3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
С., 11,05,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 259 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 – във вр. чл. 129, ал. 3, ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 23340 от 1.ІІІ.2012 г. на М. Б. К. от С., подадена против въззивното определение № 11004 на СГС, ГК, с-в ІV-А, от 19.VІІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 9158/2011 г., с което е била оставена без уважение нейна частна жалба срещу определението на Софийския районен съд, І-во ГО, 40-и с-в, от 11.ІІІ.2011 г. по гр. дело № 41553/2010 г. за връщане на исковата й молба /с вх. № 41470 от 19.VІІІ.2010 г./ срещу [фирма]-С. и за прекратяване на първоинстанционното производство, заведено по обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 92 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от същия закон, от които първият с цена 10 444 евро, а вторият – съответно за присъждане на сума в размер на 1 002 евро.
Оплакванията на частната касаторка К. са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение, поради което тя претендира отменяването му, ведно с потвърденото с него първоинстанционно определение по чл. 129, ал. 3 ГПК и връщане на делото в първостепенния съд – за даване ход на исковата й молба. Инвокирани са доводи, че недовнесената държавна такса съставлявала нищожно малка част – 0.6097% от дължимата такава в размер на 895.46 лв.
Вместо изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, частната касаторка е ангажирала становище на процесуалния си представител в допълнителна молба към жалбата си, че даденото й указание за точно и ясно формулиране на основанията за допустимост на касационния контрол било лишено от смисъл, понеже „в жалбата си до ВКС ние съвсем категорично и недвусмислено сме изложили фактическите си и правни основания досежно необходимостта от отмяна на неправилното второинстанционно определение”, съобразявайки се и с трайната съдебна практика „по тези въпроси”: (Опр. № 211/2.Х.2008 г. по т.д. № 209/08 г. на І-во т.о. на ВКС „и много, много др.”).
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-С. писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение на СГС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред СГС, настоящата частна касационна жалба на М. Б. К. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, което следва от принципа на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, че определенията на въззивните съдилища, потвърждаващи определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС, но само „когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 от процесуалния закон”. Следователно изпълнението на изискването на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания /тези по чл. 281 ГПК/ не отменя по никакъв начин задължението на всеки един частен касатор да приложи към жалбата си надлежно „изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК”. Щом в случая К. не е счела за нужно да стори това – въпреки дадените й изрични указания, това само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на атакуваното от нея въззивно определение на СГС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 11004 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от 19.VІІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 9158/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2