О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
С., 03.07.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Стоянова ч.гр.д. № 2096 по описа на трето гражданско отделение на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Б. П. А., с адрес в [населено място], против определение № 1324 от 15.04.2019г., постановено по ч.гр.д. № 1121/2019г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което е оставена без уважение частна жалба на А. и е потвърдено определение №1774 от 22.01.2019г., постановено по гр.д. № 14526/2018г. по описа на Софийски градски съд, с което е постановено връщане на подадена от него искова молба против Прокуратурата на Република България и е прекратено производството по нея.
В жалбата се прави искане за отмяна на определението и разглеждане на предявения иск по същество. Твърди се, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен, в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се подробни доводи, че жалбоподателят „Б. П. А. или B. A., като гражданин на България и САЩ, е „жертва на ядрен тероризъм, извършен на територията на САЩ от потвърден агент на К. масов наемен убиец на граждани на САЩ А. К.”; че ответника Прокуратурата на България и нейните структури под инструкциите на Главния Прокурор бездействат и системно го лишават от правото на правосъдие, а съдебните състави спазват инструкциите на Главния Прокурор и възпрепятстват производството по предявения от него иск за обезщетение на вредите, които е претърпял. В пространно изложение жалбоподателят подробно се разяснява вижданията си за действията на ответника, управляващите държавната власт в България и магистратите, правото си на обезщетение по чл.7 от Конституцията на РБ и липсата на функционален имунитет на магистратите по чл.132 от Конституцията.
В приложено към жалбата изложение се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност, както и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото във връзка с въпроса : „ Допустим ли е иск с правно основание чл.7 от Конституцията на Република България за да се реализира отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на разследващите органи и Прокуратурата на Република България?” За да се обоснове наличието на основание за достъп до касация се посочва, че неправилно в обжалваното решение се приема, че предявеният иск е недопустим, тъй като правата на ищеца са ограничени от хипотезите на чл.49 ЗЗД и чл.чл. 1, 2, 2а и 2б от ЗОДОВ, като реално ищецът се лишава от основно конституционно право, регламентирано в чл.7 от Конституцията на РБ.
Производството е образувано по искова молба на Б. П. А. против Прокуратурата на Република България, с която са предявени искове за отмяна на всички административни актове, издадени в периода 25.06.2008г.-12.06.2017г. от прокурори при ответника, за прекратяване на наказателни производства, свързани с отравяне на ищеца на територията на САЩ с радиоактивни и токсични елементи от агент на К. А. К.; за отмяна на всички експертизи, поръчани от НСл.С и използвани от ответника, за прекратяване на наказателните производства в периода 25.06.2008г.-12.06.2017г.; за осъждане на ответника да заплати сумата от 340 000 000 евро /в левова равностойност/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и неимуществени вреди поради умишлено бездействие и отказ от правосъдие за образуване на наказателно дело срещу посоченото лице и с цел прикриване на руско-украински ядрен тероризъм. В обстоятелствената част на исковата молба от ищеца се твърди, че бившата му съпруга А. К. с украински произход, която била доказан агент на К. и с която живели в САЩ през време на брака си, направила опит да го убие на територията на САЩ чрез системното му отравяне с руско радиоактивно оръжие за масово унищожение – воден разтвор на Уран 238, смесен с радиоактивни и токсични елементи, както и създала организирана престъпна група с участие на наети от нея български граждани във връзка с измами с оценки на недвижими имоти в България на стойност 826 805 евро, от което бил ощетен. Въз основа подадена от него молба било образувано ДП № 81/2011г. по описа на НСл.С и пр.пр.№ 17254/2009г. по описа на СРП, като в периода 25.06.2008г.-12.06.2017г. били издадени поредица от постановления за прекратяване от СРП, съответно поради обжалване – от СГП и В., въпреки представените от ищеца доказателства за престъпните деяния на бившата му съпруга и конкретно факта, че опитала да го убие по посочения по-горе начин, както и наличието на данни за последното, находящи се във Ф. бюро за разследване /Ф./, САЩ, събирането на които било отказано. В тази връзка се твърди също, че с умишленото си бездействие си по събиране на доказателства и отказа да възбуди наказателно преследване против А. К., Прокуратурата на Република България и нейните структури прикрили ядрен тероризъм чрез използване на посоченото средство за масово унищожение, умишлено водили производството срещу неизвестен извършител с цел да прикрият извършеното спрямо него престъпление и да съдействат на руско-украинска терористична организация, оперираща на територията на САЩ, като по този начин са нарушени конституционните му права и е претърпял имуществени и неимуществени вреди, чието репариране претендира от държавата чрез процесуалния й субституент – ответника.
Първоинстанционният съд приема предявените искове за недопустими и постановява връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.
С обжалваното въззивно определение се приема, че отговорността на държавата може да се реализира по два способа – по общия ред на чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД и по специалния ред на ЗОДОВ, приложим само в конкретно уредените в него хипотези; че в случая с оглед фактическите твърдения в исковата молба не е приложима нито една от специалните хипотези на ЗОДОВ; че отговорността на държавата не може да се ангажира и по общия ред, тъй като действията и бездействията на прокурорите, от които се твърди да са настъпили вредите, са от кръга на служебните им правомощия, за които съгласно чл.132 от Конституцията имат функционален имунитет.
При съобразяване на изложението, приложено към частната жалба, и мотивите на съдебния състав в обжалваното определение, Върховен касационен съд, ІІІ г.о намира, че касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане, тъй като не е отговорено на критерия за формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и обосновка на изтъкнатото основание по чл. 280 , ал.1, т.3 ГПК (в редакция съгласно пар.74 ЗИДГПК , обн. ДВ бр.86/2017г) във връзка с него. Въпросът, поставен от жалбоподателя в случая и касаещ непосредственото действие на Конституцията, е формулиран точно и ясно, конкретен е, свързан е с решаващите съображения на съда, в предмета на спора е и е обусловил правните изводи на въззивния съд в обжалваното определение, поради което и покрива изискването за наличие на общо основание за достъп до касация. Касаторът обаче следва да обоснове в изложението посоченото основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК не само декларативно. Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г.,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството или в обществените условия, а за развитието на правото: когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде осъвременена. Следва да се изтъкне, че приложените от съдилищата норми на чл. 7 от Конституцията на Република България, чл. 45 и чл.49 ЗЗД и чл. чл.1, 2, 2а и 2б от ЗОДОВ са ясни, по тях е налице трайно установена практика на ВКС, с която въззивното определение е съобразено. С приемането на т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по гр. д. № 3/2004 г. Върховния касационен съд дефинира разпоредбата на чл. 7 от Конституция като провъзгласяваща принципа за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, който принцип вече бе намерил развитие в завареното от новата Конституция законодателство. Изведено бе по тълкувателен път разбирането, че разпоредбата на чл. 7 от Конституция не е пряк път за защита, а основен принцип, осъществяването на който се основава на закона. Като е съобразил именно това задължително тълкуване в акта си, въззивният съд не е дал основание за допускане на касация. Не следва да бъде споделено разбирането на жалбоподателя, че щом не е квалифицирал иска на основание чл. 7 от Конституцията, разбиран като материалноправна норма, въззивният съд е накърнил прякото действие на Основния закон. Довод в подкрепа на подобно оплакване не може да бъде изведен и от съдържанието на Решение № 10 от 6.10.1994 г. по конст. д. № 4/1994г на КС. В решението на Конституционния съд е прието, че позоваването на Конституцията в един спор в областта на гражданското, наказателното, административното или друг клон на правото, не изисква специален процесуален ред за разрешаването му. Защитата на правото, при което ще се приложи непосредственото действие, ще се осъществи по реда на ГПК, НПК и пр., т. е приложими са нормите на действащите процесуални закони. Като е дал квалификация на иска съобразно общото гражданскоправно основание, позволяващо да се търси обезпечителна отговорност от всеки възложител и при положение, че не са били заявени и установени основания за квалификация по ЗОДОВ като специален закон, решаващият съд е приложил именно действащото гражданско процесуално и материално право в точния му смисъл и обем.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност, като самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Констатациите на съдилищата кореспондират с данните по делото, а те попадат под хипотезата на приложения закон. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност се привързва към видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, докато в случая нито изводите за приложимия закон, нито обосновката на съда сочи на подобно квалифицирано нарушение.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1324 от 15.04.2019г., постановено по ч.гр.д. № 1121/2019г. по описа на Апелативния съд в [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: