О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
София, .09.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 30.04.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 673 /2008 година
Производството е по чл.288 ГПК,във вр. с чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
С решение № 1* от 16.07.2008 год. Пловдивският окръжен съд е оставил в сила решението на Пловдивския районен съд № 30 по гр.д. № 3830/2006 год., с което ответното ТД ”Р”О. , със седалище гр. П. е осъдено да заплати на ТД ”Р” ЕО. , гр. Т. сумата 3135 лв., представляваща, съгласно фактура № 600/21.06.2006 год., остатък от продажната цена на доставени по договор за продажба от 11.04.2006 год. столове, ведно с обезщетение за забава в размер на 201.54 лв. за периода 23. 06.2006 год.- 18.12.2006 год., както и сумата 383.47 лв. – деловодни разноски. Без уважение е оставено възражението на ТД ”Р”О. за прихващане със сума от 620.08 лв., произтичаща от направени допълнително разходи за труд по довършването на нетапицирани 165 бр. столове и със сума 330 лв. транспортни разходи за три допълнителни курса от по 110 лв. всеки.
Недоволен от съдебния акт на въззивния съд е останал ответника ТД ”Р”О. , гр. П., който го е обжалвал с оплакване за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила и на материалния закон, основание за касация по чл.281,т.3 ГПК.
В изложението си, депозирано в съответствие с императивното изискване на чл.284, ал.3,т.1 ГПК, касаторът навежда доводи за допустимост на касационното обжалване, обосновани с наличието на елементите от фактическия състав на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Поддържа, че даденото от Пловдивския окръжен съд разрешение по съществения за делото процесуалноправен въпрос относно доказателствената стойност на осчетоводените от купувача фактури и материалноправен – самото осчетоводяване на същите ли е основание за претендираното от ищеца плащане на исковата сума е в противоречие с постоянната практика на ВКС, израз на която се явява приложеното към касационната жалба решение № 987/2004год. по т.д. № 157/2004 год. на ТК на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна е възразила по основателността и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение,търговска колегия, като взе предвид изложените доводи, основание на чл.280, ал.1 ГПК и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и като редовна е процесуално допустима.
Поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обаче, отсъства, поради което касационно обжалване не следва да се допусне.
Въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, предмет на касационната жалба на ответника ”Р”О. , е постановено по иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ, който е приет за основателен по съображения, че е налице договорно неизпълнение от страна на купувача, обусловено от неплащане на цялата дължима покупна цена за доставената от ищеца стока – столове и кресла, получена от последния, като отговаряща точно на описаната в спецификация, приложена като неразделна част към договора, такава.
При обосноваване на правния си извод, че сумата, предмет на спора, се дължи от купувача като остатък от общата покупна цена, възлизащ на 3 135 лв., въззивният съд се е позовал на издадените от продавача фактури № 532/ 11. 04. 2006 год. и № 600/21.06.2006 год., по които е осъществено плащане- по първата- авансово, а по втората- доплащане от ТД- купувач, както и на още 5 бр. фактури, които според заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, са осчетоводени в ТД- касатор, като задължение към ищеца по сметка 401 ”доставчици”, а в счетоводството на ищеца в сметка – 411”клиенти”, анализирайки в тази вр. подробно доказателствената сила на приложените писмени доказателства /фактури/ – частни свидетелстващи документи и характера на извършените въз основа на тях счетоводни записвания.
Следователно даденото от въззивния съд разрешение по поставения от касатора съществен процесуалноправен въпрос не е в противоречие с трайната практика на ВКС за предпоставките на чл.327, ал.1 ТЗ,, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД.
Цитираното и приложено с касационната жалба решение на ВКС, израз на постоянната му практика по приложението на чл.327, ал.1 ТЗ и чл.145 и чл.146 ГПК/ отм./, наистина е постановено по идентичен с настоящия правен спор, но доколкото изводите на постановилия го съдебен състав относно основанието за плащане на цената при сключена покупко- продажба и доказателствената сила на извършените въз основа на издадени фактури, счетоводни записвания съвпадат изцяло с даденото от ПОС в съобразителната част на обжалвания съдебен акт разрешение на същите, то твърдяното от касатора противоречие – допълнителна кумулативна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, в случая отсъства.
Обстоятелството, че въззивният съд, преценявайки доказателствения материал по делото, по свое вътрешно убеждение е обсъдил и извършените от страните въз основа на издадените фактури счетоводни записвания, не обосновава правен извод, че по този начин всъщност последните са възприети като основание за плащане цената на доставената стока.
Основание за плащане цената на ищцовото ТД, както това изрично е прието и в обжалваното решение е извършената от продавача доставка на процесната стока на купувача, поради което само по себе си наличието или не на издадена фактура, материализираща така осъщественото фактическо действие е ирелевантно, както за вземането на продавача, породено от сключената търговска продажба, така и за изпълнение на задължението му за предаване на договорената стока.
Вярно е, че фактурата, като частен свидетелстващ документ удостоверява и материализираното в нея изявление за получаване на продадената вещ от купувача, но доколкото този факт подлежи на установяване и с други допустими от ГПК доказателствени средства, вкл. и с косвено признание на последния, съдържащо се в съответните му счетоводни записвания, както е в разглеждания случай, то крайният правен извод на ПОС относно договорното неизпълнение на ответното ТД не е изграден по начин, противоречащ на трайната практиката на ВКС във вр. със задълженията на страните по договор за търговска продажба и основанието за насрещните престации.
Що се касае до правилността на приетата от въззивния съд основателност на иска и отрицателното произнасяне по отношение направените от ответника възражения за неизпълнен договор и за прихващане, то предвид характера на производството по чл.288 ГПК, за този въпрос липсва процесуална възможност да бъде обсъждан понастоящем.
Осъществяваният от ВКС контрол за спазване на закона и на съдопроизводствените правила от въззивната инстанция, във вр. с постановеното от същата конкретно решение може да бъде реализиран, съгласно чл.281,т.3 ГПК, единствено след допускане касационната жалба на страната до разглеждане по същество, за каквото в случая, по изложените съображения, липсва основание.
Водим от горното и на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.1 ГПК, настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 16.07.2008 год., постановено по гр.д. № 1554/2008 год. по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: