О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
София, 01.03 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1547/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от В. К. А. ЕГН [ЕГН], [населено място] чрез адвокат Н. А. против въззивно решение на Пловдивски апелативен съд, ГО, І състав № 306/20.06.2011 г., постановено по гр. д. № 252/2011 г., с което е потвърдено решение на Пловдивски окръжен съд, ГО, ІІ-ри гр. с-в № 1680/1.12.2010 г., постановено по гр. д. № 2466/2009 г., с което е развален поради неизпълнение от страна на купувачите договор от 29.12.2005 г., сключен с нотариален акт 157, том 131, дело 29792 от 2005 г., по силата на който Г. И. П. е продал на Е. Н. Г. ЕГН [ЕГН] и В. К. А. ЕГН [ЕГН] /в момента в брак/, срещу задължението им да го издържат и гледат, изразяващо се в ремонт в случай на нужда, както и ремонт на инсталациите и уредите в стаята, правото на ползване за която си е запазил продавачът; в тази стая Г. П. може да посреща гости; в предоставяне на Г. П. същата храна, която консумират и купувачите; в полагане на грижи като сервиране, почистване, пране и гледане при всички видове заболявания; осигуряване и заплащане на лекарска помощ, както и осигуряване и заплащане на необходимите лекарства; осигуряване на условия за спокоен живот, без предизвикване на нервно напрежение у П. от страна на купувачите; П. има право да ползва безвъзмездно сервизните помещения в апартамента, както и необходимите му уреди, собствения си имот-апартамент 12 в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с площ 75.75 кв. м., състоящ се от три стаи и кухня, ведно с избено помещение № 34 с площ от 4 кв. м. и 2.28% ид. ч. от общите части на сградата.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с твърдение, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, свързани с иска за разваляне на алеаторен договор за гледане и издръжка, предявен от законен наследник на прехвърлителя по договора повече от 3 години след неговата смърт и след настъпил развод между двамата приобретатели по договора. Като въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е посочено: способи на доказване факта на изпълнение на алеаторен договор, ако прехвърлителят е починал 14-15 дни след сключване на договора /в конкретния случай 29.12.2005 г.-14.01.2006 г./; конкретен обем на дължимата престация с позоваване на Р. № 33/10.02.2009 г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 4449/2007 г.; Р. № 217/26.05.2011 г. на ВКС, ІІІ г. о. по гр. д. № 999/2010 г.; Р. № 216/23.05.1996 г. на ВКС, ІІ г. о. по гр. д. № 636/1995 г.; Р. № 675/12.10.2010 г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 972/2009 г.; Р. № 674/6.03.1980 г. на ВКС, ІІ г. о. по гр. д. № 2776/1979 г.
За ответник по касация Е. Н. Г. жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор, приподписан от адвокат Р. Б..
За ответник по касация Е. Н. Х. жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат И. Д.. Претендира присъждане направените за касационната инстанция разноски.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Безспорно е установено по делото, че с договор от 29.12.2005 г. /нот. акт № 157, том 131, дело 29792/2005 г. на Агенция по вписванията, П./ Г. И. П. ЕГН [ЕГН] е продал на Е. Н. Г. и В. К. А. собствения си апартамент срещу задължение на двамата съпрузи пожизнено и безвъзмездно да издържат и гледат продавача, като е уточнен обемът задължения на купувачите по договора. Прехвърлителят е страдал от множество хронични заболявания /атеросклероза, артериална хипертония, И., КМПИД, постоянно предсърдно мъждене, сърдечна седостатъчност, аденом на простатна жлеза, хроничен пиелонефрит и начална ХБН, двустранна постспецифична пулмофиброза, глаукома и хипакузис/, които са изисквали определен режим на живот, определен хранителен режим, периодични прегледи от личен лекар и специалисти, системно медикаментозно лечение. От 1.02.2002 г. до смъртта си, настъпила на 14.01.2006 г. на П. е осигурявана диетична храна и други социални услуги чрез Домашен социален патронаж. С решение № 215/16.07.2007 г. по гр. д. № 1331/2006 г. по описа на РС-Пловдив бракът между ответниците е прекратен /влязло в сила относно прекратяването на брака на 27.11.07 г./. Отношенията между ответниците са изключително влошени от м. октомври 2006 г., което е видно от преписа от присъда и решение на втора инстанция. През 2004 г. семейството на ответниците с малолетното им дете Д. се е установило да живее в процесния апартамент съвместно с Г. П.. Майката на ответницата и ищца по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД Е. Н. Х. е племенница на Г. П., като дъщеря на негова покойна сестра М. И. П., починала на 20.04.2004 г. Гласните доказателства по делото относно изпълнението на договорните задължения на ответниците са от две групи свидетели. Свидетелите на ответника В. К. А. установяват пълно изпълнение на договора. Свидетелите на ищцата К., В., Н. и Б. установят обратното. Въззивният съд е приел за установено по делото пълно неизпълнение на договора от страна на ответниците и е уважил иска. Приел е, че неизпълнението е съществено предвид времетраенето на изпълнението на договора /14-15 дни/, установеното по делото тежко здравословно състояние на прехвърлителя по договора Г. П. и необходимостта му от преки и непосредствени грижи, и медицински в това число, както и издръжка, които не са му предоставяни от приобретателите по договора.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. с разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г., постановено по т. д. № 1/2009 г. за посочване на материалноправен и процесуалноправен въпрос.
Посочените основания за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК са обосновани изцяло с оплаквания за допуснати нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на решението-касационни основания за неправилност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, неотносими към предварителното производство по селекция на касационните жалби. С изложението е приповторено съдържанието на касационната жалба.
Непосочването на правни въпроси е самостоятелно основание за недопускане на обжалването пред Върховния касационен съд.
Независимо от това приложените към изложението съдебни решения на състави на ВКС не са относими към конкретния случай, тъй като са постановени при различни фактически обстоятелства от тези на конкретния случай.
Р. № 217/26.05.2011 г. по гр. д. № 999/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК е задължително за съдилищата по въпроса относно времевия период, за който следва да се установи дали договорът е изпълняван или не. Прието е с решението, че релевантен е периодът от датата на сключване на алеаторния договор до смъртта на прехвърлителя. Следователно, обжалваното въззивно решение е изцяло съобразено с приетото в посоченото решение. В същото решение е третиран и въпросът за обема на дължимата престация. Посочено е, че съдържанието на насрещната престация се определя от волята на страните по договора. В конкретния случай насрещната престация по вид и обем е определена в самия договор и въззивният съд е извършил преценка в рамките на договорно установените задължения на приобретателите.
Р. № 675/12.10.2010 г. по гр. д. № 972/09 г., ВКС, ІV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК е по различен от процесния казус. В този случай е установено по делото предоставяне на кредитора грижи и издръжка в пълен обем и съобразно уговореното и решението не е относимо за конкретния случай.
Основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е изписано само текстово и не е обосновано с конкретни съображения.
С оглед изхода на делото в настоящата инстация касаторът следва да заплати на ответник по касация Е. Н. Х. направените по делото разноски в размер на сумата 1 350 лв.-заплатено възнаграждение на един адвокат по договор за правна защита и съдействие № 015079/31.10.2011 г. с пълномощно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд, ГО, І състав № 306/20.06.2011 г., постановено по гр. д. № 252/2011 г. по касационна жалба от В. К. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място] чрез адвокат Н. А..
ОСЪЖДА В. К. А. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на Е. Н. Х. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] сумата 1 350 лв. разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: