О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
София, 31.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 137/2009 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
К. С. Ц. от с. Ч., област Я. е подала касационна жалба срещу въззивното решение на Бургаския апелативен съд по гр. д. № 45/2008 год. и приложила изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Ответникът „А”, АД, гр. Я. счита, че не е налице заявеното от жалбоподателката основание за допускане на касация – пртиворечие с практиката на ВКС.
След проверка, касационният съд установи следното:
Ямболският окръжен съд, като първа инстанция, с решение от 4. 2. 2008 г. по гр. д. № 416/2007 г. е отхвърлил предявеният от К. Ц. срещу „А”, АД, иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД, за сумата 13 465 лв.. Решението е оставено в сила от Бургаският апелативен съд с въззивно решение от 6. 10. 2008 г. по гр. д. № 45/2008 год.. Въззивният съд е приел за недоказано наличието на причинно–следствена връзка между твърдяните от ищцата вреди, изразяващи се в загуба на пчелни семейства и пчелни рояци и пропуснати добиви от пчелен мед в резултат на противоправни действия на ответното дружество – пръскане с вертолет на хербициди в землището на с. Ч., без да са спазени изискванията на Наредба № 15/2004 г. за мерките за опазване на пчелите и пчелните семейства от отравяне, както и нарушаване на изискванията за провеждане на растителнозащитни и дезинфекционни дейности.
В представеното от жалбоподателката изложение за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивното решение противоречи на константната практика на ВКС и е приложено решение на ВС от 1991 г. по гр. д. № 1752/1990 г., с което е прието, че при неспазване изискванията за опазване на пчелните семейства от отравяне се носи отговорност за вредите – отравяне на пчелните семейства на ищеца в резултат на третиране на растителността с отровни препарати.
По настоящото дело въззивният съд е отхвърлил иска поради недоказана причинна връзка между действията на ответника и твърдяните от ищцата вреди. Безспорно е установено по делото, че пръскането с химически препарати е извършено на 11. 4. 2006 год., а ищцата е установила, че пчелните семейства не се развиват добре едва на 18. 5. 2006 год., когато е направена проверка и съставен констативен протокол от комисия на РВМЦ Я. Въззивният съд е съобразил данните по констативния протокол, че няма данни за заболявания на пчелното пило и не е констатирана смъртност на пчели пред и вътре в кошерите. Взето е предвид заключението и обясненията на вещите лица, че при отравяне на пчелите в резултат на обливането им с разпръскваните химически препарати, те умират пред и около кошерите, а някои пчели и вътре в кошерите, но по делото не е установено и не се твърди от ищцата, че в дните след пръскането на 11 април 2006 год. тя е намерила умрели пчели и затова не е занесла пчели за изследване в съответната лаборатория. Съдът е взел предвид големия интервал от време – повече от месец между пръскането с хербициди на 11. 4. 2006 г. и констатираното на 18. 5. 2006 год. отслабване на пчелните семейства, което е указание, че не може категорично да се установи причинна връзка между двете събития. Изводите на решаващия съд са съобразени с процесуалните изисквания за доказване и съответстват на материалния закон. Не са налице основания за допускане на касация, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 6. 10. 2008 г. по гр. д. № 45/2008 г. на Бургаския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: