения на съда, в решаваща за изхода на делото насока (съгласно разясненията в ТР №1 от 19 02.2010г. по т.д. №1/2009г. ОСГТК.
При действащия съдопроизводствен ред допускането на касационното обжалване е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос,имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване да е обусловило крайния резултат. Не е решаващо произнасян въпрос дали претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди е справедливо, тъй като поради неоснователност на иска – липсата на елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане , съдът не е обсъждал размер на обезщетение за неимуществени по критерия на чл.52 ЗЗД,основаващ се на справедливостта.
Ето защо Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1538 от 21.06.2018г по в гр.д.№ 6603/2017г на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .