О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
София 22.05.2009 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание четиринадесети май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 44 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на З. “Български имоти” АД гр. С. срещу решението №135/29.07.2008г. на Бургаския окръжен съд, постановено по в.гр.дело №101/2008г., с което е оставено в сила решение №1653 от 19.10.2007г., постановено по гр.дело № 563/2007г. на Бургаския районен съд. Искането е за отмяна на решението и постановяване на определение за прекратяване на производството по делото като недопустимо. Твърди се, че съществуват процесуални и материални предпоставки за прекратяване на производството по делото изведени от нормата на чл.213, ал.1, изр.4 КЗ/ ДВ бр. 97 от 23.11.2007г./, като действащо право към датата на постановяване на въззивното решение / чл.281, т.2 ГПК/. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи основанието по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
В писмен отговор ЗАД “ДЗИ О. застраховане АД, гр. С. счита жалбата за недопустима. Ответникът по касация счита, че представените ксерокопия на определения и решения не обосновават противоречива съдебна практика, тъй като няма данни съдебните актове да са влезли в сила, както и че казусите не са идентични, тъй като касаторът е отказал заплащане на обезщетението, с мотив, че виновния за вредите водач С. П. Г., няма качеството на застрахован по застраховка “Гражданска отговорност”.
Ответникът по касация С. П. Г. не взема становище по касационната жалба и въведените в нея оплаквания.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение провери заявените в жалбата основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение и прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна в процеса – трето лице помагач, с право и интерес на жалба, срещу въззивно решение, поради което ще следва да бъде разгледана като процесуално допустима.
С обжалваното решение е оставено в сила решение на първоинстанционния съд, с което разгледан и уважен иск по чл.402 ТЗ/отм/ за сумата от 1565.50 лв., представляваща половината от изплатеното от З. “Д” на 7.09.2005г. застрахователно обезщетение на С. Е. Х. по имуществена застраховка “А” на лек автомобил “А” с рег. №АА7747 при настъпило застрахователно събитие на 29.05.2005г., ведно с мораторни лихви, както и обратният иск за същата сума на прекия причинител на вредата С. П. Г. срещу касатора, привлечен в процеса като трето лице помагач. Въззивният съд е отхвърлил искането на касатора и ответник по обратния иск за прекратяване на производството по делото, с мотив, че разпоредбата на чл.213, ал1 З. е неприложима, след като касаторът е отказал да изплати обезщетението на ищеца и поради тази причина той е насочил иска си към прекия причинител на вредата.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът, чрез процесуалния си представител адв. Й, прави довод, че уеднаквяването на съдебната практика, която е противоречива, относно приложното поле на параграф143 от ЗИДКЗ/ ДВ бр.97 от 23.11.2007г./, с която е въведено обратно действие на чл.213, ал.1, изр.четвърто от КЗ както и определянето на времевите рамки на придаденото от законодателя обратно действие е от значение за точното и еднакво прилагане на закона, основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, първо отделение намира за съществен формулирания от касатора правен въпрос за суброгирането на застрахователя в правата на застрахованото лице, релевантен към точното прилагане на материалния закон/ чл.402, ал.1 ТЗ отм/, но така също и за развитие на правото доколкото изменението на закона е влязло в сила към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт и е наложително тълкуването на параграф 143 ПЗР на ЗИДКЗ поради факта, че разпоредбата на чл.402, ал.1 ТЗ/отм/ обуславя встъпването в правата на застрахования от едно вече извършено от застрахователя плащане.
Не е налице релевираното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК защото няма данни приложените към касационната жалба съдебни актове да са влезли в сила, а съдебна практика формират именно влезлите в сила решения на съдилищата, защото с тях се разрешава със сила на пресъдено нещо съществения материалноправен или процесуален въпрос.
В заключение, налице е основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, поради което въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №135/29.07.2008г., постановено по в.т.дело №101/2008г. на Бургаския окръжен съд.
Указва на З. “Български имоти” АД, от гр. С. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 38 лв. в едноседмичен срок от датата на получаване на съобщението, както и да представи банковото бордеро в канцеларията на Търговската колегия на ВКС, тъй като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на посочения срок, делото да се докладва за насрочване от председателя на първо отделение на Търговската колегия в открито съдебно заседание, с призоваване на страните или за прекратяването му.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :