О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
гр. София, 09.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 4379 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 17491 от 04.06.2015 г. на В. К. М. и С. И. М. чрез адвокат А. К. против разпореждане № 3969 от 16.04.2015 г., постановено по в. гр. д. № 2522/2014 г. на Окръжен съд – [населено място], с което е постановено издаване на изпълнителен лист въз основа на решение № 424 от 11.03.2015 г. по посоченото дело.
В частната жалба са заявени оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и се иска отмяната му. Излагат се доводи, че невлезлите в сила съдебни решения по конститутивни искове не могат да бъдат изпълнително основание по чл. 404, т. 1 ГПК.
Ответникът по жалбата Ю. Х. П., чрез адвокат Д. Г., е подал писмен отговор, с който смята същата за неоснователна и иска обжалваното разпореждане да остане в сила.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С въззивно решение № 424 от 11.03.2015 г. по в. гр. д. № 2522/2014 г. на Окръжен съд – [населено място] е отменено решение № 3935 от 23.07.2014 г. по гр. д. № 19746/2011 г. на Районен съд – [населено място] в частта, с която са отхвърлени обективно съединените искове на Ю. Х. П. против В. К. М. и С. И. М. за разваляне на договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 92, том IV, рег. № 26341, дело № 659/2008 г. на нотариус Р. К. поради пълно неизпълнение и за заплащане на сумата 10 414,30 лв., представляваща платената по същия договор продажна цена и сумата 480 лв., представляваща имуществени вреди – разноски по продажбата, като вместо него е постановено разваляне на договора за продажба и ответниците са осъдени да заплатят посочените суми със законните лихви върху тях. Въз основа на така постановеното решение и по молба на Ю. Х. П. въззивният съд е постановил обжалваното в настоящото производство разпореждане за издаване на изпълнителен лист в полза на ищеца за присъдените му главници и законните лихви върху тях.
Разпореждането е правилно.
На първо място – принципно неправилно е поддържаното от жалбоподателите становище, че само решенията по осъдителни, но не и по конститутивни искове, съставляват годно изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1 ГПК. Същото противоречи на задължителната съдебна практика, формирана с Определение № 164 от 17.06.2015 г. по ч.гр.д.№ 2367/2015 г. на ВКС, ІІ г.о. Както е прието с тълкувателните мотиви на посоченото определение, с изпълнителна сила се ползва съдебното решение по чл. 292 ГПК (отм.) – сега по чл. 353 ГПК, относно възникналото притезание на съсобственика, вече като индивидуален собственик на предмета на съдебна делба, по отношения на който е извършена делбата по посочения способ, да получи от другия съсобственик, изцяло владението на вещта, макар това решение да е постановено в рамките на съдебното производство по реализация на едно потестативно право. Посочено е, че и други конститутивни решения не само реализират едно субективно преобразуващо право, но са годни изпълнителни основания въз основа на които може да бъде проведено индивидуално принудително изпълнение, както е безспорно, че не при всички способи чрез които се извършва съдебната делба решенията са изпълнително основание по смисъла на чл. 404, ал. 1 ГПК.
Освен това, в случая изпълнителният лист не е издаден въз основа на конститутивно, а на осъдително съдебно решение. Въззивният съд е уважил три от предявените обективно съединени искове – този по чл. 87 ЗЗД за разваляне на договора за продажба, който има конститутивен характер, както и тези по чл. 55 ЗЗД и чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, които са осъдителни. В последната част невлязлото в сила въззивно решение се ползва с изпълнителна сила и е годно изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 3969 от 16.04.2015 г., постановено по в. гр. д. № 2522/2014 г. на Окръжен съд – [населено място], с което е постановено издаване на изпълнителен лист въз основа на по решение № 3935 от 23.07.2014 г. по посоченото дело.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: