О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№306
гр. София, 06.07.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 2323 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №20 от 28.01.2016г. по гр.д. № 482/2015г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 484 от 15.10.2015г. по гр.д. № 242/2015г. на Плевенски окръжен съд за отхвърляне на иска на [фирма]/в ликвидация/ срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, за установяване правото на собственост върху сграда с идентификатор 56722.634.1.13 по кадастралната карта на [населено място].
Касационната жалба е подадена от ищеца [фирма]/в ликвидация/, представлявано от ликвидатора В. Ч.. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1 и 3 ГПК по въпросите: 1/ записването на едни имот като актив в счетоводните книги на държавно предприятие, подлежащо на преобразуване, доказателство ли е, че този имот е бил предоставен на предприятието за стопанисване и управление; 2/ има ли обратна сила разпоредбата на чл.2, ал.1,т.3 З.; 3/ какъв е статута на сграда, построена от държавно предприятие, с правоприемник търговско дружество, построена върху държавен терен по силата на Р. № 27/1974г. и Законът за държавната собственост има ли пряко отчуждително действие относно сградата, след като държавният терен е определен като публична държавна собственост.
Ответникът Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез Областния управител на Област П., взема становище за неоснователност на жалбата.
П. страна Министерство на правосъдието-Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” в писмения си отговор също намира жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот – сграда с идентификатор 56722.634.1.13 по кадастралната карта на [населено място], находяща се на територията на Затвора в [населено място]. Ищецът основава собствеността си на разпоредбата на чл. 17а ЗППДОбП отм., като сочи, че сградата е построена през 1981г. като дърводелна и е включена в баланса на Държавното Предприятие”Е. С.”, а при преобразуването на дружеството е включена в баланса на [фирма]. Ответникът навежда възражение, че сградата е публична държавна собственост и оспорва наличието на предпоставките по чл. 17а от ЗППДОбП/отм./.
Установено е, че ищецът е правоприемник на [фирма] [населено място], а последното е образувано с имуществото на Комбинат ”Е.” [населено място] въз основа на Разпореждане на Министерски съвет № 20/ 20.09.1991г. Техническата експертиза установява, че сграда с идентификатор 56722.634.1.13 е идентична със сграда “дърводелна” към Затвора, която е заведена в инвентарната книга на дружеството. Сградата се намира на територията на Затвора и е въведена в експлоатация през 1982г., представлява масивна сграда със сглобяема носеща конструкция, застроена площ от 720 кв.м.; липсват строителни книжа за сградата. Приетата икономическа експертиза сочи, че Дърводелна Затвора е включена в дълготрайните активи на Комбинат „Е.”-П.; [фирма] е образувано през 1991г. от имуществото на Комбинат „Е.” и в счетоводния баланс за 1991г. сградата е включена като материален актив. През 2010г. е съставен акт за публична държавна собственост на сградата.
При тези данни въззивният съд е приел, че не е категорично доказано предоставянето на сградата за стопанисване и управление на Комбинат “Е.” предвид обстоятелствата, че това е сграда, построена на територията на Затвора и за нуждите на затвора – за да могат лишените от свобода да полагат труд; работната сила е била осигурявана от лишените от свобода съгласно Разпореждане № 27/74г. на Министерски съвет и организацията на производството е извършвана на Главно управление на местата за лишаване от свобода. Независимо от данните за включване на имота в баланса на предприятие “Е.”, то горните особености изключват предоставянето на сградата за стопанисване и управление на предприятието.
На второ място съдът е изтъкнал, че пречка за приложението на хипотезата на чл. 17а ЗППДОбП/отм./ е и статута на имота като публична държавна собственост. Теренът, върху който е разположен Затвора в П., е публична държавна собственост, защото е предоставен на държавно ведомство за изпълнение на функциите му. Обектите, предмет на публична собственост са извън гражданския оборот и с тях не може да се извършва разпореждане. При преобразуването на [фирма] не е създадена суперфициарна собственост в полза на търговското дружество върху поземлен имот публична държавна собственост, защото това би представлявало разпореждане с такава собственост, а то е забранено от закона. Въз основа на това съдът е счел, че сградата е публична държавна собственост по смисъла на чл. 17, ал.2 от К. и чл. 2, ал.2 от З. и не може да бъде притежание на друг правен субект. На последно място, съдът е намерил за абсурдно на територията на затвора да има суперфициарна собственост и суперфициарят да има достъп до сградата по всяко време, да ползва нея и прилежащата й територия на затвора.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Въпросът дали записването на един имот като актив в счетоводните книги на държавно предприятие, подлежащо на преобразуване, доказва предоставянето на същия имот за стопанисване и управление на предприятието, не е обуславящ изхода на спора. Съдът е обсъдил и зачел това записване, но е приел, че в случая са налице други обстоятелства, които изключват това предоставяне, а именно, че сградата е построена на територията на затвора, за нуждите на затвора – за да могат лишените от свобода да полагат труд; работната сила е била осигурявана от лишените от свобода и организацията на производството е извършвана на Главно управление на местата за лишаване от свобода.
Вторият поставен правен въпрос е относно обратното действие разпоредбата на чл.2, ал.2 З.. Въпросът е свързан с изводите на съда, че разпоредбите на Закона за държавната собственост, приет 1996г., определящи обхвата на публичната държавна собственост, имат тълкувателен характер, тъй като тази собственост съществува от 1991г. съгласно чл. 17, ал.2 от Конституцията. Съдът се е позовал на Решение на Конституционния съд № 19 от 21.12.1993г. по к.д. № 11/1993г., според което определянето на обектите, собственост на държавата, като публична или частна собственост, е в зависимост вида на вещите и предназначението им, като режимът им се определя със закон. Законът за държавната собственост е един от тези закони. Разяснения относно обектите на публичната държавна собственост се съдържат и в Решение на Конституционния съд № 2 от 06.02.1996г. по к.д. № 26/1995г. При тези съображения не може да се приеме, че съдът е придал обратно действие на Закона за държавната собственост по смисъла на чл. 14 ЗНА. Т. характер на нормата на чл.2, ал.2 З. произтича от посочените решения на Конституционния съд, не е спорен в съдебната практика, поради което липсва основание за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Последният въпрос е за статута на сграда, построена върху държавен терен по силата на Р. № 27/1974г. от държавно предприятие, с правоприемник търговско дружество и дали Законът за държавната собственост има пряко отчуждително действие по отношение на нея, след като теренът представлява публична държавна собственост. Въпросът не е нов, а всъщност обобщава първите два. Той също не е в състояние да предизвика касационен контрол. Съдът е посочил, че факта на изграждане на сградата от държавното предприятие с негови средства не създава право на собственост, предвид специфичната уредба на Разпореждане № 27 от 16.03.1974г. на Министерски съвет – с него единствено се разрешава на ведомства и министерства по договореност с Министерство на правосъдието да строят и оборудват със свои капитални вложения производствени цехове, работилници и др. в районите на затворите, в които да се използва работната сила на лишените от свобода. Именно тези особености в режима, местоположението и експлоатацията на сградата определят и нейния по-различен статут и затова изобщо не стои въпроса за някакво отчуждително действие на Закона за държавната собственост.
В обобщение, следва да се откаже допускане на касационно обжалване на акта на Великотърновски апелативен съд.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №20 от 28.01.2016г. по гр.д. № 482/2015г. на Великотърновски апелативен съд по касационната жалба на [фирма]/в ликвидация/, ЕИК[ЕИК].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: