О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
[населено място], 21.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№725/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
С определение №2332/30.01.2017г. по ч.т.д.№936/17г. Софийски градски съд е оставил без уважение частната жалба на В. Г. Н. и С. Г. Н. срещу определение от 04.11.16г. по гр.д.№29032/16г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата им за освобождаване от заплащане на разноски за вещо лице по допуснатата експертиза в размер на 500 лв.
Срещу това определение на СГС молителите са подали частна касационна жалба,в която се твърди неправилност и необоснованост на изводите на въззивния съд за липса на основания за освобождаването им от държавна такса и се иска неговата отмяна.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирани да обжалват лица,срещу определение,подлежащо на касационно обжалване по реда на чл.274 ал.3 от ГПК,поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл.278 ал.4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл.274 ал.3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
За да потвърди определението на СРС,с което молбата на частните жалбоподатели за освобождаване от внасянето на определения от съда депозит за вещо лице е оставена без уважение,въззивният съд е констатирал,че е налице недобросъвестно деклариране от страна на жалбоподателите,които не са посочили в подадените от тях декларации,че Н. е едноличен собственик на капитала на търговско дружество [фирма],не е декларирана от Н. собствеността върху [фирма]/н/ и не е деклариран имот от 94,360 кв.м. в [населено място] [улица] на ет.1.Съдът се е позовал на посоченото от самите жалбоподатели в частната им жалба,че ежемесечно издължават вноски по кредити в общ размер 5000 лв.,което не съответства на декларираните от тях доходи в общ месечен размер 1650 лв.Съобразил е въз основа на приложената към първоинстанционното производство справка по лице от СлВп [населено място],че единственият деклариран от ищците имот не е само жилище,а представлява комплекс от автосервиз,жилищен етаж,гаражи и помещение за баланс и други две едноетажни сгради от 61 кв.м. и от 25 кв.м. в престижен квартал на [населено място]. Заключил е,че независимо от данните за влошеното здравословно състояние на жалбоподателите, следва да се приеме,че те разполагат със средства да заплатят сумата 500 лв. разноски за ССЕ,която сума е незначителна спрямо притежаваното от тях имущество,доходите, които реализират и биха могли да реализират от имотите,което ги поставя извън приложението на хипотезата на чл.83 ал.2 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК с хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – поради противоречие с определения на ВКС, постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК – определение по ч.т.д.№25/15г. на ВКС, определение по ч.гр.д.№2434/13г. на ВКС, определение по ч.т.д.№564/10г. на ВКС , второ т.о., определение по ч.гр.д.№293/12г. на ВКС,определение по ч.гр.д.№22/12г. на ВКС и определение по ч.гр.д.№7695/13г. на ВКС е поставен като значим за изхода на делото въпросът : „Съдът може ли да откаже освобождаване от такса,мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи?“. При посочване на допълнителен критерий по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК са формулирани и въпросите:1. „Недвижим имот,който служи като обезпечение на предоставен кредит за закупуване на същия имот съставлява ли актив на молителя и възможно ли е имотът да бъде продаден и от цената да бъде заплатена съответната държавна такса/ депозит?“; 2. „При определяне възможността на физическо лице да заплати държавна такса или депозит следва ли да се имат предвид задълженията му към кредитни институции?“ и 3.“Какво се включва в хипотезата на чл.83 ал.2 т.7 ГПК – други констатирани обстоятелства?“.
Съставът на ВКС, ТК, първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на СГС. Съждението на съда,формирано при съпоставката между твърденията на самите жалбоподатели /но недоказани по делото/ за плащани от тях задължения в размер на 5000 лв. месечно спрямо общите декларирани доходи от 1650 лв. не представлява самостоятелен решаващ извод,който да е обусловил изхода на делото,съобразно възприетата с т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС характеристика на общия критерий за допустимост. Същото е изложено в допълнение към констатацията за наличие на недекларирани притежавани от ищците други,освен ипотекирания в полза на банката и деклариран недвижим имот. Изводите на съда не са основани на предположения,че молителите реализират доходи,а за наличие на имущество, обуславящо потенциална възможност такива да бъдат реализирани от него. Правомощието на съда да извършва подобна преценка ,като основава изводите си на нея,е признато с постановеното по реда на чл.274 ал.2 ГПК определение по ч.гр.д.№207/10г. на ВКС, второ г.о.,като тази незадължителна практика е споделена с постановеното по реда на чл.274 ал.3 ГПК и представено от самия жалбоподател определение №40/01.02.2012г. по ч.гр.д.№22/12г. на ВКС второ г.о. Останалата посочена и представена съдебна практика не съдържа задължителни разрешения на поставения въпрос,влизащи в противоречие с решаващите изводи на въззивното определение.
Не осъществяват общия критерий за допустимост на касационното обжалване по смисъла на т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС и останалите три въпроса.По втория и третия от тях решаващи изводи,обуславящи крайния резултат, въззивният съд не е формирал изобщо,доколкото и не е бил сезиран със съответни въведени в предмета на произнасянето му доводи.Първият въпрос е поставен във връзка с частта от мотивите на СГС,в която е посочено само,че единственият деклариран от жалбоподателите имот е на висока стойност,без от този факт да е направен съответен на въпроса решаващ извод. Основният мотив за отрицателното произнасяне на въззивната инстанция е констатираното от СГС недобросъвестно деклариране – наличие на недеклариран имот, представляващ, съгласно справката от Службата по вписванията, магазин със складово помещение в [населено място],който факт е съобразен /в съответствие и с постановеното по реда на чл.274 ал.3 ГПК и при хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК определение №275/16.10.2015г. по гр.д.№4728/15г. на ВКС,Второ г.о./ наред с размера на получаваните от молителите доходи и доходите,които биха могли да бъдат реализирани от недекларирания имот. Допълнителният критерий на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,сочен от частните жалбоподатели, не е обоснован съобразно указанията в т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС
Предвид изложеното, не е налице основание за допускане на атакуваното определение до касационен контрол.
Така мотивиран , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2332/30.01.2017г. по ч.т.д.№936/17г. по описа на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.