3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 306
гр. София, 20 юни 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 2352 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 9778/02.06.2017 г. на Е. Д. М., чрез адв. И. В. – П., срещу въззивно определение № 4336/27.12.2016 г., постановено по възз.ч.гр.д. №5501/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд в частта му, с която е потвърдено определение от 26.10.2016 г. по гр.д. № 6547/2016 г. на Софийски градски съд. С първоинстанционния съдебен акт е оставена без уважение молбата на страната за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по гр.д. № 6547/2016 г. по описа на СГС.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на постановения съдебен акт, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли се за отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за предоставяне на правна помощ.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по следните въпроси: 1/ представлява ли основателността на жалбата, съответно частната жалба, критерий за преценка на основанията по чл. 24, т. 2 ЗПП за предоставяне на правна помощ на страна в процеса; 2/ представлява ли отказът на съда да предостави правна помощ на страна, за която са налице основанията по чл. 23, ал. 3 ЗПП, ограничение на правото й на защита.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и от надлежна страна, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, предвид следното:
С определение от 26.10.2016 г. постановено по гр.д.№ 6547/2016г. решаващият състав на СГС е оставил без уважение искането на ищеца Е. М., съдържащо се в исковата му молба, за предоставяне на правна помощ чрез назначаване на процесуален представител в производството по делото. Приел е, че предвид очевидната недопустимост на предявения иск /чл.24 т.2 ЗПП/ не са налице предпоставки за предоставяне на правна помощ.
Апелативният съд, сезиран с частна жалба срещу това определение на СГС, го е потвърдил, като въззивното определение в тази му част е предмет на касационно обжалване.
Съдебният акт на въззивната инстанция, с който е оставена без уважение частната жалба на страната срещу отказа на първата инстанция да й предостави правна помощ, не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол, тъй като необжалваемостта му произтича пряко от закона – чл.95, ал.5 и ал.6 ГПК. Произнасянето на въззивния съд по въпроса за основателността на искането за предоставяне на правна помощ е окончателно, съгласно изричния текст на разпоредбата на чл.95, ал.6 ГПК.
Правилата, уреждащи обжалваемостта на съдебните актове са императивни и не могат да бъдат дерогирани от съда. Неправилното посочване в диспозитива на определението на апелативния съд, че то подлежи на касационен контрол, не придава суспензивен и деволутивен ефект на частната жалба, подадена срещу него. Въззивното определение по чл.95, ал.5 ГПК, като необжалваемо, е влязло в сила на датата на постановяването му.
Поради това, подадената от страната срещу този съдебен акт частна касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното пред ВКС производство – да се прекрати, тъй като с произнасянето на САС редът за инстанционен контрол е изчерпан.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 9778/ 02.06.2017 г. на Е. Д. М., представляван от адв. И. В. – П., срещу въззивно определение № 4336/27.12.2016 г., постановено по възз.ч.гр.д. №5501/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд в обжалваната му част, с която е потвърдено определение от 26.10.2016 г. по гр.д. № 6547/ 2016г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страната с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.