О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
гр.София, 23.04.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 919/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на П. Т. В. срещу решение №402 от 30.06.2009г. на Плевенския окръжен съд, постановено по в.гр.д. №808/2009 г., с което е потвърдено решение №116 от 25.07.2008г. по гр.дело №1848/2007г. на Районен съд, гр. П.. С последното е отхвърлен искът на касатора срещу З. “Г”, гр. П. за отмяна на решенията на общото събрание на кооперацията, проведено на 27.04.2007г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззвното решение и основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3, пр. първо и трето на ГПК. Касаторът са позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Ответникът З. “Г” – гр. П. не изразява становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда за крайния изход на делото по отношение на който е налице някое от основанията по т.т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в изложението към жалбата. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всяко дело.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор иск по чл. 58 ЗК за отмяна на решенията на общото събрание на кооперацията проведено на 27.04.2007 г. Прието е въз основа на събраните по делото доказателства, че е спазена процедурата по свикването и провеждане на събранието, че при вземането на решенията не е допуснато нарушение на закона и устава. Отчетено, е че председателстването на общото събрание на кооператорите от лице, което не е член кооператор, не е опорочило взетите от него решения по дневния ред, защото не е участвало при гласуването на решенията.
Касаторът не установява наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК. За да е релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поставеният въпрос следва да е в пряка връзка с решаващите изводи на съда и да е обусловил постановения от него резултат. Общото заявяване за наличие на празноти в правната уредба не съставлява такъв въпрос. Съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен във въззивното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед на изменение на законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, какъвто не е настоящия случай. Следователно, с оглед тази дефинитивност не е налице обосноваване на соченото основание.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с оглед на изложеното по – горе по приложението на закона, по поставения от касатора въпрос за участието в събранието на “ недоказали членството си лица да гласуват в общото събрание и да бъдат избирани в управленските му органи”. В обжалваното решение не е направен различен от този на касатора извод, че решенията в общото събрание на кооперацията се вземат само от негови член кооператори. Така поставен, обаче, въпросът е относим към основанията по чл.281, т.3 ГПК. Изводът на съда, че решенията по дневния ред на събранието, са гласувани от членове на кооперацията, е направен на база преценката на събраните по делото доказателства, като е съобразено, че старото ръководство на кооперацията не е предало книгата на кооператорите. Дали изводите на съда, че част от участвалите в събранието лица са член кооператори, са относими към доводите за необоснованост на съдебното решение, а не към основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, различни от тези по чл.281, т.3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане по същество, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №402 от 30.06.2009г., постановено по в.гр.д. №808/2008г. на Плевенския окръжен съд, първи граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: