О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
София, 27.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 22.02.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 833 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. А. Р. от гр. Х. против въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 181 от 25.06.2009 год., постановено по в.гр.д. № 28/2009 год., с което:
при условията на чл.208, ал.1 ГПК е осъден касатора, като ответник по предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.ІІ ЗЗД да заплати на В. С. Л. от гр. П. сумата 7 500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба- 19.09.2006 год., до окончателното и изплащане; обезсилено е като процесуално недопустимо решение № 109 от 28.07.2008 год., по гр.д. № 279/2006 год. на Харманлийския районен съд, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от настоящия касатор, като ищеца насрещен иск срещу В. С. Л. от гр. П., основан на чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 10 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от предявяване на иска до окончателното и изплащане и е прекратено производството по делото в тази му част и е оставено в сила решението на Харманлийския районен съд № 109 от 28.07.2008 год., по гр. д. № 279/2006 год., в останалата му част.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, като касаторът излага подробни съображения за необоснованост, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, произтичащо от съществуващо противоречие между мотивите и постановения диспозитив на обжалваното решение относно носителя на пасивната легитимация по предявения насрещен иск и неточно приложение на материалния закон- чл.55, ал.1 ЗЗД, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с твърдението, че „ въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен и материалноправен въпрос по делото, които са решавани противоречиво от съдилищата”, като конкретният формулиран въпрос на процесуалното право се свежда до „разминаването в мотивите и в диспозитива на обжалваното решение относно носителя на пасивната легитимация по предявения насрещен иск”, а този на материалното право, че съдът е стигнал до неправилни и необосновани изводи относно допустимостта и основателността на предявения срещу настоящия касатор, като ответник иск.
Израз на така твърдяното противоречие, според изложението, се явяват цитираните и приложени по делото решения: № 709/18.06.2005 год. по т.д. № 1037/2004 год. на ВКС,ТК; № 102/09.08.2004 год., по т.д. № 96/ 2004 год. на Бургаския апелативен съд.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допустимостта на касационното обжалване, позовавайки се на липсата на изискуемите от процесуалния закон предпоставки за достъп до касационен контрол и алтернативно по основателността на въведените касационни оплаквания.
Настоящият състав на второ търговско отделение, като взе предвид изложените от страните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на последващ въззивния инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост, обусловена от формалното съответствие на касационната жалба с императивните изисквания на процесуалния закон за нейната редовност, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, поради отсъствие на визираните в чл.280, ал.1, т.2 ГПК предпоставки.
Съгласно създадената с действащия ГПК процесуалноправна уредба на факултативен касационен контрол, допустимостта на касационното обжалване всякога е обусловена от осъществено от въззивния съд произнасяне по значим за крайния изход на делото въпрос на материалното и/ или процесуално право, по отношение на който, обаче следва да е налице и допълнителното законово изискване- основание, попадащо в обсега на т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Това от своя страна означава, че е необходимо решеният в обжалваното въззивно решение правен въпрос, формулирането на който е вменено в изключително задължение на касатора, не само да е важен за конкретния правен спор, но и да е обусловил крайния решаващ извод на въззивния съд, т.е. пряко да е дал отражение върху правилността на обжалвания съдебен акт.
В случая, доколкото касаторът не е формулирал изрично конкретен и специфичен за разгледания правен спор по първоначалната и насрещна искова претенция, който да е обусловил решаващите мотиви на ХОС и по отношение на който, да е налице поддържаното от него противоречие, попадащо в хипотезата на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, а всъщност отново е възпроизвел касационните оплаквания, изложени в обстоятелствената част на касационната жалба, то установената от законодателя главна, основна предпоставка за достъп до касационен контрол – отсъства.
Липсата и изключва наличието на процесуална възможност за настоящата съдебна инстанция да извърши преценка относно основателността на твърдяното от страната противоречие в практиката на съдилищата, тъй като е невъзможно без точно определен, значим по посочения в чл.280, ал.1 ГПК смисъл към крайния правен резултат по делото материалноправен или процесуаленоправен въпрос, намерил своето разрешение в обжалвания съдебен акт, да се съпостави приложението на закона и на процесуалните правила в цитираните от касатора като обективно аналогични на разглежданата хипотеза, съдебни актове.
В този смисъл, доколкото поставеният от касаторът въпрос на процесуалното право „за разминаването в мотивите и диспозитива на обжалваното решение относно носителя на пасивната легитимация по предявения насрещен иск” е свързан с предмета на самото касационно обжалване – спазване на процесуалния закон- чл.189, ал.2 ГПК/ отм./, той касае правилността на постановеното решение, но като неотносим към достъпа до касационен контрол, не би могъл да се обсъжда в производството по чл.288 ГПК.
Нещо повече, дори и да се приеме, че с оглед практиката, на която страната се позовава, че макар и непрезицно формулиран, значимият процесуалноправен въпрос е този, за надлежната ответна страна в процеса по предявен насрещен иск, то по отношение на същия визираният селективен критерий не е налице.
За да обезсили първоинстанционното решение на Харманлийския районен съд, постановено по предявения от настоящия касатор, като ищец, насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че същото е процесуално недопустимо, поради отсъствие на предпоставките на чл.104 ГПК/ отм./.
Изложени са съображения, че доколкото предявяването на насрещен иск в хипотезата на чл.104 ГПК/ отм./ е обусловено от наличието, както на първоначално предявен към този момент иск срещу насрещния ищец, по който вече е образувано съдебно производство, така и от изчерпателно посочените от законодателя допълнителни процесуални предпоставки, то ответник по насрещен иск, поради разпоредената от процесуалния закон особена връзка между съединените в разглежданата хипотеза искове, може да бъде само ищецът по първоначалния иск, а не всяко трето лице.
Следователно обстоятелството, че ответникът Р. , настоящ касатор, в качеството си на насрещен ищец е предявил насрещната си искова претенция, основана на чл.55, ал.1 ЗЗД не срещу ищеца по първоначалния иск, по който той е ответник- В. Л. , а срещу различен от физическото лице правен субект- ТД ” ВСС- СТИЙЛ” ЕООД, според съдържащите се в съобразителната част на обжалваното решение съждения на въззивния съд, е достатъчно, за да се отрече процесуалната допустимост на постановеното по насрещния иск решение.
Или даденото от Хасковския окръжен съд разрешение на поставения от касатора процесуалноправен въпрос, свързано всъщност с приложението на чл.104 ГПК/ отм./, според което е недопустимо да се предяви насрещен иск срещу различно от първоначалния ищец лице е неотносимо към даденото в цитираното от касатора решение № 709/ 2006 год. на ІІ т.о. на ВКС разрешение за легитимираните в исковия процес страни и принадлежността на правото на иск, поради което твърдението, че в случая предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК са налице, не може да бъде споделено.
Отделен в тази вр. остава въпросът, дали съществува процесуална пречка, насрещният иск да бъде предявен в отделно самостоятелно производство, изключващо прекратяване на производството по делото, след обезсилване на въззивното решение в тази му част, но той не е въобще поставен от касатора, поради което липсва процесуална възможност бъде обсъждан в производството по чл.288 ГПК, съгласно дадените с ТР № 1/2009 год. на ОСГТК задължителни за съдилищата разяснения.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 181 от 25.06.2009 год., постановено по в.гр.д. № 28/2009 год. на Хасковския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: