О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 306
София ,09.07.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на шести юли две хиляди и дванадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 292/ 2012 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 във вр.с ал.1 т.1 ГПК .
М. К. Т. от с..Д. Ч. , конституиран като надлежна страна по реда на чл. 227 ГПК в качеството на универсален правоприемник на починалата в хода на производството И. И. П., обжалва и иска да се отмени Разпореждане Nо 2810 от 19.03.2012 година , постановено по гр.възз. д. Nо 363/2012 год. на Окръжен съд- Варна за връщане на частна жалба вх. Nо 9022/ 15.03.2012 година, подадена по същото дело срещу протоколно Определение от 12. 03. 2012 година като процесуално недопустима .
С настоящата частна жалба се поддържа , че обжалваното разпореждане е неправилно, поради неточно дефиниция като необжалваем съдебен акт на отказа на съда за допускане изменение на иска посредством увеличаване на неговия размер , на основание чл. 214 ГПК. Поддържа се , че обжалваното разпореждане е постановено без да бъде отчетено прякото действие на чл. 56 от Конституцията на Република България, нито действието на разпоредбата на чл. 6 т.1 и на чл. 13 от ЕКПЧОС. Поддържа се теза , че се отказът на съда да допусне изменение на иска чрез увеличение на претенциите е обжалваем съдебен акт , тъй като има характера на преграждащо като прекратително определение. Иска се отмяна на посоченото разпореждане и разглеждане на частната жалба по същество, като същата бъде уважена при незачитане на българския правов ред/ чл. 214 ГПК/ и при пряко приложение на ЕКЗПОС в смисъла на цитираните решения.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
По реда на обжалване с частна жалба , законодателят е предвидил две основни категории съдебни актове – арг. чл. 274 ал.1 ГПК- определения, който преграждат по нататъшното развитие на делото и такова, за които законодателят изрично е предвидил възможността да се обжалват с частна жалба.
Обжалваното „разпореждане ”, с което въззивният съд е приел , че отказът му да допусне изменение на заявените искове , така както е поискано в открито съдебно заседание от 12.03.2012 година , е необжалваем съдебен акт и подадената срещу този отказ частна жалба е процесуално недопустима от гл.т. новата уредба на чл. 214 ГПК , е правилно и законосъобразно .
За да има характера на „преграждащо” производството по см. на чл. 274 ал.1 т.1 ГПК , едно определение следва да съдържа властническо волеизявление/ дискрецията/ на компетентния съд в смисъл на временно или постоянно преустановяващо хода на делото, без в тази категория да попадат онези определения , който предполагат движение на съдебното производство от гл.т. на събиране на доказателствата, ангажирани от страните и движение към постановяване на съдебния акт по съществото на спора . Определението на съда , с която се допуска или отказва изменение на иска по чл. 214 ГПК няма характера на преграждащо в посочения смисъл, тъй като не препятства развитието на вече инициирано, висящо исково производство.
Искането на жалбоподателя да бъде дадено разширително тълкуване в рамката на чл. 274 ал.1 т.1 ГПК на понятието „преграждащо по нататъшното развитие на делото ” в смисъл на препястващо възможността за триинстанционен контрол , е неоснователно. Разпоредбата на чл. 214 ГПК урежда хипотезите , в които е дадена възможност ищецът , по висящ исков процес да измени иска от гл.т. на основание или размер , но в рамката на определен момент от развитието на процеса. Пред въззивната инстанция не може да бъдат променяни параметрите на заявения иск/ с изключение на установеното изключение на 214 ал.2 ГПК/ относно основанието или размера на спорното право. В този смисъл , с обжалваното разпореждане , законът е приложен точно и правилно е прието , че отказът да се допусне изменение на иска чрез увеличение размера на заявените облигационни претенции, е необжалваем съдебен акт тъй като не е от категорията на определенията по чл. 274 ал.1 ГПК.
Искането за игнориране на законовите разпоредби и пряко приложение на правни норми от по –висш ред – чл. 56 от Конституцията на Република България или на международни правила- ЕКЗПОС не може да бъде прието за основателно. Чл. 214 ГПК урежда начина и времето, в рамките на висящия исков процес, да се упражни едно процесуално право. Упражняването на това право е ограничено във времето от гл.т. на инстанционното развитие на процеса, тъй като от една страна то следва да гарантира не само възможността на ищеца да „поправи” рамката на заявения от него иск подадената искова молба , но и да гарантира на ответника възможността за защита , в синхрон на новата философия на ГПК от 2007 година , при която защитните средства на ответника следва да бъдат изчерпани в първа инстанция / чл. 131 ГПК, чл. 133 ГПК . Неудачно е позоваването на практиката на ЕСПЧ в С. , тъй като държавата с правилата на ГПК е създала балансиран и за двете спорящи страни механизъм за ефективно упражняване на предоставените от законодателя процесуални права и задължения. Всяко разширително тълкуване , което е извън духа и разума на правната норма , и е в полза на една от страните , по естеството си обуславя извод за незачитане на установения и гарантиращ правната стабилност национален законов ред.
По изложените съображения и на основание чл. 279 ГПК във вр. с чл. 278- 274 ГПК, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане Nо 2810 от 19.03.2012 година , постановено по гр.възз. д. Nо 363/2012 год. на Окръжен съд- Варна за връщане на частна жалба вх. Nо 9022/ 15.03.2012 година.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :